Най-голямата ми грешка е, че се съгласих да играя в отбора на „Марек“
Марти Таушанов е роден на 22.06.1992 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави в „Пирин“ (Благоевград) при треньора Илко Христов, който го готви четири години.
По време на мач за РП, игран в София срещу ЦСКА, е наблюдаван от президента на Етрополе Емил Димитров, след което с него е проведен разговор и приема офертата да заиграе в отбор от школата на „Чавдар“. През 2010 година отборът му стана републикански шампион за юноши, като на финала побеждават „Видима Раковски“ (Севлиево) с 2:0, като Марти Таушанов е с асистенции и за двете попадения. Гордее се, че рамо до рамо играе с национала Ивайло Чочев, Георги Вълчев („Локомотив“ – Пловдив), Иван Вълчанов („Етър“), вратаря Димитър Евтимов/в момента в „Нотингам“ (Англия). След разпада на ДЮШ на „Чавдар“ (Етрополе) през 2012 година заиграва с фланелката на „Марек“ при треньора Румен Стоянов и помага за влизането на тима в Б група. Един полузесон играе с фланелката на „Вихрен“ (Сандански) при треньора Стойко Найденов. В „Беласица“ е вече две години и половина. Както е известно, досегашният футболист на „Беласица“ Марти Таушанов е вече новото попълнение на лидера в ЮЗ трета лига ЦСКА-1948. Това бе разговаряме с футболиста преди да отпътува за столичния отбор.
Марти Таушанов с фланелката на ЦСКА
– Къде се чувстваше най-добре досега като футболист?
– В „Чавдар“ (Етрополе), където собственика Емил Димитров ни беше подсигурил невероятни условия във всяко едно отношение. Ненапразно станахме републикански шампион. За жалост нещата приключиха не така както аз желаех, отборът се разпадна, а имаше потенциал да играе в професионалните групи.
– Имаш ли момент на разочарование, защо и къде?
– Най-голямата ми грешка е че се съгласих да играя в отбора на „Марек“. Там наставникът ми Румен Стоянов беше с много особен характер и за мен беше истинско мъчение – усещах как вървя надолу.
– Би ли открехнал нещо искрено за престоя си в „Беласица“?
– Дойдох с голямо желание в този авторитетен клуб. Знаех за неговите успехи и че мъжкият отбор е заел и шестото място в майсторската група. За жалост първите шест месеца от моя престой бяха много трудни както от финансова гледна точка, така и от представянето ни в първенството. Много загуби, което беше много болезнено за мен. Отборът не беше подготвен добре от страна на треньорския щаб и имаше сили за игра максимум за едно полувреме. Добре че тогавашният президент на клуба д-р Христо Мазнейков прибягна до смяна на треньорския щаб, която се оказа много навременна и полезна. Отборът пое известния футболен специалист Ангел Славков, който за кратък период от време успя да вдигне духа и подготви отбора на нужното равнище и резултатите не закъсняха. По времето на този треньор „Беласица“ доби облик, като на терена показвахме много съвременни неща независимо че бяхме отбор от трета лига. Не зная как се стигна до неговото внезапно напускане, но лично аз останах много разочарован и тези, които го бяха направили, не бяха прави. По времето на Ангел Славков чувствах как раста като футболист. След това зае поста Николай Димитров, на когото също давам добра оценка, но и тук нещата се оказаха временни по известни причини. По времето на наставника Иван Златински напуснаха някои основни състезатели, което даде негативно отражение на отбора. Дано новият старши треньор Даниел Бачков да направи нещо в положителен аспект и отборът на „Беласица“ напролет да тръгне нагоре.
– 12-ото място, което заема отборът на „Беласица“, отговаря ли на истинските възможности? Какво трябва да се направи, за да се озове Бела в горната част на таблицата?
– Не може отбори като „Свобода“ (Пещера) и „Пирин“ (Разлог) да бъдат по-напред в таблицата от „Беласица“. Надявам се политиката за подмладяване на отбора да се окаже печеливша и напролет нещата да тръгнат в правилна посока.
– Какво трябва, според теб като досегашен футболист, да се подобри в ОФК „Беласица“?
– Една качествена зимна подготовка от новия старши треньор. Да се наблегне върху развитието на младите състезатели. Да не се допусне изтичане на качествени състезатели от сегашния тим и, дай Боже, в най-скоро време отборът да тренира на НСБ „Цар Самуил“.
– Кога разбра че ще се стигне до раздяла с „Беласица“, преминавайки в ЦСКА-1948?
– След мача в Самоков през м.септември получих телефонно обаждане от страна на софийския клуб. Лично собственика Цветомир Найденов пристигна в Петрич, направихме
продължителен разговор, след който бях убеден, че моето развитие като футболист трябва да продължи в ЦСКА-1948. Имах оферти от други отбори от втора лига, но предпочетох тази на г-н Найденов, защото той дебело подчерта че ще се гони влизане на мъжкия отбор до първа лига. Това вече е факт. На 14 декември на коледното парти бях представен вече с екипа на ЦСКА-1948 в заведение на Efbet в кв.“Люлин“. Имам вече подписан договор и на 15 януари 2018 година трябва да присъствам на първата тренировка от зимната подготовка на отбора на ЦСКА-1948. Обстановката в новия отбор ми е напълно позната. С доста колеги съм се срещал на терена – Тони Гущеров, Веселин Васев, Димитър Пангев и други. Радушно бях прието т всички колеги. Първите думи на старши треньора Валентин
Илиев бяха, че е много щастлив, че съм приел поканата им и пожела да работим и вървим нагоре в българския футбол.
– Какви вътрешни цели си поставяш вече като състезател на ЦСКА-1948?
– Отлична зимна подготовка, да помогна за влизането на отбора във втора лига, в което не се съмнявам.
– Несбъднати неща досега в твоята кариера?
– Истински нещастен се чувствах като футболист на „Беласица“, че не можах да тренирам и да играя на терена на НСБ „Цар Самуил“, за да покажа истинските си възможности. Напускам с болка на сърцето и дано един ден да завърша кариерата си с фланелката на „Беласица“, но вече на терена на стадион „Цар Самуил“.
– Говори се, че и други твои колеги ще те последват. Кои са истинските причини за това изтичане на кадри?
– Боли ме много, че такъв авторитетен отбор като „Беласица“ играе по селските терени и явно това е една от основните причини да се стига до напускане на класни футболисти, които да радват други клубове и привърженици. Моят съвет към УС на клуба е да се направи всичко възможно за връщане на стадиона на НСБ „Цар Самуил“, и това, което се обещава, да се изпълнява. До този момент от финансова гледна точка нещата стояха добре. Жалко е, че се очертава за Коледа и Нова година колегите да бъдат с празни джобове.
– Кой отбор най-силно те впечатли в групата?
– ЦСКА-1948. Приятно съм изненадан от подема на „Вихрен“ (Сандански). Поклон през ръководството и треньорския щаб, защото от отпадащ отбор през изминалото първенство сега е
водещ.
– Интересуваш ли се от елитното българско първенство и кой ще е шампион?
– Още от дете съм фен на „Берое“ (Стара Загора) и съм възхитен от тази невероятна публика. За жалост те няма да могат да станат шампиони през това футболно първенство и битката ще се води между „Лудогорец“ и ЦСКА.
– Беше любимец на феновете на „Беласица“ през целия ти престой. На какво се дължи тази любов от „Комити“?
– Според мен аз се раздавах на терена, като за 2,5 години не съм пропуснал нито една тренировка. Давах всичко от себе си и се стремях да бъда пълноценен, защото футбола е колективна игра. Всички ме спират, благодарят ми и ми пожелават успех в новия отбор.
– Пожеланията ти за 2018 година?
– Да съм жив и здрав, да заиграя така, както аз желая, с отбора на ЦСКА-1948, влизане във втора лига. На моите колеги от „Беласица“ – да заиграят напролет на стадион „Цар Самуил“ и да се озоват там, където им е мястото в таблицата. Много приятни емоции радости на моите приятели-феновете, които никога няма да забравя! Весели празници!
