Известният български сценарист, режисьор, писател и политик Анжел Вагенщайн навърши 95 години. Юбилеят му беше отбелязан на фестивала „Синелибри“ в Дома на киното с прожекция на документалния филм „Изкуството е оръжие“. Филмът е американска продукция и успява в час и половина да изгради портрет на Анжел Вагенщайн – една сложна личност, чиято биография е простряна в три преломни исторически епохи.

Анжел Вагенщайн: Не е никакъв подвиг човек да остарее, ама просто не е никакъв героичен подвиг.

БНТ: Имате 7 десетилетия и повече в политика и култура, какво ви даваше сили да почвате всеки път отначало?
Анжел Вагенщайн: Ами точно това, че се занимавах с политика, с битки, с борби. Който лежи на кълката си, той живее кратко, това е. Има една благословия еврейска за рожден ден: „Да живееш 120 години!“. Докато Ицхак Абрамович в Москва казва на своя рожден ден: „Искам да живея 119 години!“. Питат го: „Защо на 119?“. „За да кажат всички: „Е, умря без време, още млад.“. Така че пожелавам да умра без време на 119 години.

Филмът „Изкуството е оръжие“ е дело на Андреа Саймън от нюйоркската студия „Аркадия“. Тя се запознава с творчеството на Вагенщайн чрез американската преводачка на романите му, прочита първо „Петокнижие Исааково“ и решава, че трябва да разкаже историята на неговия живот. Снима филма си 6 години.

Андреа Саймън, режисьор, сценарист и продуцент на филма: Ние в Америка гледаме толкова много към себе си, че имаме нужда да слушаме повече истории от другаде. Идеята на този филм е да провокира дискусия. Искаме хората да видят сложността на културния климат през Студената война, съветския режим и тоталитарната епоха. Това е нещо, за което хората в Америка наистина не знаят. Г-н Вагенщайн е много интересен човек, който умее да бъде себе си пред камерата. И дава пример как изкуството може да се превърне в стратегия на съпротивата.

Филмът „Звезди“ по сценарий на Вагенщайн, повдига темата за депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония и получава Специалната награда на журито в Кан, но в България е считан за неудобен, подобна съдба има и филмът „Езоп“. Филмите „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „След края на света“ също са по негови сценарии. Отношенията творец и власт са важна сюжетна линия в цялото му творчество. Анжел Вагенщайн е антифашист със смъртна присъда, после антисталинист, изключван два пъти от БКП, после народен представител от БСП за кратко след 10 ноември. Без свобода, никоя политическа система не може да оцелее, твърди днес Вагенщайн.