Методи Чимев и Емил Гущеров (от ляво надясно)
  • Дупница излиза от списъка на 35-те общини в страната с най-тежко финансово състояние, стана ясно от отчета на Бюджет 2016
  • През 2011 г. заварихме 20 млн. лв. дългове на общината, сега са 2 млн., учителите не бяха получавали заплати за 2-3 месеца, върна лентата ОбС шефът Е. Гущеров

 

Дупница излиза от списъка на 35-те общини в страната с най-тежко финансово състояние. Това стана ясно на извънредното заседание на местния парламент в Дупница, след като бе огласен отчетът за изпълнението на общинския бюджет за миналата  година.

Станислав Павлов

Той обаче провокира коментари и дискусия на теми „Инвестиции” и „Инфраструктура”. Поздравяваме местната управа за тази политика, благодарение на която излязохме от една жестока финансова катастрофа, обяви от микрофона Костадин Костадинов от ОДБ. Съветникът, който е и председател на Икономическата комисия, определи изпълнението на Бюджет 2016 като „стабилно и балансирано”. „Щеше да е по-добре, ако имахме допълнителен резерв, от който да генерираме повече приходи, но успокоителното е, че нямаме някакви огромни нови плащания. Общината прави необходимото да поддържа тази стабилност. Факт е, че през 2016 година излязохме от списъка на 35-те общини с най-тежко финансово състояние. Дай Боже, да генерираме растеж занапред. Една от алтернативите това да се случи е, ако парламентът вдигне мораториума за продажба на земи по чл. 19  и да започнем да осъществяваме по-добри имотни сделки. Тогава очакваните приходи значително ще се увеличат”, заяви Костадинов. Той призова управляващите да насърчават инвестициите в общината чрез ускоряване на административни процедури и въвеждане на данъчни облекчения.

Костадин Костадинов
Георги Пехливански

Станислав Павлов от БСП заяви: „Инфраструктурата е ужасна. По-зле не сме виждали града от 20 г.”, подчерта Павлов. Примери даде с огромна дупка на пътя пред параклиса „Св. Илия”, липса на маркировка пред училища и детски градини и на осветление. Лидерът на социалистите посочи, че общината трябва да привлече производства и това да бъде заложено в бъдещия бюджет. Георги Пехливански също взе думата: „Не трябва да се срамуваме да искаме инвестиции. Да поканим шефа на Агенцията за инвестиции на сесия на ОбС, да поканим министър-председателя и да им кажем, че ни е трудно. Имаме база в Дупница, на такова стратегическо място сме, че може да се инвестира”, каза Пехливански. Така се стигна до поредната препирня на социалиста с Костадинов, който заяви, че не е привърженик на политиката на лобиране. „Това са общи приказки, да викнем тоя, да викнем оня. Да викнем Мая Манолова”, контрира съветникът на ОДБ.

Лорета Николова (на заден план)

„Вие сте много далече от Мая Манолова. Не упреквам кмета, държавата не помага”, ядоса се Пехливански.

„Ще ви изгоня. Създавате впечатлението у гражданите, че тук е един пазар. Спазвайте правилника”, намеси се и председателят Емил Гущеров. ОбС шефът прочете на двамата съветници текста от правилника на местния парламент. Той ги задължава да осигуряват възможност за нормално протичане на заседанията, да не обиждат или оскърбяват. В противен случай председателят има право да ги отстрани от залата. Гущеров напомни също, че при встъпването на настоящата управа в първия мандат екипът е заварил огромни дългове. Задълженията на общината през 2011 г. бяха 20 млн. лв., а през 2017-а са 2 млн. Ако тези пари бяха инвестирани в инфраструктура, дали общината нямаше да е по-различна, попита председателят.

За 20 г. ако е правено това, което трябва, дали инфраструктурата би била в това състояние? Сумата, заложена за инфраструктура в капиталовите разходи, е смешна. 95% от средствата, които се влагат в инфраструктура, са от проекти, защото няма пари, обясни кметът Методи Чимев. Градоначалникът подчерта също, че инвеститорите не идват в града заради липса на кадри. „Инвеститор идва, когато му предложиш нещо атрактивно. И ваш общински съветник е водил при мен инвеститор, питайте го как съм го посрещнал. И преди 2 седмици идва италиански инвеститор, но гладът за кадри е голям. Никой даром не дава”, заяви кметът.

Докладната бе приета с 21 гласа. С „въздържал се” гласуваха само 5-има души от БСП – Станислав Павлов, Ивайло Петров, Георги Пехливански, Асен Илиев и Златко Славев.

Отчетът показва, че най-голяма е събираемостта от такса битови отпадъци – 1,7 млн. лв., и от данък превозни средства – 1,5 млн. лв. Малко са средствата, постъпили в хазната, от продажба на oбщински земи. Те са в размер на 250 000 лв. Отчетен е сбствен приход от 10 млн. лева, при обща финансова рамка 22 млн. и 444 хил.  лв.

 

Местният парламент отпусна средства за дофинансиране на маломерни паралелки в училищата на селата Крайници, Яхиново и Самораново за тази учебна година. В Крайници ще бъдат дофинансирани шест паралелки, в Яхиново – пет, като има една слята за 3-ти и 4-ти клас, в Самораново – една за 4-ти клас. Дофинансирането е с общо 12 000 лв. Темата за учебните заведения за пореден път предизвика доста спорове и дебати

Кога трите училища ще си получат миналогодишната държавна субсидия?, попита д-р Лорета Николова от „Народен съюз”. Посочено бе, че училищата трудно се справят без тези средства. Финансистът на общината Павел Петров отговори, че за миналата година е преведена над 50% от субсидията, а за тази година ще бъде направено всичко възможно сумата да не е по-малка. Кметът Методи Чимев отбеляза, че общината дължи на школата по 4000 лв. и подчерта, че за тази година 1% от допълнителния резерв за образование ще бъде даден именно на тези училища. Градоначалникът подчерта също, че миналата година за въпросните школа е бил преразпределен половин процент от резерва за сектор „Образование”

Виолета Инкьова

Общинските съветници отново коментираха малкия брой на учениците в селските училища. Посочено бе, че решението е да се направи така, че учебните заведения да бъдат атрактивни, тъй като липсата на деца ще доведе до затварянето им.

Костадин Костадинов от ОДБ заяви за пореден път, че не трябва да се спасяват училища, а ученици и проблемът е „мафията с частните уроци”. Според него трябва да се въведе дуалното обучение като възможност за усвояване на професионални умения и по-правилно разпределение на деца в средните училища.

По време на дебата бе посочена липсата на конкретни кадри. Заварчици и фрезисти се търсят под дърво и камък и в ТЕЦ „Бобов дол” много внимават, когато трябва да освободят работници с тези професии, отбелязаха в залата. Славчо Павлов от Реформаторския блок счита, че за да има справедливо разпределение на учениците в градските и селските училища, трябва да бъде въведено райониране и да отпаднат делегираните бюджети.

Във връзка с докладните съветничката от ГЕРБ и директор на СУ „Св. Паисий Хилендарски” Виолета Инкьова обясни, че предстои среща на общинските съветници с представители на местния бизнес и директори на училища, на която да бъдат обсъдени възможностите за взаимодействие и с какво предприемачите могат да помогнат на учебните завадения, които от своя страна да им подготвят кадри.

Емил Гущеров върна лентата назад и в сферата на просветата. Председателят напомни за забавените плащания през 2011 г.: „Тогава учителите не бяха си получавали заплатите 2-3, а и повече месеци, общината тънеше в мрак. Нека не забравяме какво е било”. Гущеров посочи също, че за да може да функционира едно училище, трябва да има минимум 130 ученици.

Съветниците решиха още община Дупница да се включи в Учредителния комитет за управление на туристически район „Рила-Пирин“. Представител на община Дупница в организацията за управление на района ще бъде кметът Методи Чимев.
С утвърждаване на концепцията за туристическо райониране са създадени 9 туристически района – Дунав, Стара планина, София, Тракия, Долина на розите, Рила-Пирин, Родопи, Варна и Бургас. Според направеното в закона и концепцията райониране община Дупница попада в туристически район „Рила-Пирин“, с център Благоевград. Районът включва 23 общини, в това число Сапарева баня, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог и други.
По време на обсъждането Костадин Костадинов предложи при включването на общината в структурата център да стане Дупница, а не Благоевград. Текстът бе записан като допълнителна точка в докладната записка. Чисто териториално Дупница се явява такъв център, а освен това в Благоевград се намират управленията на националните паркове „Рила” и „Пирин”, бяха част от доводите.
Стана ясно, че в туристически район могат да членуват туристически сдружения, общински и областни организации, институти и училища в областта на туризма, музеи, национални и природни паркове и др. Дейностите на организацията са 13 – сред които разработване на маркетингова стратегия на туристическия район, провеждане на маркетингови изследвания и проучвания, обучение и повишаване качеството на туристическите услуги, както и реклама на туристическия район.