Като най-успешни политики на правителството българите определят инфраструктурата, външната политика, туризма и отчасти образованието, не особено успешни са правосъдието, здравеопазването и борбата с престъпността
Инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление поддържат кредита на доверие към правителството.
Липсата на резултати в битката с корупцията, престъпността и несигурността го дърпат надолу. Това сочат резултати от регулярното проучване на агенция „Алфа Рисърч” на обществено-политическите нагласи, проведено в периода 13-20 септември 2017 г., чрез пряко стандартизирано интервю сред представителна извадка от 1030 пълнолетни жители от цялата страна.
Умереното икономическо оживление, съпроводено със спад на безработицата и ръст на доходите в по-големите градове, водят до снижаване на социалното напрежение, характерно за последната година, в която бяха проведени два силно поляризиращи обществото избора.
За най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51%) българите определят още три други сфери – външната политика (43%), туризма (42%) и отчасти образованието (31%). Въпреки че към него има повече резерви, одобрението в аванс се дава преди всичко за увеличението на учителските заплати и усилията за намаляване на отпадащите от училище деца.
В дъното на класацията, като най-неуспешни, се определят правосъдието, здравеопазването и борбата с престъпността във всичките й измерения.
Икономическите показатели и външно-политическата активност са тези, които формират ядрото на подкрепата за кабинета „Борисов 3” сред около една пета от българите.
От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.
Безспорен лидер сред министрите в кабинета е Томислав Дончев с 16.4% позитивен индекс за дейността си. Новост е второто място на представител на коалиционния партньор – военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния – Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павлова като министър на председателството на България на Съвета на ЕС. Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева.
Президентът Румен Радев запазва преобладаващо обществено доверие. Едва 13 на сто заявяват негативно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко намаляват, достигайки 54%.
Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниски нива на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновения гражданин. Този разрив увеличава рязко нивото на скептицизъм към способността за решаване на един от фундаменталните проблеми на прехода – борбата с корупцията по високите етажи на властта. 45% изобщо не вярват, че у нас тя е желана и възможна. За 18% нещата биха могли да се променят, ако председателят на новия специализиран орган се излъчва от президента, за 15% – ако се излъчва с квалифицирано мнозинство от парламента. Въпреки декларираната нетърпимост към корупцията, едва 8% са склонни да подадат с името си сигнал за корумпиран политик, 19% са на мнение, че след сигнала те самите могат да пострадат, 23% – не знаят, или се притесняват да отговорят на този въпрос.
Алфа Рисърч започва да следи обществените очаквания, а в последствие – и оценки за ефекта от българското председателство на Съвета на ЕС. Към момента доминират позитивно-неутралните нагласи. 25% са на мнение, че страната ни ще се справи успешно, 56% – без успехи, но и без гафове, песимистите са 16 на сто.
Половин година след предсрочните избори за 44-ото Народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%). Т.е., ако днес имаше избори, ГЕРБ и БСП биха излъчили приблизително същия брой депутати. Обединените патриоти бележат лек спад, но запазват третото си място. Няма съществена динамика и в позициите на ДПС, но в парламента не би влязла партията на Веселин Марешки – Воля (1.8%).
Изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не успява да уплътни своята роля на алтернатива на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен субект да представлява електорална заплаха за кабинета. Евентуални проблеми могат да възникнат в резултат от напрежения вътре в самото мнозинство. То контролира огромен властови ресурс, а като правило всеки такъв ресурс е обременен с множество потенциални конфликти.
През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% до 38%.
Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор „Обединени патриоти“ – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение.
Както и в началото на мандата, положителните оценки за премиера са 32% срещу 39% отрицателни. В персонален план той привлича основно избиратели на ГЕРБ, а в по-малка степен – привърженици на Обединените патриоти, Воля, извънпарламентарната десница.
