Бившият зам.-директор Пенчо Банев: Наказвах закъснелите ученици с обиколки на училището, сред тях бяха сегашните бизнесмени Д. Аттарян, Й. Йорданов – Джоко, инженерите от ТЕЦ-а Снежана и Тодор Василеви и др.
Пенсионирани преподаватели от Механотехникума, сега ПГ „Акад. Сергей Павлович Корольов” в Дупница, посрещнаха с бурно парти идването на пролетта.
Зам.-директорът Банев разказа спомени на колегите си, че безброй пъти е наказвал закъснелите за физзарядка ученици, навъртели за 4 г. стотици обиколки около училището.
„Сред закъсняващите бяха сегашният строителен бос Даниел Аттарян, фермерът Йордан Йорданов –Джоко, инженерите от ТЕЦ-а Снежана и Тодор Василеви, художникът от Бобошево Асен Милчев, Дени Милева от фондация „Природните чудеса на България” и др.”, спомни си Банев.
Преподавателите пяха руски и популярни български песни на тържеството, а Иван Йорданов и Кирил Костов показаха завиден репертоар от стари градски песни.
Кирил Костов почерпи с домашно червено вино за внучката си ( на 1 годинка), а пък Иван Йорданов бе похвален, че е един от най-добрите дядовци в града – неразделен с малкия си внук Иван. Бившият директор на Механото, руснакът Олег Стефанов, вдигна тост за пролетта и победата на Владимир Путин, той пи и за нерушимата българо-руска дружба.
Всяка пролет пенсионираните преподаватаели от механотехникума в Дупница се събират на банкет в заведението на дупнишкия пазар и посрещат заедно пролетта. Сред празнуващите бяха учителите по стругарство Кирил Костов, Кирил Спасов – по студена обработка, Васил Станоев – по електромеханика, Ивайло Цеков – по технология на металите, Димитър Стоянов – електротехника, зам.-директорът Пенчо Банев, математикът Кънчо Цегриловски, Тошка Цегриловска – по материалознание, Йордан Гущеров – по ДВГ, Антоанета Страшимирова – по немски език, Иван Йорданов – технология на металите, Йорданка Китова – по български език и литература, Димитър Лалев – по топла обработка, Павел Михайлов – по НВО, Иван Андонов – по математика и зам.-директор, Рени Агонцева – по електротеника, Борис Стоичков – по електротехника.
Кирил Костов сподели: „Болно ни е, че градт се стопи, хората измират, а младите напускат Дупница. По наше време имаше по няколко паралелки от всяка специалност в Механото, имахме и ученици от София, Благоевград, Кюстендил и др. градове”.
„За това какви преподаватели сме били съдете по това, че двата военни завода в Дупница – ЗИО и „Хо Ши Мин”, бяха сред най-елитните в отбраната на страната и изпълняваха осново поръчки за военната индустрия на Русия. Хиляди дупничани работеха в двата завода и почти всички бяха няколко поколения наши възпитаници. В Завода за тежко машиностроене в Радомир основно се назначаваха служители, завършили Механото. Кажете ми сега колко стругари и шлосери има в Дупница?”, добави Ивайло Цеков.
