Писмо на бабата на Енрико с предсказанието краси семейната спалня на Ирина

Един братовчед ми каза: Браковете се сключват на небето, можеш да обичаш, но не този, който ти си избереш, а онзи, който е избран за тебе

Вуйчото на свекърва ми заминава за Америка, 30 години след него тя бяга с влак за Германия, след още 30 години собственият й син ще се качи на самолет, за да се върне обратно в България, където да намери щастието си

 

На любовна история като по Шекспир се радва лидерката на християндемократите Ирина Репуц, която беше водач на листата за Кюстендилска област на РБ и трябваше сега да бъде депутат, но чрез преналетите от Турция гласове беше изместена от Бат Сали.

280-01-01 87_n copy

Тя дори представи доказателства, че съюзите се сключват на небето още преди да сме се родили и че можеш да обичаш, но не този, когото ти си избереш, а онзи, който е избран за теб.

280-01-01 децата_n copy

Любовта на живота на Ирина – Енрико Репуц, е обявил името на своята годеница още когато е бил на 5 години. Той гостувал с баба си на сватбено тържество и впечатлен от бляска на младоженците, съобщил на баба си, че един ден и той ще се ожени и момичето на живота му се казва Ирина. Жената разказала в писмо до дъщеря си за прозренията на сина й. Писмото е написано на 06.06.1978 година, а в момента стои в рамка в спалнята на Ирина и Енрико. Никой до ден днешен не е дал обяснение на тази предопределеност на съдбата на тяхната любов, която бихме определили като щастлива.

Предоставяме ви автентичния разказ на самата Ирина Репуц, който внушава достоверност в тайнството на любовта, която има различни роли в живота на всеки човек.

280-01-01------- copy

Моята любов? Моята любов е Енрико – от мига, в който го видях, до ден днешен съм влюбена в него. До ден днешен не мога да си обясня. Запознах се с него на една бизнес среща – подадох му чашата с кафе и си помислих: „Какво нещо, това момче в момента изобщо не подозира, че бъдещата му жена му сервира в момента кафе“ и направо се стреснах. Какви са тези мисли, които ми минават през главата – аз харесвам ли го този човек изобщо и едва тогава го загледах. Това беше много странно наистина, до ден днешен нямам обяснение.

280-01-011111_n copy280-01-0111 copy

Имаше и още една мистична история – на сватбата ни, майка му ни подари поставено в рамка едно писмо на нейната майка и негова баба, написано на 6.06.1978 г., когато той е бил 5-годишен. Ние и двамата сме родени през 1972 г. – той на 11 юли, а аз на 11 декември. В това писмо баба му пише, че Енрико, който по това време е бил на гости при нея в България, й е казал след някаква сватба, че като порасне, ще се ожени за Ирина, а можело и за някоя друга, още не е сигурен. Всеки път питам, но никой не си спомня дали не е имало някакво момиченце Ирина, което той тогава да си е харесвал, но всички, включително и той, казват, че не е имало, просто така му било хрумнало.

Предоставям ви и писмото, което майка му е запазила. Сетила се за него, за името, защото и тогава се чудили защо точно Ирина.

В първия момент, като ни го поднесе, дори си помислих, че това е някаква шега, но тя за малко да се обиди.

Аз имам два краткотрайни брака, преди да срещна Енрико. Първият беше с първото ми гадже – той е и баща на най-голямата ми дъщеря. Неговият баща пък беше депутат от СДС в 37-ото мисля НС, беше председател на комисията по енергетика и той внесе обвиненията срещу Луканов, заради които Луканов беше за кратко на ул. „Развигор”. Красимир Чернев се казваше баща му – загина при странни обстоятелства малко след Капсъзов. За съжаление бракът ни не продължи дълго и ние се разведохме, когато Ани беше на две годинки. После се ожених за уж правилния човек, който беше много влюбен в мен още от училище, а аз все подминавах, но не се получи и го напуснах на третата година.

Малко след като се бях разделила и с него и си бях решила, че ще си остана сама и съм си самодостатъчна, се оплаках на един мой братовчед, който се беше върнал за малко от САЩ и също току-що се бе развел. Казах му, че сигурно имам някакъв проблем, защото явно не мога да обичам, не и по този всеопрощаващ и дълготърпелив начин, за който пише в онази дебела книга. А той ми каза – в дебелата книга също се казва, че браковете се сключват на небето. Можеш да обичаш, но не този, който ти си избереш, а онзи, който е избран за тебе. Така ми каза и после разбрах колко е бил прав”, изповяда се Ирина Репуц.

Ирина Репуц е убедена, че когато човек усети и обикне Господ, всичко друго му се дава – вълшебна любов, вълшебни деца, но и доста приключения. Разбира се, някои от тях са тежки и доста поучителни. Но когато се научиш да благодариш и цениш всеки миг щастие, когато се научиш да виждаш вълшебствата около теб, можеш да имаш щастлива любов.

Репуц е категорична, че така или иначе всичко се дава от Бог и може да бъде взето във всеки момент, за да не се пристрастиш.

Лидерката на християндемократите Ирина Репуц даде отговори на серия вечни въпроси, с които я атакуваха ученици от Враца по време на една от срещите й с тях в местно училище. „Едно дете ме попита „Развалят ли парите хората?“ Отговорих, че не в парите е проблемът, а в самите нас. Те са изпитание и бреме – еднакво голямо и когато ги имаш, и когато ги нямаш. Изисква се сила и зрялост да се понесе това бреме и в двата случая.

Но не трябва да забравят, че в тях не е смисълът, те са само средство, важното е да не забравяме каква е била целта ни, какви са били мечтите ни. Казах им, че като адвокат съм виждала много тревожни и объркани, и доста нещастни богати хора, точно толкова, колкото и бедни. Щастието и осъществяването на мечтите ни, на талантите ни, това са целите. Парите могат да бъдат само средство, но често то отклонява от целта слабия и той се загубва, затова им казах, че трябва да растат, докато е време и докато могат, а сега им е времето да трупат тази духовна сила и да вземат този багаж, който им е необходим, за да прекосят разстоянието до мечтите си, без да се смачкат, объркат или загубят, за което парите могат доста да допринесат.

Едно друго дете ме попита „Има ли лесен и труден път към успеха?“

Казах им, че със сигурност има път. Път, който трябва да бъде извървян. Дали той е лесен, или труден, зависи от страховете и представите ни, а те често са илюзорни. Важното е човек да тръгне и да върви, без да спира, да не мисли дали е трудно, или лесно, когато накрая се обърне назад и види какво е извървял, ще разбере, че ако го знаеше предварително, че това е пътят, който ще премине, щеше да му се стори невъзможно. Затова е добре да не се ограничава с представи за трудно или лесно.

От друга страна, когато се опиташ да си спестиш някое трасе, те връщат в изходно положение и трябва да повтаряш класа. То е като бягане от час – пишат ти отсъствия и накрая трябва да повтаряш.

Друго дете ме попита: „Има ли смисъл да оставаме тук? Вие, при положение че имате съпруг германец, искали ли сте да напуснете България и защо не сте го напрали още?“ Разказах им, че моята свекърва, която е избягала от България на 18-годишна възраст, омъжила се е в Западен Берлин и там е останала и живее до ден днешен, написа книга за живота си, която завърши така: Преди нея неин вуйчо се качва на един кораб и заминава за Америка да търси щастието си, 30 години след него тя се качва на един влак и заминава за Германия също да търси щастието си, но никога не е предполагала, че 30 години след нея собственият й син ще се качи на един самолет, за да се върне обратно в България, където да намери щастието си.

Казах им – не оставяйте България, не подозирате колко богата и важна страна е България. Вие сте в училище за мениджъри. Трябва да знаете, че България е много ценно място на планетата. България има огромни природни богатства. Има минерална вода, има природен газ и петрол в Черно море, което е богато не само с това, а е източник на енергийните ресурси на бъдещето. Просто в България има много лош мениджмънт, а вие вече дори по-добре от мен разбирате как и защо с лош мениджмънт може да се съсипе и най-богатото предприятие. Мениджмънт значи управление, държавата е просто едно предприятие. Знаете, им казах, как може да се фалира предприятие – с лошо управление и излишно задлъжняване. Има близо 2 милиона и половина българи, които плащат данъци и осигуровки в чужбина, и около 2 милиона и 300 хил. българи, които плащат данъци в България. Имаме население по-малко от Берлин и огромни природни ресурси. Имаме прекрасни млади хора и ценен човешки ресурс, който обаче не се занимава с политика, защото удобно му е внушено, че политиката е мръсно нещо. Не, политиката е морален дълг на всеки патриот. Не бягайте, участвайте в нея!

Снимките:

1 и 2 Моята любов е Енрико – от мига, в който го видях, до ден днешен съм влюбена в него, признава Ирина

3 Децата на семейството са отгледани и възпитани с много любов

4 Енрико и Ирина

6 Писмото