Яков Джераси и Петър Христов

” 2 часа преди да гръмнат Петър Христовq бизнесменът е говорил с софийския равин Яков Джераси, бивш говорител от Хайл Модайлин Ишраел-ИДФ-Израелската Армия, израелски шпионин. Това обяви самият Джераси пред столични медии. Справка в сайта “Бивол”, се вижда че Джераси е замесен с афери с хотели и казина на Слънчев бряг ВИС-аджи и израелски депутати. Собствениците им са замесени в скандали с хазарт кока и проститутки. Яков Джераси е противоречива конспиративна личност, един от хората довел Симеон Кобурготски на власт с помощна на Сивия Кардинал на “БГ -Прехода” – генерал Любен Гоцев, един от духовните бащи на СИК и ВИС, прекалено близък със СИК – джията Маджо -Силистренски, който е братовчед на Петър Христов. ” – пише ни читател под име Локум Паша. 

“Всичко това е вярно и мечтая да бъде вярно. Бих се чувствал горд, да съм братовчед на Петър Христов, защото той е направил чудеса за мен. Равин е титла на учител и няма нищо лошо в това. Да, бях шеф на едно казино за известно време, но аз никога не видях това казино по стечение на обстоятелства. Това беше само на документ, по молба на един израелски депутат, които искаше да му помогна. И в това няма никакъв проблем. Всичко това е легитимно. Професор Михайл Бар Зохар днес ще празнува 80- тият си рожден ден и заедно ще бъдем при президента Румен Радев. Президентът ни покани и на вечеря.” – каза за вестник ВЯРА Яков Джераси. 

Убитият насред столицата търновски бизнесмен Петър Христов, изключително близък до Цветан Цветанов, бил „офицер от руския спецназ“, изрече в студиото на „120 минути” по bTV проф. Михаел Бар Зохар, журналист, бивш депутат в израелския Кнесет и изследовател на МОСАД, биограф на Бен Гурион и Шимон Перес. 

Естер дьо Помери

Проф. Михаел Бар-Зоар нарече Петър Христов  „много добър приятел” и съжали, че в началото на годината трябвало да гостува с жена си на Петър Христов във Велико Търново, обаче „това стана…“, имайки предвид убийството.

“И сега – внимавайте! – проф. Михаел Бар-Зоар  разказа в студиото как разбрал от Петър Христов по време на една тяхна вечеря в Париж, че „кариерата“ на Христов започнала от „Москва, от руския спецназ“: „Петър ми разказа за своето минало като офицер в спецназ в Русия. Той започва своята кариера в Москва, в спецназа – това го чух за пръв път от него. Той не беше човек, който търси да се хвали, после разбрах, че с други хора не е говорил за това...Тогава ми разказа неговото мнало като офицер в спецназ в Русия, или офицер, или пък висок чин… Той почна кариерата си като спецназ в Русия, говорихме как е станал бизнесмен, после се върнал, стана охранител на един бар, купил го и така, и така…“

“Учудващо е как човек, близък до МОСАД, пласира подобна информация, че Петър Христов е бил „офицер от руския спецназ“, позовавайки се единствено на негов разказ и дори отчитайки сам, че Петър Христов пред никого не бил споделял това обаче, защото бил „скромен“.Единственият отрязък от време, който покрай Петър Христов се споменава, в писанията за него, свързан с руските ширини,  е „заминаването му за Афганистан“, „за което не обичал да говори“.Ако приемем, че е бил „офицер от руския спецназ“, то логичния въпрос е: Войната в Афганистан започва през 1979 година, когато Петър Христов е бил на 11 години и приключва през 1989 година, когато Петър Христов е бил на 20 години. Кога завършва сержантското училище, кога завършва военен уневирситет, кога минава безпрецедентното обучение в „спецназ“ и кога издържа безпрецедентните изпити, които се полагат в „спецназ“, кога изкласи и до „офицер от спезназ“?!” – коментира читателят Иван Тодоров.

Според биографията на Петър Христов, той  е роден на 17 ноември 1968 г. в Силистра, израснал е в Самоводене, където завършва основно образование. През 1983 г. е приет в Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев” – Горна Оряховица, в експерименталната паралелка на Министерството на отбраната, която завършва с отличие. После започва работа в министерството и е приет във ВНВУ „ Васил Левски”. Завършва висшето военно училище в старата столица през 1991 г. и същата година напуска армията.

В Блиц се разпростаранява легендата: „Една от най-загадъчните страници в живота му е решението да замине за Афганистан и да се бие за руската армия срещу муджахидините.  Издадено му е специално разрешително, за да може да стане част от прочутата 40-та армия. Там Христов прекарва година и половина и завързва големи приятелства. Самият той обаче не желае да коментира тази част от своя живот. Негови близки твърдят, че от битките там има белег на рамото. Срещу него са стреляли с ракети „Стингър” докато е бил на руски хеликоптер.Връщайки се в България, младият Петър обаче заварва демокрацията с всичките й плюсове и недостатъци. Захваща се да продава на сергия за няколко месеца. После основава охранителната фирма „Дито”.

Впрочем, „спецназ“ е общо название, по което в съвкупност в Русия се разбират: Омон – за борба с безредиците, обикновенно те се борят с хулиганите, но влизат и в по-сериони акции. СОБР – (спец. отряд за бързо реагиране), пък се борят с престъпниците(терористи, дилъри и прочие), ФСБ (федерална служба по безопасност), известните в цял свят отряди АЛФА и ВИМПЕЛ, като преди тях са действали нещатните Оперативните групи със Специално назначение (ОГ СпН): Зенит и Касад; Гром и Карпати; Тибет и Омега; Урал и Кавказ; Север и Алтай, Специални подразделения Управления ФСИН (УФСИН) разпределени по цялата територия на Русия. Всяко териториално подразделение има свое име – например ОСН Тайфунсе нарича УФСИН на Русия за Санкт-Петербург и Ленинградска област; ОСН Сатурн се нарича УФСИН Русия за Москва; ОСН Росич се нарича УФСИН на Рязанска област и т.н .

“Та, кога сколаса Петър Христов да стане и чак „офицер“ от „руския спецназ“ и се вписа в графика на „Алфа“ например, създадена преди нападението над Кабул през 1979 година, се пита в задачката. И е странно как „човек на МОСАД“ пласира легенди като от филм.Сега остана да изкарат Петър Христов и член на руския сериал  „Меч“.” – пише сайта “Афера”.

“Петър Христов е от нивото на Емил Кюлев. Помисли, че това което притежава наистина е негово и не подлежи на връщане и така. Сега ще има приказки за балами и пресата да си пълнят колонките.”- пише ни Георги Николов.

Проф. Михаел Бар-Зоар: КГБ и ЦРУ не струват пред Мосад!

Проф. Михаел Бар-Зоар представи в Пловдив и в София сензационната си книга „МОСАД„. Увлекателна като приключенско четиво, тя разкрива най-великите мисии на израелските тайни служби, но от гледната точка на задълбочения историк и тънък познавач на проблемите на Близкия изток, какъвто безспорно е проф. Бар-Зоар. Той е личност от най-тясното обкръжение на лидери от ранга на Бен Гурион, Ицхак Рабин, Шимон Перес, Голда Меир, Моше Даян, Ариел Шарон.

Бар-Зоар е роден в България през 1938 г. На 10-годишна възраст се преселва в Израел. Отношението си към двете страни обяснява така: „В българския език има две думи с еднакво значение – родина и отечество. Ето това са за мен България и Израел“.

Завършва политически науки в Еврейския университет в Йерусалим, има магистърска и докторска степен по политически науки и международни отношения от Сорбоната в Париж. Преподава в университетите в Хайфа и в „Емори“ в Атланта, Джорджия. Като член на израелската Партия на труда Бар-Зоар е бил 2 мандата депутат в Кнесета – израелския парламент.

– Проф. Бар-Зоар, защо според вас за операциите на КГБ или ЦРУ не се знае почти нищо, а при цялата си тайнственост МОСАД си позволява да повдига завесата?
– КГБ и ЦРУ нямат добри операции, това е истинската причина за мълчанието им. Те търпят провал след провал.

А за МОСАД се знае много и покрай залавянето на Адолф Айхман, и заради операция „Божи гняв“ срещу терористите от „Черния септември“, избили нашите спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г, и донякъде, но в по-малка степен заради операции като тези, при които се спасява еврейското население в Етиопия или Мароко.

Досега не съм видял нито КГБ, нито ЦРУ да са намерили истинска информация. В ЦРУ например бяха обявили награда от 1 млн. долара за речта на Хрушчов, с която разгромява Сталин, и въпреки това не можеха да я намерят. Получиха я от нас, изпратихме им я във Вашингтон благодарение на журналиста от Варшава Виктор Грайевски, чието истинско име е Виктор Шпилман. Интересно е, че той е единственият агент в света, който е получил едновременно награда и от Израел, и от руснаците, за които уж е работил, а всъщност ги е подвеждал с фалшива информация. В Кремъл трябва още да се пази неговият орден „Ленин“…

В ЦРУ не знаеха и за края на Съветския съюз, не знаеха какво има в Ирак, а сега като започнаха събитията в арабския свят, те ги нарекоха „арабска пролет“, въпреки че това е една катастрофа за арабския свят. Тези млади хора, които тичаха по улиците, търсеха демокрация, но накрая бяха изметени от фанатизираните ислямисти.

– По какво МОСАД прилича и се различава от специални служби като КГБ, ЦРУ или дори Светата инквизиция?
– О, не, не, със Светата инквизиция нямаме нищо общо (смее се – б.а.). Мисля обаче, че КГБ и ЦРУ би трябвало да изучават опита на МОСАД, понеже и двете организации са слаби.Те правят тайни операции и убиват хора,които не са някакви злодеи, а най-обикновени цивилни.

МОСАД винаги е бил еврейска организация. Да, това е специална служба, но еврейска. От първия ден на основаването си през декември 1949 г. МОСАД поема отбраната и защитата на еврейската общност, където и да се намира по света.

Когато евреите в Кайро, Александрия, Дамаск, Багдат, Мароко, дори в Аржентина са били в опасност, МОСАД се е заемал да ги запази. Изпращал им е оръжие, ако има опасност от погроми, за да могат да се отбраняват, докато дойде войската или полицията. МОСАД също има ангажимент да спаси евреите и да ги върне в Израел. В това той е различен от всички други тайни служби.

Често давам следния пример – по време на Студената война най-голямата опасност за един заловен американски или руски шпионин е, че някоя мъглива утрин ще ги разменят на мост край Берлин. Какво обаче ще стане с един заловен израелски агент – ще го изтезават и накрая го очаква смърт. Него няма да го разменят. Така че всеки израелски агент рискува живота си във всяка минута при операция.

– В книгата описвате неизвестни подробности около залавянето на нациста Адолф Айхман, шеф на Отдела по еврейските въпроси към Гестапо от 1941 до 1945 г., един от виновниците за Холокоста. Защо обаче МОСАД оставя да се измъкне не по-малко зловещия д-р Менгеле?
– Говорих с Рафи Ейтан, шефа на командосите, които хванаха оберщурм-банфюрера от SS Айхман. Той беше намерил адреса на Менгеле в Буенос Айрес. В момента не бил там, но се е очаквало да се върне след ден-два. Рафи предложил на шефа на МОСАД Исер Харел: „Дайте ми една седмица, вие се върнете с Айхман в Израел, но не публикувайте нито дума за това. През това време ще отида в съседно Чили с двама мои приятели и ще чакаме там. След като вие заминете и всичко е изчистено, ще се върнем и ще го докараме в Израел и него“.

Исер Харел му обещал, че така ще стане. Когато се върнал в Израел, шефът на МОСАД веднага предложил на Бен Гурион да запазят в тайна залавянето на Айхман. Бен Гурион обаче не се съгласил, защото твърде много хора вече знаели за ареста и го обявил пред Кнесета – все пак Айхман беше символ. Затова не можаха да хванат Менгеле. Според мен има и още една причина. Всички тези военнопрестъпници като Менгеле като духове се криеха из цяла Америка. Той избяга в Парагвай, беше намерил убежище на границата между Парагвай, Бразилия и Боливия и оттам бързо можеше да избяга навсякъде. Трябваше цяла войска да То заобиколи и залови. Това обаче бе невъзможно, защото Израел беше една малка страна, по това време имаше и много по-спешни нужди, дори всеки момент можеше да бъде нападната от враговете си.

– В книгата си определяте Ото Скроцени като „най-невероятния агент“, работил за еврейската държава. Кои други известни личности, включително и нацисти, са. вербувани от МОСАД?
– Имам много информация за някои бивши врагове, които са работили за МОСАД, но не мога да ви дам имената. Според мен Скорцени е най-важното и най-драматичното име, защото той е голям герой от Втората световна война, Хитлер е виждал в него едни от най-хубавите качества на немския войник. А точно Скорцени даде информация за немските учени в Египет, които разработваха балистични ракети и насочващи системи.

– Каква е ролята на жените в МОСАД?
– Жените изпълняват много важни роли в МОСАД. Има обаче едно строго правило – забранено им е да ползват секс, за да получат информация.

– Спазват ли го?
– Те много сериозно го спазват. В операции на МОСАД им се възлагат сериозни роли, важни постове. Един мой приятел, шеф в МОСАД, имаше много неприятна съпруга – малко дебела, доста обикновена, не бърбореше, само седеше, мълчеше, една такава прозрачна жена. Отиваме в неговата къща, тя ни прави кафе и чай, но не разговаря с нас. Все се чудех такъв мъж, а каква жена е намерил. Докато случайно научих, че тя е най-прочутата агентка на МОСАД. Тази невидима жена била между хората, които са играли ключова роля при залавянето на Айхман, тя е била нашата Мата Хари.

Така че внимавайте, когато някой ви изглежда много обикновен, не се знае какво се крие отзад Райфи Ейтан, човекът, заловил Айхман, например също не прилича на агент от филмите – той е нисичък, с големи очила и с невероятно чувство за хумор. Само пуска смешки, ще си кажете – какъв веселяк, може да го помислите дори за несериозен.

– Подчертавате в книгата си, че агентите на МОСАД не са високо платени. Каква е обаче цената, която те плащат за интересната си работа?
– Проблемът е, че нямат семеен живот. Хората, които искат да дадат живота си за държавата, губят личния си живот. Работят по света, а близките им дори не знаят къде са, притесняват се. Има и много драматични истории. Наш агент се влюби в германка по време на мисия, но имаше и семейство, което го чакаше в Израел. По-късно се разведе. Друг агент беше разбрал, че му се е родило дете, докато бил под прикритие – живеел като арабин сред араби. Трябвало да потисне радостта си, не могъл да я сподели с никого, а тогава станал баща за първи път.

– Какв МОСАД се взема решение, че някой трябва да бъде убит?
– Този, които издаде заповед за ликвидиране, трябва да е убеден, че става въпрос за терорист, който е опасен за Израел и за целия свят.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Редакцията на вестник ВЯРА пожелава на проф. Михаел Бар-Зоар да живее все така целеустремено и да е жив и здрав до 120 години.