MINOLTA DIGITAL CAMERA

 

Краеведът изследовател гл.ас. Иван Хаджийски от Дупница изпрати писмо до редакцията на в. „Вяра”, в което пише следното:

 

Задната страна на корицата на книгата „История на Дупница и Дупнишко“

Научих, че кметът на община Дупница инж. Методи Христов Чимев, р. 14.12.1962 г. в Благоевград, но 120% дупничанин, и изтъкнатият наш почетен гражданин от 2004 г. Воин Николов Войнов, р. 21.06.1959 г. в с. Баланово, община Дупница, а семейството му живее в нашия град от 1963 г., изтъкнат хореограф-режисьор в Югозападна България, получават високата награда „Златна монета“. Като краевед изследовател на Дупнишка околия (Дупнишкия край) определено считам, че двамата заслужават това високо признание.

Кметът инж. Методи Чимев

Кметът на община Дупница инж. Методи Чимев е светла и благородна личност, истински стопанин на нашия град и общината, родолюбец, патриот и висок професионалист в работата си.

Воин Войнов

Припомням на всички дупничани и хората в Югозападна България, че на 3 март 2013 г. с неговото решаващо съдействие бе построена паметната плоча в градинката пред Дома на техниката. На тази паметна плоча със съдействието на колегите от Исторически музей – Дупница издирихме 79 имена от Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. На 26 май 2015 г. в галерия „Околийска къща“ бе представена книгата „История на Дупница и Дупнишко“ в обем от 624 стр. Книгата е дело на 19 видни български историци, а встъпителната статия е от флагмана на българската историческа наука академик Георги Марков. Определено трябва да кажем, че кметът инж. Методи Чимев е с чувство за историзъм и съдейства активно на дупнишката научна и художествено-творческа интелигенция. Отношенията ми с него не са приятелски, но се базират на принципа „учтиво-твърдо”.  Като краевед изследовател на Дупнишкия край казвам, че снимката на гърба на книгата не е от 27.01.1903 г., а от 15 септември 1935 г.!!! Смятам, че вина за тази неточност носи моят колега гл.ас. Георги Николов Георгиев, д-р по история. В подкрепа на моето твърдение ще посоча само, че на публикуваната снимка вдясно е сградата на бившето занаятчийско училище, създадено през 1928 г., а сега Професионална гимназия по облекло и стопанско управление. Вляво до тази сграда е тютюневата кооперация, създадена през 1921 г. Вляво от нея се вижда част от сградата на светилника на Дупница Гимназия „Христо Ботев“, създадена с Указ на княз Александър Дондуков на 12 май 1879 г. Тази сграда е построена през 1898 г. Вляво от нея е тютюневият склад на Исак Арон Арав, роден през 1847 г., а неговите синове Бениамин и Хаим са построили този тютюнев склад през 30-те години на 20-и век. През 1920 г.  в гр. София те са построили и голяма тютюнева фабрика с 200 работници под името „Исак Арав и синове“. Те са видни тютюнотърговци от Дупница и видни дарители на нашето читалище. Вляво на въпросната снимка е тютюневият склад, построен през 1924 г. и закупен през 1929 г. от Жак Хаим Асеов (1896-1982 г.). На преден план се виждат жп мостът и нормалната жп линия, открита на 21 ноември 1930 г. от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Това е важно историческо уточнение за днешните и бъдещите поколения дупничани.

Воин Николов Войнов остава в съзнанието на дупничани като творец и новатор в областта на хоровото и танцово-певческо изкуство. Той се наложи в духовния живот на града с многобройните си изяви и с международния хоров фестивал „Мир на Балканите“. Горещо подкрепям удостояването на тези двама видни дупничани с високата награда „Златната монета“ на Министерството на културата.

Гл.ас. Иван Хаджийски,

краевед изследовател