Македонци против признаване на наше малцинство в Албания, било проект за “Велика България”

 

Българите в Голо бърдо са сред най-непознатите наши общности зад граница.

Искането на България да бъде признато нейно малцинство в Албания е в рамките на проекта за “Велика България”, бе заявено на дебати в албанския парламент.

На обсъждането по законопроекта за защита на малцинствата участваха външният министър Дитмир Бушати и представители на малцинствата, които с този документ получават официално признаване, предаде агенция МИА.

На дебатите присъстваше и представител на Сдружението за българо-албанско приятелство. България поиска да бъде признато нейно малцинство в Албания, но против това искане беше не само външният министър, а и македонците, предаде телевизия Топ ченъл от Тирана.

Васил Стерьовски, представител на “Македонския алианс за европейска интеграция”, заяви по време на дебатите, че в Албания нямало българско малцинство. По думите му “това е деформация на историята и на истината.

“В Преспа, Гора, Голо бърдо, където се претендира, че имало българско малцинство, живее само македонски малцинство. Това искане на България е в рамките на нейния проект за “Велика България”. Ако се признае българско малцинство, това ще бъде геноцид над македонците”, е цитиран да казва Стерьовски.

Министър Бушати каза, че тази глава, в този момент, е приключена за Албания.

В законопроекта за защита на малцинствата, подготвен от албанското правителство, за малцинства са признати македонците, гърците, власите, черногорците, сърбите, бошняците и египтяните (става дума за циганите – б.р.).

Новият закон се изисква от Брюксел в рамките на пътя на Тирана към ЕС. Същевременно той предизвика недоволството на властите у нас, които възприемат като българско малцинство десетки хиляди албанци предимно в районите на Преспа, Гора и Голо бърдо. Много от тях вече имат и български паспорти.

Стигна се до там премиерът Бойко Борисов да изиска от албанския си колега Еди Рама гарантиране на правата на малцинството ни в балканската страна.

Същевременно редица македонски организации в Албания се борят против дефиницията.

“Официално в Албания никой не говори за наличието на българско малцинство. Въпреки това преди 13 години албанските власти направиха изявление, че славянското население в Албания има български произход. Сега никой не ограничава хората от Голо бърдо да се изявяват като българи. Но не им и помага. В нито едно училище не се преподава български език. Докато тръгнат на училище, децата говорят на езика, който научават вкъщи – българския. Едва след 6-годишна възраст започва техния контакт с албанския. Сега в Голо бърдо могат да се чуят и подобни определения: “Ние сме албанци – говорим албански и майчин език български.” Така постепенно за няколко поколения българският диалект се обезличава с албански думи. Старинните български слова остават да живеят единствено в езика на старите. А когато те си отидат от този свят, единственото свидетелство, че ги е имало, ще бъдат надгробните им паметници. Върху тях обаче има място единствено за двуглавия орел – герба на Албания, или за Звездата и Полумесеца – символите на исляма. Под тях на паметника ще бъде изписано името на покойника – албанско или мюсюлманско – с латински букви. Така от тези, които приживе са казвали “от майка го имаме бугарското да сбориме”, няма да остане никакъв спомен…” пише преди 10 години Горан Благоев.