Благой Стоилов, преди да го застигне болесттта, и съпругата му Веска.

Разчитаме само на пенсията на мъжа ми – 239 лв., от които 29 отиват за лекарства и път. Аз съм безработна, каза жената

Мъж от сапаревобонското село Сапарево се нуждае от средства за трансплантация на бъбрек. Мечтата на 52-годишния Благой Стоев и близките му е той да продължи живота си без зависимост от апаратура и лекари, поддържащи го чрез хемодиализа. И без страха от най-лошото, изпитван от хората, подложени на процедурата за филтриране на кръвта. Помощ за Благой търси съпругата му Веска Джорджева. Тя разказа, че съпругът й е ударен от болестта след 20 години тежък физически труд. Разболял се преди 2 г., в които свалил 30 кг, а животът му се преобърнал. От миналата година Стоев е пенсионер по болест и три пъти седмично – на хемодиализа в частната болница в Дупница. С 239 лв. пенсия, на която разчита и съпругата му.

„От 2 г. мъжът ми има хронична бъбречна недостатъчност. И двата бъбрека са болни и се нуждае от трансплантация на бъбрек. Засега нямаме определена дата. През м. януари подадохме документи в Института по трансплантация в София и чакаме трупен донор, но на нас ни трябват и средства. Ние не можем да чакаме трупен донор. Искам да опитаме да се направи трансплантация извън България – в Русия, в Турция. Не е невъзможно, но трябват пари, за да продължи да живее. Той не е в тежко състояние, стабилен е, но без хемодиализата не може да живее. Единствената алтернатива е трансплантация, за да не е зависим от машините и от човека. Защото за съжаление чуваме най-различни истории – случва се понякога човекът да сгреши да не настрои машината както трябва и тогава се стига до фатален изход. За да не стане късно, реших да започна кампания за набиране на средства. И преди няколко дни наш познат – млад човек, си отиде, след като бъбреците му отказали да работят. Много ми домъчня, като разбрах. Мъжът ми чул това от хора в селото и ми каза. Много ми домъчня, като разбрах. Първата идея, която ми дойде, беше да потърся помощ чрез в. „Вяра”. Исках да поставим касички за събиране на средства в магазините в селото, но съпругът ми не позволи. Засега не е съгласен. Казва така: „Не знам какво ще кажат хората. Виждат ме, че аз съм здрав и прав – ходя, добре изглеждам, не съм на легло, не съм толкова зле.” Те не знаят, че е на хемодиализа”, разказа Веска Джорджева.

Притеснена, през сълзи тя обясни: „Благой много бързо се разболя, само за 2 г. Беше здрав като скала, а сега е блед, слаб. Болестта го стопи, свали 30 кг. А цял живот е работил тежък физически труд. Разказвал ми е, че от 15-годишен започнал да коси, да оре с кон, да докарва дърва. Тежка физическа работа цял живот. Последната му работа беше в „Котлоремон”, общ работник. Последните 2 г. беше в командировка в Пловдив, на колодрума. Тежка зима, много мъкнене на тежка работа. Следващата зима работиха на друг обект и там се влоши, и оттам тръгнаха нещата. Почна да качва креатинин, и то много бързо. За нула време стигна до 1500 единици креатинин, при норма 130. Толкова се изплашихме. Наложи се веднага да бъде включен на хемодиализа, защото имаше опасност да не може дочака Великден. Беше точно преди Великден, на 11 април се почувства много зле, постъпи спешно в болница, направиха му спешна операция и оттогава през ден е на хемодиализа.”

Според експертното решение на ТЕЛК от 26 юни 2017 г. Стоев е с 95% увреждане на здравето, без придружител.

Веска Джорджева допълни, че според докторите причината за заболяването на съпруга й е нелекувано високо кръвно налягане. Сподели: „След казармата, когато започнал работа в „Енергоремонт”, при профилактичен преглед го предупредили, че има предразположеност към високо кръвно. Бил е на 20 г., не се е чувствал зле, не си е обърнал внимание, не е споделил с родителите си”.

Жената подчерта, че финансовото им състояние е изключително тежко. „Разчитаме само на пенсията на мъжа ми – 239 лв., от които 29 отиват за лекарства и път. Аз съм безработна. От 2 г. не мога да си намеря постоянна работа. През 2016 г. работих като чистачка, само 3 месеца. Миналата година работих 3 месеца и половина. Бях общ работник в кухня и в края на октомври, след като премина активният туристически сезон, ме освободиха. Освен по програмите за временна заетост като чистачка, метачка, градинарка, друга работа не мога да намеря. Невъзможно е да започнеш работа, ако не те познават, ако не те препоръча някой. Предлагат ми само нискоквалифицирана работа, а съм с висше икономическо образование. Била съм служител в банка, имам квалификацията да работя като касиер, счетоводител, но няма работа. Миналата година имаше възможност да ме назначат на едно място в Дупница, но на 2 смени. Отказах се – втората смяна приключваше в 22 часа и нямаше как да се прибера. Ние нямаме кола, а друг превоз по това време няма. Много ни е трудно. Спасява ни само това, че си произвеждаме храната и в мазето има това, което можем да сложим на масата”, коментира 50-годишната жена.

Банковата сметка за набиране на средства е:

„Банка ДСК” ЕАД

Благой Иванов Стоев

BGN

IBAN   BG02STSA93000022585922

BIG   STSABGSF