Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той „Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне“, трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим.

И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея бяло осле, да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа. Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Йерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, „. За празника в града надошли от близки и далечни страни. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, възседнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Йерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар. Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна! Осанна ! Осанна ! Сине Давидов Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“ . И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ . И хората продължавали да пеят и възклицават „Осанна, осанна Сине Давидов.“ през целия град до храма: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ . Шествието продължило и от височината на Елеонската планина, откъдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Йерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни,слепи,недъгави На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят и освещават върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение на дома Върбовите клонки напомнят палмовите клонки – символичните знаци на победата.На Цветница се разрешава се риба, рибни продукти и морски дарове.

Ето вече две близо хиляди години оттогава и ехото от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Йерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. „Благословен е Идещият в име Господне!“ И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като жителите на Йерусалим в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно задоволство и небесно блаженство.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК. БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВСИЧКИ ВАС!