- Не ям, ако хората не ми донесат, не мога да ходя от болки в краката, замислям се да си сложа край на живота, признава 69-годишната жена
- Местните й дават по 20 лв. на месец да им пасе козите, писах на институциите, но отношението е бездушно, казва кметът Георги Хаджийски
- Има си кмет, който трябва да помогне, а не да вдига пушек и да се прави на интересен, отсече шефът на „Социално подпомагане” в Самоков Ив. Карагеоргиев
69-годишната Лоза Исаева живее в разградена колиба насред животинския тор в самоковското село Драгушиново без храна, без пенсия, без вода.
За трагедията на възрастната жена във в. „Вяра” сигнализираха местни жители. Колибата на Лоза е скована от летви и кал, помогнал й състрадателен жител на село Драгушиново. Припечелва по 20 лв., които досега й давали на месец хората от Драгушиново, за да пасе козите им. 20 лв. на месец обаче не стигат дори за баят хляб, на който кара жената.
Лоза е изпаднала в безпомощно състояние от няколко години. Тя няма сигурен дом, не получава пенсия, споделя, че си е загубила и трудовата си книжка. Миналата зима едва оцеляла в жестоките студове, които сковаха Самоков. За мразовитите месеци, които наближават, няма никаква надежда. Жената казва, че няма подпалки, нито дърва, нито ток. В студените нощи я топлят няколко кози, дузина котки и няколко кучета. Лоза призовава чрез страниците на „Вяра” всички добри хора с големи сърца, които имат възможност да й помогнат, да направят дарение, за да може да бъдат събрани необходимите документи за лечение, пенсиониране и настаняване в дом за стари хора.
Лоза води крайно мизерен живот до реката в Драгушиново, а около кошарата й мирише на обор, защото местните събират гюбрето си там. Нечовешката мизерия, която е притиснала Лоза, е съсипала напълно здравето й. Болят я краката, от болките няма покой дори през нощта. Като ходи, се подпира на две тояги и е кожа и кости, с рошава и немита месеци наред коса. Вода в колибата си няма, пие от реката, мие се пак в реката, разказа през сълзи Лоза.
Съселяните й се смилили и й поверили през лятото да пасе козите им срещу малката сума пари. „Хората почнаха да се оплакват, не може да опази козите и те влизат в градините“, казва кметът на селото Георги Хаджийски. Той е изпратил по надлежен ред уведомителни писма до множество институции, които да се погрижат за Лоза Исаева. В сигнала се посочва, че Лоза Исаева се нуждае от спешно настаняване в дом за стари хора. От регионалната дирекция вместо решение на проблема изпратили съвсем по чиновничски отговор на четири (4) страници, а текстът е копи-пейст на закона. Съседите на Лоза в Драгушиново са възмутени от бездушието на властите в Самоков към трагедията на възрастната жена. „От социалните в Самоков дойдоха, видяха къде живея, поговориха си с мене и нема, и нема резултат. Все очаквам да ме настанят в дом за стари хора, но никой не идва. А краката ме болят и нощес не минават, не мога да спя. Тая зима нема да оживея, котките и кучетата ме топлят. Нито имам пари, нито здраве, моя живот не го пожелавам на никого. Замислям се да си сложа край на живота. Живея на милостта на хората – ако ми дадат нещо ще ям, ако ми дадат нещо работа, колкото мога, ще работя. Дано се трогнат нашите социални работници и чиновници“ – казва в молбата си за помощ Лоза. Тя се придвижва много трудно, не може да отиде на лекар, няма джипи, пък и не може да отдели пари нито за преглед, нито за здравни осигуровки. Нейна комшийка от Драгушиново й казала, че краката я болят, защото има коксартроза. Лекарства срещу болките няма, няма и срещу бездушието на властите. „Изгубих и трудовата си книжка, не мога да получа пенсия, кметът на Драгушиново ми помогна да получа еднократна социална помощ от БЧК. Работила съм в „Самоковска комуна“, в текстила, като общ работник, не съм била никога началник. Работила съм и в завода за буркани, не си спомням в кой град, Радомир ли беше, Перник ли…“ – разказва Лоза.
Изпадналата жена е вдовица, майка е на четири деца. „Едното момче почина миналата година, но не ми казаха от какво“ – споделя още жената. По думите на Лоза дъщеря й Светла Влахова живеела в София. Лоза си спомня, че имала и дете с психически проблеми, настанено в лечебно заведение. „Децата ми не съм ги виждала от години, а и те не се интересуват от моя живот, сигурно немат възможност“, споделя през сълзи баба Лоза. „Моля се на Господ някой да ми помогне, ще дойде зимата, нема да оцелеем“, притеснява се още Лоза Исаева.
„Лоза е закъсала много. Опитвам се да намеря хоспис, където да я приемат, иначе няма как да оцелее през зимата. Вече ходи много трудно, няма дърва, не се храни, няма вода, нито ток“ – казва кметът на селото Георги Хаджийски..
„Безсърдечието на чиновниците е безмерно и трябва да се алармират явно всички медии, пред тях хората с власт да дадат отговор за реакцията си и за начина, по който си вършат работата срещу немалка заплата“ – споделя Мария Георгиева от село Драгушиново.
„Когато работех в социалните в Самоков, направихме всичко възможно и бе открит Домът за стари хора в село Ковачевци с пари от предприсъединителните фондове. Домовете за стари хора са именно за такива хора. Домът за стари хора е един от най-старите в България, създаден от хора с добри сърца. Спешно трябва да се помогне на Лоза. Миналата година газих сняг до кръста, за да я видя дали е жива, дали е изкарала поредната нощ при минус 20 градуса. Живя цяла зима от подаянията на хората от Драгушиново, тая зима няма да може да изкара така. Нечовешко е. Все пак става дума за живо същество“ – споделя кметът Георги Хаджийски.
Потърсихме за разговор Иван Карагеоргиев – шеф на Дирекция „Социална подпомагане“ – Самоков, ето какво заяви той: „Запознат съм със случая на Лоза Исаева. Становище не давам аз. Има си кмет там, който кмет е избран от хората и трябва да защитава техните интереси. Кметът на село Драгушиново трябва да помогне, да изкарат с личния лекар документи и телково решение на жената и от там нататък ние ще съдействаме, а не само да вдига пушек и да се прави на интересен. Повече не ме занимавайте с тоя случай”, отсече шефът на „Социално подпомагане” в Самоков Иван Карагеоргиев.
