Рецептата на Рилския чудотворец се предава от поколение на поколение, вари се с изворна вода
85-годишният бивш агроном Методи Кюркчийски от кочериновското село Драгодан дължи дълголетието си на чорба от лапад по рецепта, останала още от св. Иван Рилски. Местните жители обожават ястието и се кълнат, че то ги зарежда със здраве и енергия.
В Драгодан разказват, че рецептата на Рилския чудотворец се предава от поколение на поколение в селата по поречието на река Струма. Чорбата с лапад е любима гозба на почти всички дълголетници в Драгодан. За кулинарните рецепти на св. Иван Рилски в село Драгодан се разказва легенда, записана от Дени Милева от фондация „Природните чудеса на България”.
Преданието е разказвано от драгодановката Василка Капламаджийска от Бърдарския род, от рода Миладинови, от покойните Георги Миладинов, от Василка Капламаджийска и др. местни жители. Част от легендата гласи: „От село Скрино през Бобошево и Доброво свети Иван Рилски по брега на река Струма се придвижвал пеша или с магаренце към килийното си училище – днес Рилски манастир. Рилският светец е вървял по стария римски път между Бобошево и Драгодан. По пътя се спирал през нощта при хората в селищата по поречието на река Струма. Встрани от пътя живеели бекяри, самотници, които давали храна и подслон на търговските пътници. Светецът се отбивал в махалата при жителите на село Драгодан, които живеели в кирпичени къщи на брега на самата река, и ги научил да правят чудни гозби от лападец и коприва”. Тази чорба е спасявала от глад населението, особено през турско робство. Ето какво разказа бившият агроном, сега пенсионер, Методи Кюркчийски: „Когато турците минавали през село Драгодан, слизали от конете и заповядвали на селяните да им приготвят две или три печени кокошчици и непременно зелник. За българите оставала постната чорба с лападец, като рецептата от Рилския чудотворец е оцеляла и до днес. Чорбата е приготвяна и от войнишката вдовица Василка Капламаджийска.
Ето и рецептата, предавана между драгодановци:
Наклажда се огън на огнището, взема се вода от чист извор – налята до обяд, и се налива в котле. Откъсват се на гушки лападец и коприва час преди приготвянето. Нужни са толкова гушки лападец и коприва, колкото хора ще хапнат от чорбата. Счуква се купа орехи за олио, но сега се използва слънчогледово олио. В тигана с олиото се запържват лук, лападецът и копривата, червена чушка, обърква се с малко брашно и счукан червен пипер, сега благ. След това се отсипва от врящата вода от котленцето в тигана, добавя се сол и като заври, се смесва с останала вода в котлето, добавя се ориз или фиде, след него се чукват сурови яйца директно в котлето. Те са на брой спрямо хората, които ще се гощават. Яйцата може да са и от гъски, патици, пъдпъдъци. Добавя се сол на вкус. Според преданията чорбата се разлива в дървени чинии и се хапва с дървени лъжици. За апетит се добавя към трапезата и чаша домашно червено вино и препечена филия домашен черен хляб.
