Дейвид Норис е бивш университетски преподавател и първият признал гей наклонности човек, който е избран на обществен пост в Ирландия – сенатор. Основател е на движението за реформиране на ирландското законодателство по отношение на хомосексуалността и е изтъкнат член на Ирландската църква. През 2011 година се кандидатира на президентските избори в Ирландия. Основните му интереси се съсредоточават в областта на националните и международни човешки и граждански права, равенството на ЛГБТИ+ хората и опазването на архитектурното наследство на Дъблин. Сенатор Норис е един от водещите изследователи на творчеството на ирландския писател модернист Джеймс Джойс и основател на James Joyce Centre в Дълбин, Ирландия. Норис е главно действащо лице в битката за декриминализация на хомосексуалните актове в родината си, която приключва успешно точно преди 25 години (след две дела, които Норис води срещу Ирландия в Европейския съд по правата на човека). На 18 март сенатор Норис участва в Националната програма на Училището по политика, където ще се срещне с настоящи политици и евродепутати от България.
На 19 март той изнесе публична лекция под надслов “Правото на личен живот и неговите ограничения” в Галерия Униарт на Нов Български Университет. Вижте какво сподели Дейвид Норис в интервю за Actualno.com
-Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще се борите за правата на хомосексуалистите?
-Да, това беше на конференция през 70-те в Ирландия. Твърдеше се, че няма никаква дискриминация в Ирландия, а аз знаех, че това не е вярно. Проблемът на това да бъдеш гей е в това, че не можеш да кажеш. Ако всички гей хора в Ирландия и България се оцветят в зелено, ще има големи изненади. Толкова много хора се преструват, че не са хомосексуални.
-Колко смелост Ви беше нужна, за да започнете борбата си?
-Това не е смелост, бях гневен. Имах усещането за несправедливост. Аз по природа съм човек, който изправя картината на стената, когато е наклонена, не мога да бъда в мир със себе си, когато има такава несправедливост в обществото. Когато открих, че има група от много богати мъже, които правят гей партита, но не правят нищо за обществото, реших, че това е много грешно и реших да взема нещата в свои ръце и беше много забавно.
-Имало ли е моменти, в които сте се съмнявали в успеха си?
– Не. Имах само една нощ, в която не можах да спя след делото в съда през 70-те години. Осъдиха ме да платя 75 хиляди паунда разходи по делото, а аз ги нямах. Тогава си казах: “Какво толкова! Ще има още дела, още разходи.”
-Вие сте изтъкнат член на ирландската църква, как се съчетават двете понятия?
-Не позволявам на официалните лица от църквата да притежават християнството, защото те не го притежават. Исус Христос ще си реши какво ще ги прави онези стари архиепископи. Но Англиканската църква има гей епископи.
-България не може да се похвали с кой знае каква толерантност към гей обществото. Политиците ни игнорират Прайда, дори Истанбулската конвенция се оказа предизвикателство. Какво бихте казали на политиците ни?
-Бих ги посъветвал да слушат. Да чуят гласа на гей хората. Гей хората също са техни избиратели. Приблизително 10% от населението са хомосексуални, така че това може да е голяма разлика в изборите. Ако като политик сте блокирали такава голяма част от потенциалните си избиратели… Бих посъветвал и гей движението тук да публикува позициите на кандидатите и да ги определя, като антигей и лицемери.
-Как ще коментирате страховете, които се насаждат в обществото, че ако се дадат равни права на хомосексуалните това ще “промени сексуалността на децата”?
-Гей хората знаят, че са гей. Няма никакво объркване в това. Същите неща ми бяха казвани на мен, когато бях преподавател в университета. Бях много харизматичен и няколко родители се оплакаха, че съм модел за подражание и децата им ще станат хомосексуални заради мен и им казах: “Но аз съм възпитан от хетеросексуални хора и това не ми се отрази!” Не мисля че сексуалността е толкова уязвима и може да бъде променена, както хората си мислят. Трети ден сте в страната ни. Какви са впечатленията ви от България? София е прекрасен град. Чух православната литургия, хората са много приемащи, но и много консервативни. Изглежда има една голяма прослойка на средната класа, която говори абсолютно невероятни неща: “Имам много гей приятели, но…”
Интервю на Евгения Гигова
