Лидерът на БЕЛ в Дупница Радослав Радославов рони сълзи на юбилейната среща от мандат 1995-19999 г, изстреля крилатото:„Тирани, дайте свобода на Дупница!”

Екскметът на Дупница д-р Пламен Соколов събра на приятелска среща политици, хора от екипа си отпреди 20 г., бизнесмени, бивши и настоящи общински съветници и служители в администрацията на града, обикновени граждани.
Пламен Соколов
Едно от най- въздействащите изказвания беше това на лидерът на Българска евролевица Радослав Радославов, които направи ретроспекция на случилото на юбилейната среща на кметове и общински съветници от мандат (1995г.-1999г.) Родославов се задави от сълзи, когато съобщи: “35 000 ДУШИ ГЛАСУВАХА НА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДУПНИЦА ЗА ОБЛАСТЕН ЦЕНТЪР ПРЕЗ 1998 Г., 2 ГЛАСА НЕ НИ СТИГНАХА”
Публикуваме изказването му дословно:
“Уважаеми колеги и приятели,
едни от най-значимите постижения по време на нашия мандат, като общински съветници и мандата на кмета д-р Пламен Соколов бяха провеждането на референдума за административна самостоятелност на Дупница и участието на представители на общината в приемането на новото административно деление на страната в Народното събрание.
През лятото на следващата година се навършват 20 години от местния референдум, който се проведе на 28 юни 1998г. и гласуването на промените в Закона за административно-териториално устройство на Република България (ЗАТУРБ) в края на същата година.
Специално сформираната комисия по административно териториално устройство към Общинския съвет в която участваха представители на всички политически сили извърши огромна организационна работа по подготовката и непосредственото провеждане на референдума.
Благодарение усилията на всички членове на комисията, оглавявана от инж. Георги Георгиев стремежът на Дупница към свобода и независимост беше подкрепен с решения на всички Общински съвети от общините на бившата Дупнишка околия.
Нещо повече тогавашното ръководство на Община Кюстендил не възрази срещу инициативата на дупничани.
В референдума взеха участие 30 751 избиратели, като 99,8 % от гласувалите подкрепиха искането за Дупнишка област.
Въпреки заканите и обструкциите на централната власт, ръководена от СДС и нежеланието за съдействие на тогавашните сини дупнишки депутати референдумът беше повече от успешен.
За сетен път Дупница доказа, че е люлка на свободата и не търпи тиранията, независимо от нейният политически цвят и идеологическа насоченост.
Референдумът от 28 юни 1998г. си остава най-масовия местен референдум в най-новата история на България.
Въпреки, че неговите резултати не бяха взети впредвид от управляващите той не беше оспорен от тях нито по съдебен, нито по административен път.
С решение на Общинския съвет на Дупница 28 юни беше обявен за ден на гражданската доблест, факт който днес почти никой не помни.
В своите действия Дупница се водеше от духа и буквата на Европейската харта за местно самоуправление и великите идеи на регионалната демокрация.
Комисията по административно-териториално устройство към Общинския съвет участва в много срещи и консултации на най-високо държавно равнище, както и в заседанията на Парламентарната комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство към Народното събрание.
На решителното заседание на Парламентарната комисия не достигнаха само два гласа за прокарване на предложението за Дупнишка област.
Проектозаконът за Дупнишка област и увеличаване броят на областите на 29 на брой го написах аз, в качеството си на член на Комисията за административно-териториално устройство.
Фактически вносител на проектозакона обаче беше големият български поет Драгомир Шопов – председател на БЗНС „Александър Стамболийски”, който по това време беше зам.председател на парламентарната група на Демократичната левица. Съвносител на проектозакона беше известния хирург д-р Илия Баташки.
По време на гласуването на проектозакона за Дупнишка област в пленарната зала на Народното събрание на извънредното му заседание на 19 декември 1998г. (събота) присъстваха над 30 човека от Община Дупница, водени от кмета на Общината д-р Пламен Соколов.
Каузата на дупничани беше подкрепена от голяма част от тогавашната парламентарна опозиция, но в крайна сметка това се оказа недостатъчно.
Все пак 48 народни представители гласуваха със „ЗА” срещу 96 народни представители на СДС и 34 въздържали се.
Резултатът от гласуването вероятно би бил още по-добър ако не беше внесения законопроект Дупница да бъде в състава на Софийска област, без да граничи с нея, предложен от известен дупнишки демократ.
Дебатите в пленарната зала бяха особено разгорещени, като особено колоритно беше изказването на Жорж Ганчев, който в неговия характерен стил се провикна :
„Тирани, дайте свобода на Дупница!”
Не напразно управляващите отклониха искането на Опозицията дебатите да се предават директно по Българската национална телевизия.
Административно-териториалната реформа, извършена от елита на СДС беше насочена единствено и само към постигането на конюктурни политически цели за укрепване позициите на сините във политическата власт.
Почти 20 години по-късно животът доказа, че дупничани бяха прави.
Година след година, десетилетие след десетилетие Дупница губи своята притегателна сила, като естествен социално-икономически, транспортен и културен център в Югозападна България.
Днес в България няма региони, нито регионално самоуправление, няма регионални общества, нито регионално самосъзнание и чувство за регионална идентичност. За сметка на това пропастта между няколкото водещи центъра, водени от София и пустеещата национална периферия достигнаха критични стойности.
Процесът на децентрализацията буксува почти две десетилетия , ознаменуван с провала на няколко стратегии за децентрализация.
Свръхцентрализацията на страната в интерес на егоистичния политически елит, политическия партизанлък и мащабното разграбване на собствеността унищожиха българската промишленост, селското стопанство и достъпа до традиционните пазари.
Това доведе до демографска катастрофа в резултат на която над 2 милиона българи в най-динамичната възраст работят, като емигранти за просперитета на други държави и общества.
В настоящия момент България категорично е на последно място по всички основни социално-икономически показатели в ЕС – освен по производството на тикви!!!
Областите са комични и неефективни административно-териториални единици без демократично избрани управленски органи, без самостоятелен бюджет и управленски компетенции, необезпечени с необходимите ресурси.
Областният Управител не може да разпорежда на териториалните звена на централната администрация в областта, нито на Областната дирекция на МВР.
Той е безличен наместник на Правителството и Премиера, който може да бъде сменен по всяко време, без каквото и да е обяснение.
Въпреки настойчивите препоръки от страна на Съвета на Европа и Европейския съюз за въвеждане на второ ниво на самоуправление, въпреки разпоредбите на Референтната рамка за регионална демокрация, подписана от Росен Плевнелиев в качеството му на министър на регионалното развитие и благоустройството през 2011г. България необратимо затъва в мизерия и крайна изостаналост.
Простичката истина, че децентрализираните и оптимално демократизираните държави са многократно по-добре в икономически, социален и културен план от свръхцентрализираните страни с уклон към диктатура е отдавна научно доказана и прозряна още от учредителите на Търновската конституция, през 1879 г.
Уважаеми колеги и приятели,
Трябва да бъдем горди, че всички ние в тази зала и дупнишките избиратели, подкрепили референдума се опитахме на дело да променим България, в частност Дупница към по-добро.
Въпреки настоящата негативна ситация аз съм оптимист, че рано или късно справедливостта ще възтържествува поради очевидната причина, че сегашния несъстоятелен модел на административно-териториално устройство и авторитарно управление не може вечно да съществува.
Надеждите ми са в младото поколение, което може и трябва да възроди на дело свободния дух на Дупница.”