Вече се строят навеси за доставеното ядрено оборудване, енергийният министър го инспектира

 

Българското правителство ще разговаря с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за възможността й да кредитира довършването на спрения в момента строеж на АЕЦ „Белене“. Това ще се случи в рамките на проучването за възможностите за реализация на вече доставеното оборудване за ядрения проект и ако се договорят средства, той може да бъде рестартиран, стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова пред журналисти. В понеделник тя инспектира как се съхраняват доставените вече съоръжения за атомната централа на площадката й край Белене.

Думите й са в отговор на коментар на вицепрезидента на ЕИБ Вазил Худак, който в събота в интервю за БНР каза, че банката би обмислила финансиране на проекта АЕЦ „Белене“, ако получи официално запитване от българското правителство.

Идеята за европейско финансиране на довършването на ядрената централа като общ балкански проект бе лансирана от премиера Бойко Борисов по време на организиран от Европейската банка за възстановяване и развитие инвестиционен форум в края на февруари.

Худак посочи, че банката му досега не е финансирала ядрен проект, но винаги търси възможности за подобряването на екологичните стандарти или подобряването на сигурността на вече съществуващите електроцентрали. „Ние настояваме проектите, които финансираме, да имат добавена стойност – като позитивен ефект върху околната среда, подобряване на бизнес средата там, където се осъществява проектът. Най-общо казано, проектите трябва да имат социален и икономически ефект. Засега не сме получавали официално запитване от българското правителство за АЕЦ „Белене”. Ако получим такова, ще го обмислим“, каза вицепрезидентът на ЕИБ.

Думите му бяха последвани от коментара на Петкова, че ЕИБ е направила заявка да участва за осигуряване на финансирането на АЕЦ „Белене“. „От тук нататък предстои да проведем комуникации с тази банкова институция. Всички предпоставки този проект да бъде реализиран са налице. Имаме лицензирана площадка, оборудване, за което сме платили над 3 млрд. лв., което отговаря на всички изисквания. Имаме необходимите кадри, които могат прекрасно да се справят с тази задача. От тук нататък остава сериозната крачка напред да се помисли за финансирането, структурирането на проекта, така че да може да се гарантира неговата експлоатация, реализация на пазарен принцип. Мисля, че има голям шанс това да се случи“, коментира Петкова в понеделник.

Прекратеният през март 2012 г. ядрен проект се оценяваше на около 20 млрд. лв. към онзи момент. При инвестирани над 3 млрд. лв. останалата сума не е малка. Не е ясно – дори и да се ангажира с отпускането на кредит – каква сума би предоставила ЕИБ.

Тя посочи, че приоритет на правителството е да намери най-доброто решение за започналия още през 80-те години ядрен проект. „Мисля, че е дошло време наистина да мобилизираме сили, експертен потенциал, всички ние като нация, народ, така че да намерим най-доброто решение“, заяви енергийният министър.

Миналата седмица парламентът й даде мандат до 30 юни да представи пред депутатите конкретни предложения за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. Предложението на ГЕРБ бе одобрено от всички присъствали на заседанието 137 народни представители, което Петкова сега определи като рядко срещан парламентарен консенсус. Вече в енергийното ведомство била създадена работна група, която анализира и разработва различните варианти. „Към тази група ще бъдат включени колеги от НЕК, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“ и държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Имаме шанс и трябва да опитаме да реализираме този проект“, заяви още Петкова. По думите й, ако се тръгне към рестартиране на проекта, ще се провери реален ли е заявеният още преди време инвеститорски интерес за участие в проекта от най-голямата държавна китайска ядрена компания.

Енергийната министъра определи като много добра идеята на Борисов АЕЦ „Белене“ да бъде общ балкански проект.

Тя подкрепи този вариант с изводи от доклада на БАН за нуждата от нови енергийни мощности в страната, според които не само в България, но в целия регион ще има дефицит на мощности още към 2035 г. заради затегнатите екоизисквания към въглищните централи.

Междувременно, почти година след като руската „Атомстройекспорт“ изпрати в България голяма част от произведеното за АЕЦ „Белене“ оборудване, вече се изграждат навесите за съхранението на някои от доставените съоръжения. Строежът им се извършва от Националната електрическа компания, след като се провали обявената от нея обществена поръчка.

Това даде повод на бившия министър на енергетиката от кабинета „Станишев” Румен Овчаров да критикува миналата седмица правителството, че не съхранява правилно ядреното оборудване.

„Подобни изказвания вече не трябва да впечатляват никого – отвърна му Петкова. – Те целят да всеят определен смут, да се заблуди общественото мнение, че едва ли не нищо не се прави“. По думите й онази част на оборудването, която по инструкции на заводите производители трябва да е на закрито, се намира в складовете на площадката край Белене.

Петкова обяви, че извършената в понеделник проверка установила, че доставеното оборудване се съхранява според всички изисквания на производителя Тя информира, че през миналата седмица от Ижорските заводи са били доставени материалите, свързани с преконсервация на оборудването, така че процесът се изпълнява според инструкциите на „Атомстройекспорт“.

Тя коментира и неподписаната си от премиера оставка, която подаде заради познанството си с Гинка Върбакова, собственик на купувача на активите на ЧЕЗ в България.

„Доверието на премиера Борисов, доверието на нашите коалиционни партньори и подкрепата, която получих от страшно много колеги, ме задължава страшно много, каза тя. „Приемам този отказ да бъде приета моята оставка като една много сериозна отговорност. Благодаря за подкрепата, която ми беше оказана и доверието, което ми беше дадено“, обяви Петкова.