Мая Манолова

Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия, е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече! 

Преди дни Комисията за защита на потребителите заведе 9 колективни иска срещу фирми за бързи кредити, отказали да премахнат в договорите си неизгодни за потребителите клаузи. В тази връзка Комитетът за защита на потребителите отправи официална молба към комисията да извърши проверки на т. нар. колекторски фирми, които упражняват системен тормоз над българските граждани при събирането на дългове, пише до вестник ВЯРА председателят на Комитет за защита на потребителите Пейо Майорски. Комитетът за защита на потребителите беше сформиран преди няколко месеца заради липсата на специален закон регулиращ дейността на тези компании, които оперират без каквито и да било утвърдени правила за комуникация с потребителите. В молбата е отбелязано, че колекторските фирми имат достъп до Централния кредитен регистър – ЦКР и могат да поставят оценки за кредитния рейтинг на потребителите и фирмите наравно с други институции като банките например. Комитетът информира комисията, че за няколко месеца е получил множество сигнали за грубо и арогантно поведение от служители на колекторски фирми към граждани – длъжници. „Сблъскахме се също така и със случаи на потребители, които неправомерно са били „дамгосани“ в ЦКР като не коректни кредитополучатели именно от такива компании“, пише в официалната молба към КЗП.Отново и сега Комитетът за защита на потребителите напомня, че България има стотици хиляди длъжници с просрочени кредити и сметки, които са лишени от всякакви инструменти за защита на техните права във взаимоотношенията им с тези фирми. Няма прозрачен начин, който да определя сумите, начислени от колекторските фирми над главницата. Друга нелоялна практика е умишлено подвеждане на гражданите, включително по отношение на давността на дълговете, твърди Майорски.

Днес внесох сигнал до Европейската комисия, в който настояваме да се предприемат мерки в България да бъде приет специален закон регулиращ колекторските фирми.

Публикувахте от Пейо Майорски в 15 февруари 2018 г.

Пейо Майорски е роден през 1981г.  в гр. София. Завършил е туризъм във Варненския свободен университет. Работи в туристическия сектор и в сферата на организиране на събития. Обича природата, както и да пътува из България. Бори се с незаконната сеч на горите в страната. Определя се като буден гражданин и постоянно си търси правата. Последната му кауза е борбата с колекторските фирми, които рекетират народа. Председател на Инициативния комитет за защита на потребителите. Женен, с едно дете.

Когато  се видяхме с Пейо, забелязах бинтованата му ръка, пишат колегите от сайта Свободни. Усмихнах се и го попитах дали е заради това, че е пребил някой нагъл инкасатор. Но, за съжаление не било от това. Наранил се е, докато приготвял закуска на детето.

Пейо защитава правата на потребителите и води борба срещу безскрупулните методи на колекторските фирми. Това е важна кауза, защото всяко второ семейство в България е жертва на тормоз от подобни фирми. Те купуват на сконтирани цени пакети с хиляди необслужвани кредити от банки и мобилни оператори. Фирмите, които раздават бързи кредити, често си имат собствен инкасаторски отдел. За тях един “нередовен” клиент е доста по-доходен от този, който редовно си плаща лихвите и главницата. Бизнесът с наказателните лихви и други безумни разходи, които инкасаторските фирми таксуват на техните “клиенти”, ощетява българския народ всяка година с няколко милиарда. А тези милиарди се плащат от най-неплатежноспособните хора в страната. Вкараха стотици хиляди българи в омагьосан кръг на безпаричие, безизходица и инерция. Няма по-парализиращо нещо за финансовото, менталното и физическото състояние на един човек от това, да е вечен длъжник.

Бойко Борисов

Темата е много дълга. Нека Пейо разкаже. Но факт е, че правителството спешно ТРЯБВА да направи няколко неща по този въпрос:  а) Да сложи таван на лихвите по кредитите, особено за частните лица; б) Да регулира набъбващите такси и глоби при просрочие и при изпълнение;  в) Да сложи край на наглите практики и поведения на инкасаторските фирми и ЧСИ-та.

Не би трябвало да е много трудно, но най-вероятно и този бизнес процъфтява под закрила на някои влиятелни лица в Народното събрание.

Патрик Смитьойс.

Учредихте Инициативен комитет за защита на потребителите, какво искаш да постигнете?

Основната причина за сформиране на комитета е настояването ни да бъде направен закон, регулиращ дейността на колекторските фирми, чийто годишен оборот надхвърля милиарди левове.

За миналата година те са изкупили около 1 милион вземания, а само за първата половина на тази година са изкупили близо два милиона вземания.

Проблемът започва да се изостря и от факта, че кредитни институции като банките и доставчиците на комунални услуги също започнаха да се обръщат към тези фирми вместо към съда.

Какъв вид дългове най-често водят до сблъсък с колекторска фирма?

Това са основно малки потребителски кредити за 1000-2000 лева, чиито лихви нарастват твърде бързо, както и сметки към мобилни оператори.

Тази година обаче, и това са данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), 48% от изкупените дългове са към банки. Най-вероятната причина за този „бум“ са стрес тестовете за банковия сектор, които бяха извършени тази година. За банковия сектор това е най-лесният начин бързо да си изчисти кредитния портфейл от т.н. лоши или токсични кредити. На пръв поглед ще решите, че това не е тенденция, а е свързано с конкретна причина. Само, че данните показват обратното. И след стрес тестовете някои банки продължават да се обръщат към услугите на колекторските фирми.

По официални данни за тази година една от водещите банки в България е продала на колекторски фирми необслужвани кредити за над 130 млн. евро.

От Асоциацията на колекторските агенции в България също така обявиха, че 22% от дълговете, които събират, са на дружества доставящи ток, парно и ВиК. Те се похвалиха, че вече им прехвърлят задължения просрочени с едва 2-3 месеца. Очевидно все повече институции и компании предпочитат да се обърнат към тях, защото вероятно е по-лесно и това е наистина притеснително при положение, че в България голяма част от населението живее под прага на бедността.

Това, което ни провокира да създадем комитета, бяха опитите, покрай приетите наскоро промени в ГПК да бъдат вкарани предложения уж защитаващи т.нар. „малки длъжници“, но всъщност щяха да обслужат бизнеса на колекторските фирми.

В комитета участват хора от различни прослойки на нашето общество, които под една или друга форма са били обект на тормоз от колекторски фирми. Стартирахме кампания за събиране на сигнали срещу некоректни колекторски фирми, която ще е основно в социалните медии.

Призовавам всеки, който е пострадал от тях, да се свърже с нас на мейл: komitetpotrebiteli@gmail.com.
В София хората не се сблъскват толкова видимо с лошите практики на някои фирми, но в провинцията картината е съвсем различна. Стига се до заплахи и физически тормоз. Там заплатите се въртят около минималната. За да си покрият нуждите, хората често прибягват към бързи кредити. Рекламата им е заблуждаваща, тъй като единственото, което се подчертава е краткият срок, в който се отпускат парите – в рамките на час, а кредитната институция иска само лична карта. Тоест не е нужно да работиш някъде и тук възниква въпросът как кредитната институция си гарантира възстановяването на отпуснатия заем? От рекламните съобщения не става ясно каква е месечната или годишната лихва и най-вече каква е наказателната лихва при забавяне на месечната вноска. Наказателната лихва, често се изчислявана на седмична база, превръща кредита в огромна яма, която за обикновения човек с 400-500 лева заплата става невъзможна за запълване.

Но публично, популистки, всички са „загрижени“ за малките длъжници.

Преди известно време изпратихте от името на Комитета отворено писмо до омбудсмана, Мая Манолова, в което изразявате своите притеснения. Какво ви накара да се обърнете към нея и какво последва?

В периода след като БСП вкара в парламента предложенията на г-жа Манолова – между първо и второ четене – бяха извършени съществени изменения, които не отговаряха на многократно заявените от Омбудсмана намерения.Това, което беше поставено на масата, щеше има обратен ефект, при това в рамките на година.

Лобизъм за кредитните милионери, големите компании и монополните дружества беше, например, предложението за премахване на таксата в срока за доброволно изпълнение. Кой обикновен човек може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Та нали ако можеше щеше да си плати за да си спести допълнителни разноски.

На практика единствено корпорациите, които разполагат с огромен финансов ресурс и нарочно са бавили плащания или са отказали да преговарят с недоволните си клиенти, поради което се е стигнало до съд, ще бъдат облекчени. При част от предложенията прозираха сериозни корпоративни интереси.

Изрази несъгласие и с предложението да има таван на таксите за „малките длъжници“, нещо което много хора очакват. Защо си против? Нима е справедливо за дълг от 100 лв. да плащаме 1000 лв.?

Ако дължите 100 лв. то разходите са следните:

1. Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв.,

2. Юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв.,

3. Адвокатският хонорар е 650 лв.,

4. Пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв.

Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия, е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече!

За да има наистина облекчение за хората трябва да се мисли за намаляването на таксите на всички по веригата и тогава наистина потребителите ще усетят промяна.

Сега на практика някой яхва популистка вълна, защото както става ясно при малките дългове до 1000 лв. възнагражденията на адвокатите на ищците и юрисконсултите са най-голямото перо по увеличаване на дълга.
Простата сметка сочи, че при дълг от 100 лв. няма как разходите за неговото събиране по съдебен ред да са равни също на 100 лв. И тук е разковничето, защото се използва гневът на хората за прокарването на тази поправка, която ще доведе до няколко ефекта – ищците ще се откажат да си търсят парите по съдебен път, защото разходите ще надвишат дълга, който искат да си върнат, а участниците в съдебната процедура няма да имат мотивацията. Тогава ищецът ще отиде при колекторската фирма, която ще му плати на момента между 10 и 30% от дълга. И така „малките длъжници“ ще се озоват в ръцете на колекторските фирми.
На този фон, докато ние сме се хванали за гушите кой какви такси да взема при съдебна процедура и заповедно изпълнение, колекторските фирми работят без никой да ги безпокои. Те по собствено усмотрение си изчисляват юристконсултски и адвокатски хонорари, без да дават обяснение никому. Дори и на длъжника.

Никоя колекторска фирма не е готова в името на прозрачността и коректността да даде разчет на това, как се формира сумата, за която претендира от даден длъжник. Пита се в задачата: Защо нито Омбудсманът, нито народните представители не полагат усилия за урегулиране на този бизнес?

В момента действащи институции, като Комисия за защита на потребителите, например, не могат да предприемат действия срещу некоректни колекторски фирми. Те най-често са регистрирани като фирми извършващи финансово посредничество и не оперират при специален режим на дейност.

Можете да се оплачете само на полицията да се образува жалба и да стартира някакъв процес. Само че в малкия град, където всички се познават, колко души ще посмеят да се оплачат и да понесат последствията, както и тромавите разследваща и съдебна процедури? Тук е моментът да добавим и вероятността жалбоподателят да бъде подложен на натиск, за да оттегли жалбата си, защото както вече споменах, в малкия град всички се познават.

Може ли бъдещият кредитополучател да се обърне към вашия Комитет и да получи юридически или финасов съвет, преди да подаде документи за кредит.

Предстои експертите на Комитета за защита на потребителите да подготвят за гражданите малка книжка с финансови съвети, права и задължения при сключването на договори за услуги.

Само за два месеца от старта на кампанията за събиране на „Сигнали срещу колекторските фирми“ са събрани вече над 40 сигнала на граждани.

Има редица сигнали за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Какво могат  да направят потърпевшите гражданите?

Всеки гражданин може да се обърне към Комитета за защита на потребителите за съвет или да подаде сигнал на имейл komitetpotrebiteli@gmail.com или във Фейсбук-страницата ни Комитет за защита на потребителите.

Кампанията за сигнали и нарушения на колекторските фирми на Инициативния комитет за защита на потребителите ще продължи до средата на януари 2018 г.

Изображение: facebook/Комитет за защита на потребителите

Какви са ти впечатления от хората, които се обърнаха към Комитета?

В голямата част става въпрос за погасени по давност сметки към мобилни оператори и малки потребителски кредити. Сериозните нарушения на правата на потребителите са свързани с претенции за неплатени задължения, които обаче те не дължат.

Има редица сигнали и за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Така, например, за неплатена сметка от 92 лева към мобилен оператор, потребителят бива заплашван, че сумата вече е 500 лева. Като основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите, че 3-годишната давност е подновена след като дългът е изкупен от тях.

Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасят дългове, с изтекла давност, на разсрочено плащане при това с „отстъпки“. И тук е заложеният капан, защото когато се извърши дори и минимално плащане като първа вноска, това автоматично подновява давността и се приема като признаване на дълга. При тази ситуация колекторските фирми вече могат да предприемат всякакви съдебни действия за събирането на въпросния дълг.

От сигналите също така прави впечатление, че често колекторските фирми претендират за дългове от преди 7, 8 дори и 10 години като разчитат на това, че хората не пазят касовите си бележки или фактури. Имаме случай на гражданин, от когото колектор иска пари за непогасени, според тях, сметки от 1998г.

Колко е мащабен проблемът? Колко български семейства са потърпевши от арогантното поведение на тези фирми – „събирачи на дългове?“

Ще ти цитирам отново официални данни. За 2016г. колекторските фирми са изкупили 1.006 млн. дълга. А само за първата половина на тази година, броят им е близо двойно повече – 1.944 млн. задължения. Вероятно до края 2017г. цифрата ще надхвърли 3 милиона изкупени кредити от колекторски фирми.

Само този показател е достатъчен да се вземат мерки и час по-скоро да се приеме закон, който да регулира този бизнес. Още повече, че в редица европейски държави има такива закони. Има достатъчно богата база, на която специалистите могат да стъпят, като заимстват и използват опита на останалите. Тоест всички условия са налични за да имаме най-добрия закон в тази сфера.

Кои инкасаторски фирми са най-агресивни?

Не може да се посочи конкретно една или няколко фирми. Всички подобни фирми са много агресивни. Те тормозят гражданите по един и същи начин. Телефонният терор и този чрез изпращането на писма са с огромни мащаби.

Издава ли се лиценз на инкасаторските фирми за извършване на дейност по събирания на вземания от фирми и от физически лица?

Няма специален лицензионен режим, по който да работят колекторските фирми. Те са по правилата, описани в Търговския закон и нищо повече.

Често се регистрират като фирми, извършващи посредническа финансова дейност. Тоест, няма орган, който да следи какви практики прилагат. Те си имат свой етичен кодекс на Асоциацията на колекторските агенции в България, в която не членуват всички фирми извършващи услугата събиране на заеми. Този кодекс е изработен от членовете на Асоциацията и те на практика се „самоконтролират“. Те могат да ти звънят денонощно и никъде не можеш да се оплачеш.

В страните, в които има закони, начините на общуване с длъжника са ясно регламентирани.

Каква е тенденцията? Дали събиранията на вземания ще стане по-урегулирано?

Има обществен натиск, който се засилва и темата периодично се повдига в обществото, затова от същата тази асоциация започнаха от известно време да говорят с половин уста, че и те искат закон. Та дори твърдят, че техни експерти работят по изготвянето на предложение за такъв закон. Нали разбирате колко е нелепо това, някой сам да напише правилата, по които да бъде контролиран?!

Комитетът за защита на потребителите излиза ли с конкретни предложения, които могат еднакво да защитят интереса на всички потребители – кредитори и длъжници.

Ние ще настояваме да се включим в работната група, която ще изготви предложението за проектозакон, ако такава бъде инициирана от Омбудсмана. Също така ще внесем нашите предложения в парламента, когато започне работата по този проектозакон.

Искаме да се гарантират правата на всички – И НА КРЕДИТОРИ И НА ДЛЪЖНИЦИ. Всякакво залитане в едната или в другата посока цели единствено да раздели обществото ни, което със сигурност няма да донесе нищо добро за никого от нас. Всеки гражданин може да бъде кредитор или длъжник. Междуфирменото задлъжняване е воденичният камък на шията на бизнеса в България, а той създава работни места. Балансът, е основната философия, върху която трябва да стъпи един закон, касаещ защита интереса на кредитора и длъжника.

Развиваш бизнес като стопанисваш и животновъдна ферма. Защо се занимаваш с тази кауза?

Защото твърде много хора пострадаха и страдат от подходите на тези фирми, които често злоупотребяват, манипулират, лъжат и заплашват.

Това е доказателството, че мутренският бизнес се завърна 10 години след като станахме страна членка на ЕС.

Утре ще председателстваме Европейският съвет, а продължават да се погазват основните граждански и потребителски права.

Всеки от нас има отговорността да изрази на глас несъгласие и да се опита да промени България към по-добро. Мълчанието е най-големият бич за българите и парадоксът е в това, че сами си го налагаме – самобичуваме се. Аз не съм такъв и няма да бъда.

Даниел Кирилов, който е председател на Правна комисия, и г-жа Манолова подкрепят идеята таксите да намаляват с увеличаването на размера на дълга. Това означава, че „малкият длъжник“,а това са хора със задължения до 1000 лева, ще плаща много по-голям процент такси спрямо сумата, която дължи отколкото този, който има да връща 100 000 лева.

– Наскоро учредихте Инициативен комитет за защита на потребителите, какво искате да постигнете?

Основната цел на комитета, която ни обедини е създаването на закон, който да регулира дейността на колекторските фирми. За миналата година те са изкупили около 1 милион вземания, а само за първата половина на тази година са изкупили близо два милиона вземания. Все повече институции и компании предпочитат да се обърнат към тях, защото вероятно е по-лесно, и това е наистина притеснително при положение, че в България голяма част от населението живее под прага на бедността. Това обаче, което ни провокира да създадем комитета са част от предложените промени в Гражданско процесуалния кодекс – ГПК, които трябваше да защитят т.н. „малките длъжници“, но всъщност наливат вода точно в мелницата на колекторските фирми. В комитета участват хора от различни прослойки на нашето общество, които под една или друга форма са били обект на тормоз от колекторски фирми. Стартирахме кампания за събиране на сигнали срещу некоректни колекторски фирми, която ще е основно в социалните медии. Призовавам всеки, който е пострадал от тях да се свърже с нас на мейл: komitetpotrebiteli@gmail.com.

– Преди известно време изпратихте отворено писмо до омбудсмана, Мая Манолова, в което изразявате своите притеснения. Какво Ви смущава в тези промени, които се очаква да облекчат „малки длъжници“?

В периода след като БСП вкара в парламента предложенията на г-жа Манолова – между първо и второ четене – бяха извършени съществени изменения, които не отговарят на многократно заявените от Омбудсмана намерения. Притеснителното е, че тя не дава отпор и това, което в момента е поставено на масата ще има обратен ефект, при това в рамките на година. Например г-н Даниел Кирилов, който е председател на Правна комисия, и г-жа Манолова подкрепят идеята таксите да намаляват с увеличаването на размера на дълга. Това означава, че „малкият длъжник“, а това са хора със задължения до 1000 лева, ще плаща много по-голям процент такси спрямо сумата, която дължи отколкото този, който има да връща 100 000 лева. Тоест тази промяна обслужва „големите длъжници“, за които никой не говори публично, ще помогне например и на тези, които трябва да плащат кръвнина за жертви на катастрофи причинени при каране в нетрезво състояние.

Лобизъм за кредитните милионери, големите компании и монополните дружества е и предложението за премахване на таксата в срока за доброволно изпълнение. Кой обикновен човек може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Та нали ако можеше щеше да си плати за да си спести допълнителни разноски за съдебни такси, юрист консулски, адвокатски хонорари и такси на ЧСИ. На практика корпорациите, които разполагат с огромен финансов ресурс и нарочно са бавили плащания или са отказали да преговарят с недоволните си клиенти и се е стигнало до съд ще бъдат облекчени.Не смятам, че е справедливо, но точно тази поправка ще нанесе в бъдеще – при това скоро, огромни щети точно на „малките длъжници“.

– Изразихте несъгласие и с предложението да има таван на таксите за „малките длъжници“, нещо което много хора очакват. Защо сте против? Нима е справедливо за дълг от 100 лв. да плащаме 1000 лв.?

Ако дължите 100 лв. то разходите са следните: Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв., юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв., адвокатският хонорар е 650 лв., пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв. Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече. За да има наистина облекчение за хората трябва да се мисли за намаляването на таксите на всички по веригата и тогава наистина потребителите ще усетят промяна. Сега на практика някой яхва популистка вълна защото както става ясно при малките дългове до 1000 лв. възнагражденията на адвокатите на ищците и юрисконсултите са най-голямото перо по увеличаване на дълга.

Простата сметка сочи, че при дълг от 100 лв. няма как разходите за неговото събиране по съдебен ред да са равни също на 100 лв. И тук е разковничето защото се използва гнева на хората за прокарването на тази поправка, която ще доведе до няколко ефекта – ищците ще се откажат да си търсят парите по съдебен път защото разходите ще надвишат дълга, който искат да си върнат, а участниците в съдебната процедура няма да имат мотивацията. Тогава ищеца ще отиде при колекторската фирма, която ще му плати на момента между 10 и 30% от дълга. И така „малките длъжници“ ще се озоват в ръцете на колекторските фирми, които развиват бизнес за милиарди у нас без да има закон, който да регулира тяхната дейност. По официални данни на асоциацията на колекторските фирми все по-често се обръщат към тях дружества доставчици на ВиК, електричество и отопление, при това след забавяне на 2 плащания.

– Как според вас може да се реши проблема с прекомерните такси за малките дългове?

Не съм специалист за да давам конкретни решения, но от това, което обсъждахме в комитет, в който участват и юристи, може би трябва да се работи върху вариант със скала, която да има няколко тавана на суми за вземане и да фиксира възнаграждения, хонорари и такси за тях. Тоест например до 1000 лв. дълг таксите на всички по веригата са до тази сума, до 10 000 лв. дълг таксите и хонорарите са толкова и т.н.

В момента в Правна комисия също се обсъждат варианти на подобна скала, но за сега индикациите не са добри и като че ли има опити зад това отново да се прикрият лобистки интереси.