63-годишният мъж е със сърдечна недостатъчност, преди преживяваше с 10 млека и 10 хляба на месец, сега е прикован към леглото, каза съседката Марияна
Йорданка и Иван Тренчеви от самоковското село му помогнаха с дрехи, настояват да бъде настанен в социален дом
63-годишният инвалид Боян Згуриев от самоковското село Говедарци едва преживява в страшна мизерия. Трагедиите една след друга съсипват живота му.
Той зъзне при минус 25 градуса в ламаринен фургон без прозорци и всеки ден се бори за оцеляването си. Боян е инвалид от години. Освен това заради взрив дясната му ръка останала без пръсти. Претърпял е тежка операция като дете.
Отскоро здравето му се влошило, започнал трудно да се движи. По думите на Боян днес чувствал сърдечна недостатъчност. Гледката е повече от печална, коментират хора от самоковското село. По негови думи на няколко пъти се обръщал за помощ към кмета на селото, но никой не му обръщал внимание. За съдбата на Боян сигнализираха десетки обезпокоени жители на Говедарци до вестник „Вяра“ с молба за помощ. Благодарение на добри хора от селото Боян от време на време получава помощ и кураж. Мъжът се нуждае спешно от настаняване в дом за стари хора, категорични са хората в селото.
Боян е на ръба на оцеляването, без топлина в тези мразовити дни, без вода, без ток, без топла храна, без тоалетна. Наследствената му бащина къща е на над 100 години. Домът му в момента представлява опасна паянтова постройка и от тежестта на времето е разрушена. Страдалецът остава на улицата, след като родителите му почиват. Милостива съседка на Боян, Марияна, се погрижила за несретника, като купила преди години фургон, поставила го в имота му и го настанила в него.
“Моля ви, помогнете. Боян живее в нечовешки условия. Той е прикован на легло от два месеца. Болен е, със сърдечна недостатъчност е, със страшни болки в краката и дясната ръка. Преди време излизаше до магазина, пазаруваше си по 10 кофички мляко и 10 хляба и така преживяваше месеца. Вече втори месец не излиза от фургона, под наши грижи е и на добри хора от селото. Боян живее в страшна мизерия при минус 20 градуса в ламаринен фургон без прозорци, не се е къпал от години, трудно ходи. Получава инвалидна пенсия от 260 лв., но не може да се обслужва сам. Дори вече не може и да отиде до пощенския клон в селото, за да си я получи“ – разказа ни съседката на Боян.
На подадения сигнал репортер на „Вяра“ отиде на място и засне ужасяващата трагедия. При отварянето на вратата на фургона 10 минути се носеше черен дим. 10 минути Боян не реагираше на повикването ни, чуваше се само охкане и пъшкане. След време той се показа по тънка блузка, гол, без панталон. Видяхме, че лежи на метална пружина, а над него има мръсни завивки. Малкият фургон бе пълен с боклуци, празни буркани, кутии от консерви и мухлясал хляб, носеше се страшна смрад. Оказа се, че е трудноподвижен и по-голяма нужда ходи във фургона.
Не е ли редно институциите да се намесят и да си свършат работата, като спасят един човешки живот? – питат жителите на село Говедарци и стотици читатели на в. „Вяра“.
Бездомникът страда от лека деменция. „Боян не е скандален, той е много добър човек. Каквото и да го помолиш като услуга, веднага ще я свърши“ – казват съседите му.
От няколко месеца мъжът е под грижите на състрадателни хора. Трудноподвижен е и едва говори. Боян има документи за самоличност. Пенсионер е, никога не е бил семеен. Нито един роднина досега не го е потърсил.
Йорданка и Иван Тренчеви от селото помогат на Боян. Двамата, като разбрали за несретника, решили да полагат грижи колкото е по силите им и загрижени за вида му, завчера подариха на Боян дрехи, бельо, анцуг и храна. Местен дърводобивник пък му закарал летви за подпалки, но Боян няма физическата възможност да стане и да ги нацепи, печката му е прогнила, ако направиш опит да я запалиш, пуши отвсякъде.
„Състоянието му се влошава драстично. Нечовешко е да живее при тези ужасни условия”, споделят семейство Тренчеви.
Хората от селото разказват за Боян, че като бил дете, ходил с баща си в планините на работа. Правели просеки на пътища. При взривяване на скални маси отломка изхвърчала от взрива и ударила дясната ръка на Боян. Оттогава Боян е без пет пръста. Хората казват, че Боян е неграмотен. На училище никога не е ходил. В пощенския клон на селото допреди месеци Боян вместо подпис поставял палец, за да получи пенсията си.
При разговор с Боян той помоли за помощ и настоява да бъде настанен в дом за стари хора. Мъжът си спомня, че имал две сестри, но споделя, че не ги е виждал от години. Спомня си, че едната живяла в Горна Оряховица, а за другата не знае нищо. „Може и да е починала“ – споделя Боян.
Хората от селото казват, че Боян сам не може да контролира средствата си. Преди време магазинерките в селото под списък му водели сметките за покупки, като хляб, мляко, и на пенсия се разплащал.
„От известно време не го виждаме по магазините, проверете, знаем, че е болен“- вайкаха се местните. „Боян е много добър човек. Трябва да му се помогне“ – добавят още те.
Хората от селото настояват да му се помогне през социалните служби на Дирекция „Социално подпомагане” в Самоков и да бъде настанен в дома за стари хора. Законът за здравето дава възможност, ако човек си причинява сам вреда и не го осъзнава, да бъде прибран за принудително лечение. Сега, в тежката зима, Боян се обръща за помощ към община, държава и добри хора, които да му помогнат с подслон, мила дума и топла храна.
Ако някой може и иска да помогне на Боян Атанасов Згуриев, това е адресът на фургона му: с. Говедарци, област Софийска, община Самоков, ул. „Девети септември“ № 14.
