- След като загубих съпругата си Капка, се разболях, имах нужда от някаква разтуха и я получавам с танците
- Дупничанинът почерпи за рождения си ден танцов състав „Зора” и служителите от ритуалната зала, наскоро стана и прадядо на 6-месечния Кристиян
Дупничанинът Христо Дръндаров посрещна 70-годишнината си с многобройните си приятели от Мъжкия хор „Св. Иван Рилски”, танцов състав „Зора” към читалище „Зора 1858” и служителите при ритуалната зала за младоженци в Дупница. С всеки един от колективите Дръндаров празнува отделно и честванията продължиха почти седмица. За всяка от групите имаше торта и напитки.
„Не държа на материалните неща. Водя се от принципите „Уважавай, за да те уважават” и „Не прави на хората това, което не искаш и на теб да се стори”. Искам с хористите и диригента Таня Камбурова, чиято предшественичка беше също много уважаваната от мен Магдалена Лобутова, както и с танцьорите с ръководител хореографката Дилиана Диканска, и с колегите ритуалчици да се обичаме като хора и да си помагаме. В танцовия състав съм от 2015 година. Запознах се с Диканска в Деня на народните будители, когато от общината я награждаваха като будител.
Помолих я да ме запише в групата и тя ме прие много радушно, за което много й благодаря. Приемам Диканска като моя дъщеря. Тя е родена през януари, на същата дата и в годината, в която загубих първородната си дъщеря. В танцовия състав не само научавам нови неща. След като загубих съпругата си Капка, която беше изключитално добър човек, се разболях. Бях до пропастта. Имах нужда от някаква разтуха и я получавам в състава. Танците ме спасиха. Преди това обикалях по 4-5 км на стадиона, за да укрепя здравето си. Това обаче не ми помагаше така, както българската народна музика и танци.
В хора с всички съм приятел, както и със служителите в ритуалната зала, където пея от 4-5 г.”, сподели Христо Дръндаров, който от 1963 г. е част от трупата на театъра в Дупница като самодеец.
„Играл съм в десетки пиеси. От по-отдавнашните пиеси помня „Кой командва вкъщи” на Георги Георгиев, „Майчино сърце” с участието на Мария Дачина, Елена Францева, Методи Кьосев, „До Женева и обратно”, „Лавината”. В последните години участвах в „Балкански синдром” и „Вражалец”, обясни рожденикът.
Дръндаров не може да се примири, че за културата в България няма средства. „И танцовата трупа, и хорът имат нужда от спонсори, но никой не дава пари за култура. Никой не помага на такива самодейни формации. Единствено участието на хора ни в шоуто на Слави Трифонов ни донесе признание. При него имахме възможността да покажем високо ниво, хората ни оцениха и на концерта на Майските празници на културата в Дупница след това залата за първи път беше пълна със зрители”, каза хористът.
Рожденикът сподели, че поне два пъти се е разминавал със смъртта. „През зимата на 1968 г. като войник оцелях като по чудо. Бях танкист и след учение в Хасковско с екипажа на машината бяхме надвиснали над страшна пропаст. Танкът, който беше пръв в редицата от 14 бойни машини, беше на кантар. Под предната му част нямаше нищо. Приближили сме се до пропастта неусетно, движейки се през нощта. Спряхме по заповед на командира, защото преди това се бе чуло някакво хъркане. Един школник заспал, хъркането се чуло и командващият беше издал заповедта за спиране, за да установи защо се допуснало това”, сподели Христо. За втората случка разказа: „Косата ми започна да побелява, когато работех като апаратчик в ХФК. На 9 май 1986 г. влязох в центрофугата на машината за суха продукция, за да я почистя за следващата партида. Без да види, че съм там, колежка беше пуснала машината, центрофугата ме засука. Държах се за капака и не знам как намерих сили да се измъкна от платното, което едва не ме омота, и ножовете. Бях си отишъл. Като излязох, бях припаднал до втората центрофуга. Началникът на цеха после ми каза, че в този случай се е разминало без смърт само защото съм бил аз. Каза ми, че друг на мое място е щял да си отмъсти”.
Христо Дръндаров е роден на 10 октомври 1947 г. в с. Дяково. Едва 3-годишен останал без баща и майка му поела сама грижите за семейството. 45 г. е работил като апаратчик в бившия ХФК в града. Пенсионер е от 2000 г. Христо Дръндаров има двама синове – Юлиян, който живее със семейството си в Лондон, където е полицай, и Светослав – оператор в кабелната телевизия „Запад” в Дупница. Наскоро станал и прадядо. 6-месечният Кристиян е син на внучката на Христо на Острова – Кристияна.
