Арх. Василка Андонова от дупнишката психиатрия: Роми ме подпалиха в дома ми, измъчваха ме с хапчета в Австралия

Василка Андонова е завършила архитектура в София

 

Зам. областният Цветин да ми помогне да си върна пенсията от 2000 лв., избягах от благодетеля ми в Гърция, разказва 80-год. жена

 

Архикект Василка Андонова от Дупница се възстановява в отделението по психиатрия на общинската болница след бягство от Гърция. Жената настоява да си върне австралийската пенсия от над 2000 лв. и помоли зам. областния управител Райчо Цветин за съдействие.

Къщата на Василка Андонова в Дупница, от която е прогонена от роми.

Историята на Василка е като сценарий на филм. „През 1980 г. избягах в Австралия. Живях там няколко години, но местното разузнаване започна да ме разследва. Смятаха ме за руски шпионин. Аз имах австралийски паспорт. Даваха ми хапчета, за да проговоря, но аз не ги гълтах, а ги плюех”, сподели Василка от леглото в психиатрията. „Не можах да ги убедя, че нямам нищо общо нито с българското, нито с руското разузнаване”, допълва Василка. Тя казва, че като архитект е проектирала една от сградите на дупнишкия гигант ХФК, владее перфектно писмено и говоримо английски и френски език.

Зам. областният Райчо Цветин е помолен за помощ от Василка Андонова.

Владее перфектно и песните на Шарл Азнавур. Василка има голям потенциал за певица и когато е оставала без работа в чужбина, е пяла, за да припечелва. Смъртта я разделя с любимия й Бойко, който бил строителен инженер, и Василка никога не се омъжва. В Австралия, по нейни думи, тя получавала пенсия, но заради психическия тормоз, който преживява, се уврежда здравето й и тя отива да живее в Нова Зеландия. Нейни близки казват, че оттам тя е екстрадирана за България.

Съученици на Андонова си спомнят, че след завършването на техникума тя изчезнала безследно за много години и се върнала като жена на средна възраст, дори я смятали за мъртва.

Преди няколко дни 80-годишната Василка бе намерена премръзнала на пейка на дупнишката автогара. Разказва, че избягала от гръцкия град Солун с влак. Изпаднала е в деменция и бе настанена в отделението на д-р Паризов.

Ето какво сподели още Василка: „Преди 3 г. роми започнаха да ме тормозят и да ме гонят от дома ми на градинката „Левски”. През нощта ром ми запали завивките, докато спя, и ме преби. Оплаках се на продавачките на платове Василка и Тони. Хванах такси за гарата, взех си всички спестявания и си купих билет за Солун, защото в Гърция има австралийско посолство. Надявах се там да си потърся австралийската пенсия.

Трима гръцки роми ме намериха на една пейка в Солун. Едно от момчетата ме настани в хотел за няколко дни. Преди това бях ограбена от непознати. Гръцкият ром, който ми даде подслон, се държа мило с мен, носи ми храна. Нито ми е посегнал, нито ми се е карал. Говорихме си на английски и се разбирахме”, разказва Василка, която получава социална пенсия от 160 лв. от България.  Дала си обаче картата на гърка. Василка не знае дали той е теглил от автралийската й пенсия, но не би му се сърдила, защото я е подслонил в чуждата държава, което е много голям жест, по думите на дупничанката. „Искам да си взема австралийската пенсия и да се настаня да живея в Царска Бистрица”, е желанието й. В Дупница Василка живее на градинката „Левски” и е наследница на голяма къща и имот. Имала е две сестри и брат, но  заради заболяването й роднините й не поддържат връзка с нея, каза Василка.