Националът Николай Николов и тимът на Белогорие (Белгород) играят втори полуфинален двубой от турнира за Купата на ЦЕВ

 

Европейските клубни турнири са в своя пик – във финалната фаза останаха само най-добрите и най-непоколебимите. Както всяка година, и сега българско участие бележи трите надпревари – Шампионската лига, Купата на ЦЕВ и Купата на претендентите. Някои вече се класираха за последния, най-важен етап от битката. Други пък тепърва ще се хвърлят в боя за най-престижния евротрофей. Да проследим хронологично как се стигна до успехите на нашите волейболисти, пише bgvolleyball.com.

20 март 2018 г. Националът Николай Николов и тимът на Белогорие (Белгород) играят втори полуфинален двубой от турнира за Купата на ЦЕВ. „Лъвовете“ не срещнаха трудност срещу седемкратния шампион на Полша Асеко Ресовия (Жешув), и то за втори път в етапа и завоюваха мястото си във втория в историята си финал на надпреварата (след 2009 г.). Златото във втория по престиж евротурнир със сигурност е огромна мотивация за всеки състезател. За нашия център отличието ще е връх в кариерата до момента. Едно момче от Карнобат, което прославя България, където и да се намира по света, носи с гордост националната фланелка и оставя сърцето си на терена.

Белогорци преминаха през доста дълъг път в тазгодишното издание, като не даваха повече от гейм на опонентите си. Стартираха в 1/16-финалите срещу български тим – не кой да е, а бившия клуб на Николов – ЦСКА. И двата отбора дадоха всичко от себе си, демонстрираха страхотна класа, но руският гранд имаше късмета да продължи напред. Възходящото развитие продължи и в следващите фази – волейболистите на Александър Косарев покориха и Израел, и Словения, за да стигнат до тук.

Вкусът на триумфа не е непознат за клуба – три пъти „лъвовете“ печелят златните медали в най-престижния турнир – Шампионската лига (2003, 2004 и 2014 г.). Два пъти печелят и бронз в същото състезание. Отличията от европейската сцена не свършват до там – през 2009 г. изковава златото в надпреварата за Купата на ЦЕВ след двубой с позагубилия слава гръцки тим Панатинайкос (Атина), години по-рано в дебюта си на големите форуми се окичва с бронза. През 2002 г. в руски ръце попада и среброто от Купата на претендентите.

Да се върнем обаче към останалите герои на волейболния терен в последните дни.

21 март 2018 г. До триумф в Европа стигнаха още двама национали – младият Красимир Георгиев и опитният Тодор Алексиев. Младостта ще срещне опита на финала на надпреварата за Купата на претендентите само след броени дни, когато ще се изиграе „българското дерби“ на турнира.

Центърът и посрещачът преминаха рубикон неведнъж по стълбичката на Стария континент – дали в предварителната фаза, или по-късно в турнира. Не защото в останалите етапи е било лесно или леко, но борбата бе жестока в доста моменти – когато спечелвайки първата среща, си обнадежден и убеден в успеха си в реванша, се случва нещо съвсем различно. Силите се изравняват до някъде, но решаващата част слага точка на спора и играта на руска рулетка (нерядко) – изненади за много отбори не липсваха. С изкачването нагоре ставаше все по-трудно, но винаги си струва.

Два пъти Алексиев и съотборниците му се бориха за мястото си сред най-добрите, играейки „златен“ гейм – в предварителната фаза срещу турския Инегьол Беледийе (Бурса) и в 1/16-финалите – срещу Тур с друг национал в състава – Светослав Гоцев. Играта на котка и мишка направи лоша шега на доста от лидерите в местните първенства, изключение не направи и френския гранд. Пътят нагоре за Олимпиакос премина през Азербайджан, Белгия, и дори далечен Сибир. Именно след двете категорични победи над Газпром-Югра (Сургут) „червено-белите“ окончателно превзеха върха.

Най-титулуваният гръцки клуб направи своеобразното си завръщане в евротурнирите именно през този сезон. Сребърното отличие във Волей лигата на южната ни съседка изпрати волейболистите на Фернандо Бенитес Муньос в битката за титлата в третия по сила турнир. Тимът от Централна Гърция има няколко престижни класирания на Стария континент в историята си – два сребърни и два бронзови медала от Шампионската лига, както и три четвърти места. В Купата на ЦЕВ Олимпиакос вдига трофея цели два пъти – през 1996 и 2005 г., окичват се и с две сребърни отличия.

За младия национал Краси Георгиев участието в евродвубоите без съмнение е не по-малко вълнуващо. След няколко сезона, прекарани в ЦСКА, блокировачът подписа с италианския Порто Робур Коста Бундже (Равена). Сезонът бе доста успешен за „червените лъвове“, които продължават битката си за място на полуфиналите в Серие А1. В Купата на претендентите волейболистите на Фабио Соли преминаха повече от успешно, преди да стигнат до финалната четворка. Там „препъникамък“ се оказа турският Малийе Мили Пиянго, елиминирал Монтана Волей на 1/4-финалите. В първата среща помежду им, състезателите от турската столица бяха безапелационни, но това не попречи на Георгиев и съотборниците му да излязат доста по-освободени и категорични, и то като гости. Малийе успя да вземе само гейм, но вкара интрига в решителния „златен“ гейм, където мотивацията и огромните усилия на Бундже дадоха резултат. Отборът постигна крайната си цел – класиране на финал, а той обещава да е повече от интригуващ.

Пътят на Равена в Европа е окичен с няколко благородни метала – три пъти злато от Шампионската лига и едно сребро, и два медала от Купата на претендентите.

В снощните сблъсъци своят триумф направи и една „лъвица“ – диагоналът на националния отбор Емилия Димитрова. Еми и нейният Бурса ББСК завладяха финалите на турнира за Купата на претендентите, след като отбелязаха своеобразен рекорд – нито един загубен гейм от старта в 1/16-финалите, без да се огънат пред нито един противник. Състезателките на Анджело Верчеси бяха един от най-категорично спечелилите отбори в надпреварата.

Мястото на европейски финал определено е венецът на сезона за нашата волейболистка. Еми се представяше на много високо ниво до края, като в по-голямата част от срещите и в първенството, и в Купата на претендентите беше топреализатор за тима си. В южната ни съседка отборът продължава в битката за 5-8 място, а през есента триумфира за трети път с трофея в „Купа Пловдив“. Какво по-хубаво да завършиш състезателната година, както си я започнал – с титла. Все пак „тежестта“ на златото не е непозната за Бурса, която спечели третия най-престижен турнир и през 2014 и 2017 г.

Списъкът на волейболните герои обаче не се изчерпва до тук. В първия по сила евротурнир – Шампионската лига при мъжете националният селекционер Пламен Константинов изведе Локомотив (Новосибирск) до класиране в Плейофи 6 на надпреварата. В борбата за място във финалната четворка „железничарите“ ще излязат срещу лидера в италианското първенство Сър Сейфти Конад (Перуджа), като се очертава битка със зъби и нокти. Локо вече има една титла в историята си – през 2013 г.

Нови герои допълниха картината – националите Цветан Соколов и Николай Пенчев се изправиха за втори път един срещу друг в битката. Мартин Атанасов също завоюва мястото си в следващата фаза. Соколов и Атанасов се класираха за Плейофи 6 на Шампионската лига, след като с отборите си Кучине Лубе (Чивитанова) и Фридрихсхафен и постигнаха убедителни победи съответно над Скра (Белхатув) и над Берлин Рискайлинг Волейс във вторите двубои от Плейофи 12.

Цецо Соколов за пореден път показа класата си, като бе топреализатор в повечето случаи. Страхотно ниво показа и опонентът му Ники Пенчев, макар и да бе резерва в двете дербита.

Италианският шампион триумфира със златния медал в най-престижния евротурнир през 2002 г. след сблъсък с гръцкия Олимпиакос (Пирея). Няколко години по-късно отново стига до финалната четворка, завършвайки на четвъртото място. Късметът се усмихва на тима в малкия финал в две поредни издания и се окичват с бронзовите отличия.

Така в следващия етап ще станем свидетели на италианско дерби – Лубе ще се изправи срещу Тренто, който спечели титлата през 2009, 2010 и 2011 г. Това определено обещава битка до край, а цената е място при най-добрите 4 на Стария континент.

Мартин Атанасов затвори списъка на героите на европейската сцена по най-добрия начин. 13-кратният шампион на Бундеслигата не изпита особени затруднения в домакинския си мач срещу немския си опонент и подпечата билета си за последното препятствие преди финалите. Фридрихсхафен е печелил европейската титла само веднъж в историята си – през 2007 г.

По пътя към евентуалния нов трофей Атанасов и съотборниците му ще срещнат полския шампион ЗАКСА (Кенджежин-Кожле), който може да се похвали с едва три медала от евротурнири – бронз от Шампионската лига, и сребро и бронз от Купата на ЦЕВ.

Очакват ни повече от интересни двубои, като нашите момчета и момичета ще трябва да преодолеят различни по сложност съперници. Шоуто си струва, стискаме палци на българските волейболисти да стигнат до така желаната цел – за някои титла, за други – финали от най-високо ниво!!!