„2037 г. ли ще пуснат новата жп линия от Радомир до границата с Македония при Гюешево? Ние до догодина да доживеем“, промърморват малцината пътници по седалките. А кондукторът обяснява с чувство за хумор – „на часовника като му стане горещо, показва градусите, вместо годината“.
Общо 9-те спирки по трасето отдавна са затворили врати, покривите им гният бавно и сигурно, прозорците с изпочупени стъкла гледат празно към празните перони. Билетите продава кондукторът, като ги пише на кочан. „Като през 1927 година“, отново проявява той чувството си за хумор. Билетът Кюстендил-Гюешево е 2 лв. и 70 ст. за втора класа, но почти никой не плаща пълната цена, защото пенсионерите ползват намаление. А пътници по 4-те седалки на първа класа почти няма.
„Долно село беше едно от големите села в района. Гарата оживена, имаше и товарни функции, извозваха се картофи и ябълки от района“, разказва собственикът на единственото кафене в селото – Пешо. „Сега гаровата сграда е кажи-речи пред срутване, а пътуващите с влака се броят на пръсти“. Най-бавният влак с най-бърз часовник пътува от Кюстендил до Гюешево точно един час и 50 минути. Минава през 8-те тунела, като тук е и най-късото и криво тунелче от общо 17-те по трасето София – Гюешево. Но само при условие че локомотивът не се „задъха“ или пък не намали скоростта до 15-ина км в час заради участък с изгнили и застрашително проскърцващи траверси. Постоянните пътници обаче не се стряскат. Тяхното единствено опасение е „жепейците да не спрат влака“. „Бавен, бавен, ама без него заникъде! В района са 15-ина села, това са имоти, къщи, трябва и да се работи, и да се наглеждат. Малко останахме да живеем тук постоянно, повечето са в града при децата. Но пък тези, дето са тук, трябва и пенсиите да вземат, и продукти да купят, пък и свят да видят“, разприказва се възрастна жена от Кършалево.
Гара Гюешево е сред най-високите на Балканите – надморската височина е 943 метра. Разстоянието Кюстендил – Гюешево е около 35 км
