Самоукият музикант Райчо Асенов от Самоков изкарва стотинки за хляб с акордеона си. 74-годишният мъж излиза на пазара и се надява с акордеона си да припечели някоя и друга пара.
Надява се и на друго – музиката му да направи хората по-добри. Той свири весели и тъжни шлагери, народни песни, мелодии на световноизвестни групи и тонове, които се струват на ухото смътно познати. Минувачи се спират да поговорят с Райчо, но това му е трудно, защото е опериран от рак на гърлото и трудно говори. Операцията била преди 30 години, но трудно се свиква със загубата на гласа. Райчо не може да говори, затова пък отвръща с музика и напомня на старите самоковци за минали времена.
Самоковецът не е хващал акордеона за соло концерти на открито от близо десет години. Житейски неволи и проблеми за това време го отказали от любимото занимание, но сега отново се връща към него. Райчо споделя, че акордеона си купил сам преди години от спестени пари. Преди години бил мияч в БКС, там изкарал 20 години. Още на млади години се оженил и има пет деца и дузина внуци. Децата вече са големи и се оправят сами, не живеят при нас“ – споделя Райчо. С жена му 20 години Райчо държеше градската тоалетна до ДНА, която вече не съществува. След като местната власт я премахна, на семейството понякога се налагало да живее по клошарски и да търси къшей хляб в контейнерите. Сега обаче отново надеждата е в музиката, защото с малката пенсия от 200 лв. едва се изкарва месецът. „Труден е животът. Музиката облекчава“ – казва кратко Райчо и бързо хваща акордеона за весела мелодия, която полита из пазарния ден на Самоков.
