БПЦ ще ходатайства за църковната независимост на Македония

 

Светият синод “поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква“. Това съобщиха от Светия синод в понеделник след няколкочасово заседание.

Заседанието бе по повод писмо до Българската патриаршия от Македонската църква, която изявява готовност да приеме Българската за църква майка, ако се признае църковната независимост на югозападната ни съседка.

Светият синод е решил да определи Синодална архиерейска комисия за преговори с Македонската православна църква (МПЦ) и останалите поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ.

Неин председател ще бъде Старозагорският митрополит Киприан, а нейни членове – Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум и Врачански митрополит Григорий.

“Българската православна църква (БПЦ) – Българска патриаршия, никога не е била безразлична към страданията на Македонската православна църква“, отбелязват от Синода.

С днешното си решение на практика Синодът заема една предпазлива и дипломатична позиция, като отказва да признае едностранно автокефалията на Македонската църква – решение, което би породило рискове в отношенията с другите православни църкви.

За сметка на това БПЦ приема активно и открито да представлява интересите на Македонската църква в православния свят.

Преди заседанието патриарх Неофит заяви, че Българската църква трябва да поеме протегнатата ръка от македонската и да стане нейна църква майка.

На въпрос дали БПЦ ще има силата да защити Македонската църква пред останалите православни патриаршии и дали ще поеме “протегната ръка от МПЦ”, българският патриарх отговори, че „това е най-малкото, което можем да направим, защото те са наши братя и наш народ и ще се стремим да запазим неговото единство“.

“Решението за Македонската православна църква (МПЦ) се бави толкова години, защото е сложен въпрос и трябва много добре да се обмисли и решението да бъде взето с болшинство и православните църкви да имат ясна представа по въпроса за автокефалията, който не беше разгледан на миналия Критски събор“, каза патриархът.

Преди началото на заседанието на Светия синод пред Синодалната палата миряни участваха в мълчаливо бдение с искане за признаването на Македонската православна църква. Сред тях бяха и общественици, учени, журналисти и наследници на фамилии от Македония, които изпратиха писмо до Светия синод, в което изразяваха убеденост, че “Българската патриаршия ще поеме протегнатата ръка от Македонската архиепископия, като изпълни своята историческа мисия на древна и мъдра църква”.

При събралите се миряни дойде и вицепремиерът Красимир Каракачанов, който заяви, че очаква мъдро решение.

Миряните, дошли на мълчаливото бдение пред Синодалната палата, носеха плакати с надписи: “БПЦ – не се страхувайте да сте майка църква на Охридската архиепископия” и “Седем века Охридската архиепископия е била на цяла България”.

Македонската православна църква вече половин век е в схизма заради едностранното обявяване на автокефалия на 17 юли 1967 г. в Охрид, още докато Македония е част от република Югославия. Досега нито една от поместните православни църкви не е признала независимостта на МПЦ.

По-късно в понеделник Светият синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия, изрази благодарност на българския патриарх Неофит и на Светия синод на БПЦ за днешното решение да приемат да бъдат църква майка.

“Днешното решение на Светия синод на БПЦ дава надежда за окончателното решение на статута на легитимната автокефална МПЦ в семейството на православните църкви. Очакваме и в бъдеще БПЦ да бъде постоянен сътрудник на МПЦ-Охридска архиепископия за постигането на необходимата цел”, се казва в специално съобщение на Светия синод на Македонската православна църква. В документа се подчертава, че двете църкви носят отговорност пред своите православни народи, които споделят множество общи християнски ценности в изминалите векове.