На драматичното заседание на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 година Тодор Живков категорично заявява, че иска да бъде освободен като Генерален секретар на БКП. Ден по-късно идва началото на прехода

 

Непубликувана досега стенограма излезе в книгата „Откровения“ на бившия министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов.

От текста става ясно, че на драматичното заседание на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 година Тодор Живков категорично заявява, че иска да бъде освободен като Генерален секретар на БКП, пише вести.бг.

Георги Йорданов потвърди достоверността на описаните в стенограмата събития, но отказа да застане пред камера, съобщи БНТ, предаде БГНЕС

На 2 ноември 1989 пристига съветският посланик Виктор Шарапов и още на следващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли.

Живков не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава.

Бившият първи изразява опасения, че партията няма подходящ човек, който да го замести. Разбира обаче, че ръководството на СССР препоръчва на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов.

В навечерието на пленума се провежда драматично заседание на ЦК на БКП, на което още в началото Живков заявява, че иска да бъде освободен. В изказванията си някои от членовете на Политбюро настояват той да остане, други се съгласяват, че обстановката и в партията, и в държавата е кризисна и това налага промени.

“Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад”.

Така белетристично започва разказа си за 9 ноември Георги Йорданов във втори том на съчиненията си “Притаени мигове. Откровения”.

Йорданов, който тогава е кандидат-член на Политбюро и председател на Съвета за духовно развитие при МС, започва деня си в 6,30 часа с “обичайната игра на футбол в голямата зала на “Герена”.

В 10.30 ч. Йорданов се среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет

Луканов носи последната информация от посланика на СССР Виктор Шарапов, с когото се среща и в сауната на спортния комплекс на съветското посолство.

Луканов се възмущава, че Живков се изказал неодобрително и остро срещу “много от нас” пред Шарапов. Живков предложил Александър Лилов за генерален секретар. “Това в никакъв случай не бива да се допуска – гневи се Луканов. – Казах го и на Шарапов – ако Лилов дойде, ние ще се избием. Съветските другари са се спрели на Младенов…”

В 15:30 ч Луканов и Йорданов отново се срещат в коридора на МС. Луканов казва, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС.

Малко преди 17 ч около елипсовидната маса сядат членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия Начо Папазов. Отсъства Гриша Филипов, който е в Прага, Иван Панев – вече тежко болен, и Петър Дюлгеров, председател на профсъюзите.

“Точно в 17 часа Тодор Живков, който никога не закъснява – пише Георги Йорданов – небрежно притваря вратата зад гърба си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващите и без увод започва.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари,

Утре е насрочен пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои от вас. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията.

Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, че стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ,

наближавам 80.

Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение.Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Датата 10 ноември 

10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен.

Твърди се, че има намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този преврат са сравними с тези от 9 септември 1944 г. В резултат и на двата преврата беше сменена системата.

На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години.

Започват политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка.

Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена.

Досега основната версия бе, че на 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
След демонстрации и натиск БКП се отказа от член първи. Започва Крълата маса, на която управляващи и опозиция преговарят и стигат до споразумение за провеждането на първите от близо половин столетие многопартийни избори през юни 1990 г. и за избиране на Велико народно събрание, което да подготви нова Конституция.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

Малко предистория 

На 18 октомври 1989 г. в Берлин, на пленум на ЦК на Германската единна социалистическа партия, генералният секретар на Ерих Хонекер подава оставка. На негово място е избран Егон Кренц. На 1 ноември той е приет от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в Москва, където
Горбачов в разговор с него заявява, че Ерих Хонекер е трябвало да се оттегли по-рано, тъй като перестройката изисква нови ръководители.

Михаил Горбачов

Веднага след срещата Горбачов вика съветския посланик в България Виктор Шарапов на разговор в Москва и му предава копие от стенограмата с разговора си с Егон Кренц. Възлага му да запознае с текста и Тодор Живков в България.

На следващия ден, 2 ноември, посланик Виктор Шарапов пристига в България и на 3 ноември 1989 г. иска среща с Тодор Живков. Срещата между двамата е проведена същия ден. Живков е смутен и объркан и в разговора споделя, че отдавна мисли за оттегляне.

На 5 ноември Виктор Шарапов иска нова среща, поканен е на обяд в Банкя, по време на който казва на Тодор Живков: „Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голяма благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС.“

Тодор Живков е изненадан. Вече има не негово, а на СССР решение да си подаде оставката. 

В разговора Тодор Живков благодари на ръководството на КПСС за доброто разбиране и за изказаната към него благодарност, но изразява опасения, че партията няма готовност за такава промяна, защото липсва подходящ другар, който да притежава многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на държавата.

Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката трябва да бъде подадена на предстоящия пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков съветският посланик му предава, че ръководството на СССР препоръчва на предстоящия пленум за генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов.

Тодор Живков предлага да си подаде оставката като генерален секретар и да остане председател на Държавния съвет. Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември отново на среща между двамата в съветското посолство по случай националния празник на СССР, Живков настоява да остане председател на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е прието двата поста да се заемат от различни хора и че проблемът е на българските другари.

Кой е Тодор Живков

Роден на 7 септември 1911 г. в Правец, Орханийско (старото име на Ботевград). Има един брат и две сестри.

През 1930 г. става член на Български комунистически младежки съюз. След това завършва гимназията в Правец, а по-късно се мести в София, където завършва средното полиграфическо училище. От юли 1938 до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева. През 1942 г. в Говедарци се ражда дъщеря им Людмила, а малко по-късно семейството се установява в столицата.

 

Тодор Живков на среща с пионери

След Деветосептемврийския преврат Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“ с чин подполковник. През следващата година става и кандидат-член на ЦК на БКП, с което попада в кръга на висшата партийна номенклатура.
През 1945 г. за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 г.

От януари 1948 г. Живков е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт (ОФ). На 16 януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а от юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. 

След Априлския пленум през 1956 г. Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на партията.

На 19 ноември 1962 г. той е избран за председател на Министерския съвет и остава на този пост до 9 юли 1971 година, когато е наследен от Станко Тодоров. След приемането на новата конституция през 1971 г. Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (фактически държавен глава).

Заема тази длъжност до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, Живков подава оставка. През декември той е порицан и изключен от партията.
Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. През 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО (Управление безопасност и охрана).

Тодор Живков по времето след 1991 г., когато беше под домашен арест във вила в Бояна

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода. Той трябва да върне на държавата и сумата от 7 млн. лв. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. След две години обаче общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му заради напредналата му възраст.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“. Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София, България. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

 

 Видео