Инж. Емил Георгиев

Компаниите може да станат по-малко гъвкави в обслужването на клиенти в името на по-високата сигурност

 

Инж. Емил Георгиев е изп. секретар на Федерацията на потребителите в България. Завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост – гр. Пловдив.

Общински съветник с 4 мандата, от които един мандат председател на Общински съвет-Хасково. Народен представител в 42-рото народно събрание.

Каква е целта на регламента за защита на личните данни и какви промени ще настъпят след влизането му в сила от 25 май?

Целта на регламента за защита на личните данни е да предостави по-голям контрол на гражданите върху това какво се случва с тяхната лична информация. Всъщност регламентът не е чак толкова нов. Ново е, че компаниите, които работят с лични данни, вече са длъжни да въведат независимата контролна функция – „служител по защита на личните данни“. Неговата задача е да съблюдава за надлежната работа с лични данни и да съобщава за възможно изтичане на данни или нарушаване на закона.

Нека да изясним какво всъщност означава „лични данни“?

Съгласно регламента лични данни би могла да е всякаква информация, свързана с определен субект – физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано чрез нея. Това означава, че не е необходимо личните данни да представляват непременно единен идентификационен номер или друг вид идентификатор като например ЕГН, номер на лична карта и други. Всяка информация, която може да доведе до идентифицирането на определено физическо лице, представлява лични данни.

Какво означава регламентът за потребителите, ще имат ли по-добро, по-надеждно обслужване?

Както казах, регламентът дава по-големи права на потребителите и гарантира по-добре техните интереси. Той им предоставя и едно право, каквото досега не съществуваше за тях, а именно правото да бъдат забравени. По-задълбочен анализ обаче показва, че регламентът може да затрудни обслужването на клиентите. Например, когато някой клиент за първи път посещава някоя компания – оператор на лични данни, тя ще трябва да събира допълнителни документи и съгласия от него. Тоест може да се увеличи времето за обслужване на клиента.

Предлагането на допълнителни услуги и комуникацията от компаниите към клиентите може да се окажат доста по-ограничени поради липса на съгласие от потребителя. В някои ситуации компаниите ще бъдат по-малко гъвкави. Например, ако идентификаторите на обекти и партиди са лични данни, то само титулярят или собственикът им ще може да иска информация и да заявява комунални услуги за тях. До момента това може да направи и някой от ползвателите.

С други думи по-голямата грижа за клиентите може да се окаже, че създава някои неудобства за тях. Надявам се да има разбиране сред клиентите и обществото за тези неудобства, макар да си давам сметка, че недоволството на клиентите ще бъде насочено по-скоро към компаниите, отколкото към законодателите.

Какви са вашите наблюдения, компаниите в България ще успеят ли да спазят законоустановените срокове?

Прави впечатление, че много компании, които са администратори на лични данни, напоследък усилено работят по внедряване на регламента. Аз съм член на потребителския съвет към ЧЕЗ България и още в началото на април ние подробно разгледахме какви процеси и мерки са предприели дружествата на ЧЕЗ в България. На практика те отчетоха пълна готовност за внедряване на организационни и технически мерки за постигане на съответствие с изискванията на регламента. Други компании правят същото като например EVN, Eнерго-Про, банковия сектор, телекомуникационните оператори и др.

Напоследък се нароиха и много курсове, които да разясняват регламента и неговото прилагане. Но големият ден остава 25 май, когато законът започва да се прилага. Със сигурност след тази дата ще може да се даде по-конкретна информация за готовността на компаниите, за ползите и недостатъците на регламента.

Ако някой има въпроси, съмнения относно спазването на регламента, към кого може да се обърне?

Органът, който и преди следеше и продължава да следи за опазването на личните данни на българските граждани, е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). На интернет страницата на комисията има цялата необходима информация. Ние, потребителските организации, също сме на разположение да помагаме с експертиза на потребителите. Смятам, че предстои доста работа за всички нас.