Дупничанинът Джеймс Парфениев: Недопустимо е мястото, на което бяха старият хлебозавод и ДИП-ът, години наред да изглежда като след военно нападение
Кино „Локомотив” в Дупница, старата автогара, един от най-големите шивашки заводи от времето на социализма – ДИП „Марек”, старият хлебозавод… днес са сринати със земята. Години наред те стояха изоставени и рушащи се, създаващи реална опасност за минувачите. Вече няма и помен от тези сгради.
Сега върху част от тях са изникнали магазини на големи хранителни вериги, а земята, върху която се издигаше гигантският ДИП „Марек”, остана като кално и занемарено петно в центъра на Дупница. Шофьори, решили да надхитрят синята зона, превърнаха мястото в своеобразен паркинг, а други – в тоалетна под открито небе. Ето какво казва за гледката Джеймс Парфениев, който следва висше образование в чужбина и живее в района на бившия ДИП.
„За терена, където се помещаваше старият хлебозавод и ДИП-ът, мисля, че е недопустимо години наред да изглежда като след военно нападение. Дори да няма инвеститори за строеж на някаква полезна сграда, мястото може да се превърне в красива градинка за забавление на децата и отмора на възрастните.
Не само във Великобритания, но и във всяка цивилизована държава институциите реагират своевременно и не допускат руини в центъра на града. Обичам България, обичам Дупница и ми е болно от факта, че обществото не взема своята гражданска позиция”. Според коментарите на дупничани като собственик на терена се спряга името на Димитър Димитров, а след това и на строителния предприемач Христо Васев. Последният обаче през 2012 г. бе нает да започне събарянето на опасната сграда.
В района на жп гарата старите дупничани с носталгия си спомнят за симпатичното кино „Локомотив”. В компрекса към него е имало жп библиотека и Дом на железничаря. Дълги години след като дейността на киното бе прекратена, то бе изоставено на произвола на съдбата. Разграбвана и рушаща се, сградата се превърна в жалка и оглозгана развалина. „Роми грабеха седалки от киното, работещи в района на жп гарата също се бяха оборудвали с тях.
Дори седалки бяха палени през зимата, за да се стоплят. Всеки можеше да влезе и да си вземе каквото си поиска. Вътре се събираха и съмнителни групички. Накрая обаче стана много опасно.
Влагата и разрухата си казаха думата, тавани, подове всеки момент можеха да пропаднат”, казва мъж от един от търговските обекти на жп гарата, представил се като Жоро. Днес върху накогашното кино „Локомотив” вече има изграден магазин. Хранителна верига се е настанила и върху спомените за старата автогара. Дълго време сградата остана пустееща. Стъклата по прозорците бяха разбити, вътре бе същински боклукчарник, а бездомници и роми намираха подслон сред развалините. След дългата одисея около сигналите, че сградата е опасна и последвалото събаряне, днес вече няма и помен от нея.
Очаквайте продължение