Микеланджело Буонарроти. Пророк Исайя. 1512. Фреска

Умален модел на цялата Библия

Една от шестте най-големи (велики) книги в Библията

Съществува интересно схващане, според което книгата на пророка Исая представлява умален модел на цялата Библия. Подобно мнение е изразено в посочения библейски справочник (гид) по-долу, както и в Обзор на Стария Завет на Ървинг Дженсън, когото вече сме цитирали. „1.Книгата на Исаия може да бъде сравнена с Библията. Библията има 66 книги; Исаия има 66 глави. Старият Завет има 39 книги; първата част на Исаия има 39 глави. Новият Завет има 27 книги; последната част на Исаия има 27 глави. Старият Завет покрива историята на греха /греховете/, съгрешаването на Израел, както и Исаия 1-39. Новият Завет описва личността и службата на Христос, както и Исаия 40-66. Новият Завет започва със служението на Йоан Кръстител. Втората част на Исаия (Глава 40) започва с предсказването на тази служба. Краят на Новия Завет се отнася за новите небеса и новата земя. Исаия привършва книгата си с описанието на същите неща. (Сравни Ис. 66:22 с Откр. 21:1-3.) 2.Книгата на Исаия обикновено се счита за една от шестте най-големи (велики) в Библията. Другите са: Римляни, Йоан, Псалми, Битие и Откровение. 3.Копие на тази книга е сред известните ръкописи от Мъртво Море, открити през 1947г. в една пещера при Кумран. Била е преписана във втори век пр. Хр., и е съдържала 17 листа, които са били с 24 фута дължина на 10 инча височина. Преписът (копието) било удивително подобно до стандартните масоретски текстове от 20-ти век сл. н.е.”1

Втората част на книгата на Исаия (40-66 гл.), има подчертано месиански характер, като насочва нашето внимание към благодатното оправдание и спасение на Новия Завет. Последните глави имат есхатологична насоченост.

Авторство и време на написване. Истина е, че не може да се проследи точно и разбере напълно този въпрос от разстоянието на времето. Съществуват различни становища относно написването на книгата на пророк Исаия. Ето накратко някои от тях.

Теория за девтеро Исаия Според някои изследователи Исаия не е единствен автор на книгата. Предполага се, че и други автори са писали и добавяли в книгата. От времето на модерната критика се появява теория (18 – 19 в. Айнхорн, Дум {Duhm} и др.), според която е съществувал някакъв анонимен автор, наречен условно “втори Исаия”, живял по времето на Вавилонския плен, който всъщност написал втората част на книгата от 40 до 66 глави. Някои учени дори считат, че 56 – 66 глави са дело на трети автор, наречен Трето Исаия, живял във времето след Вавилонския плен.

Исаия е авторът на цялата книга.

Има сериозни доказателства в подкрепа на цялостното единство и авторство на книгата. Най-напред юдейската и християнската традиция приемали цялата книга като написана от един автор. Иисус Христос и апостолите никога не поставяли под съмнение авторството на Исаия. Иисус започва своята публична проповед в синагогата в Назарет (Лука 4:18-21) с цитат от книгата на пророк Исаия 61:1,2.

Проф. Ив. Марковски настоява: “И вместо да прибягваме до изкуствени хипотези за авторството на някой неизветен писател, бил той “девтеро-Исаия, или друг някой анонимен, ‘религиозен фантаст’, по-основателно и оправдателно е да приемем за автор на цялата книга гениалния пророк Исаия, който с богоозарения си поглед е могъл да проникне в бъдещето и да види дори страдащия на кръста Месия.”2

Проф. Б. Пиперов изброява доказателства в подкрепа на авторството на Исаия, изредени в 9 точки: „2. В превода на 70-те (3 в. пр. Хр.) единството на книгата е силно подчертано. 3. Налага ни се по необходимост въпросът – нима Иисус син Сирахов (190 пр, Хр.) е сгрешил, като е схващал цялата книга като едно единно цяло (срв. Сир. 48:23-28)? 8. Иисус Христос и апостолите приемат гл. 40-66 за написани от Исаия така, както и гл. 1-39. Евангелист Матей (8:17) цитира Ис. 53:4 с думите: ‘За да се сбъдне реченото чрез прор. Исаия’ (срав. Още Ис. 42:1,4 и Мат. 12:17,21; Ис. 40:3 и Лук. 3:4; Ис. 53:1 и Йоан 12:38,41 и др.) 9. … Исаия, както и другите пророци, първом са говорили устно, а след това самият пророк или учениците им са записвали казаното. Така можем да си обясним твърдението, че цялата книга има един дух, но пък се забелязват някои особености в стила и изразните средства.”3

Проф. Глийсън Л. Арчър твърди: „Най-убедителният новозаветен цитат е Йоан 12:38-41. Стих 38 цитира Исаия 53:1; стих 40 цитира Исаия 6:9,10. След това вдъхновеният апостол коментира в стих 41: Това казва Исаия, който лично е видял славата на Христос във видението в храма от Исаия 6 гл., който също е написал думите в Исаия 53:1 (Господи) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господна? Ако това не е същият автор, който написва глава 6 и глава 53 (и подръжниците на Втория Исаия се провикват в хор, че не е той), тогава самият боговдъхновен апостол трябва да е сгрешил. Тогава следва, че поддръжниците на теорията за двете книги на Исаия трябва да се съгласят, че в Новия Завет има грешка дори по толкова важен въпрос като авторството на вдъхновените книги на Стария Завет.”4

Милчо Найденски

1Dr. H. L. Willmington, Willmington’s GUIDE to the BIBLE, Ghristian Literature Crusade 1995, Fort Washington, Pennsylvania 19034

2Проф. Ив. С.Марковски, Въведение в Св. писание на Ветхия Завет, Частно въведение, София 1932, Кооперативна печатница Гутемберг, стр. 197

3Проф. Б. Пиперов,Тълкуване Книгата на пророк Исаия, ДП Георги Димитров, София 1982 г. стр.15, 16, 17

4Проф. Глийсън Л. Арчър. Въведение в Стария Завет. Ревизирана и разширена. 1999. Ловеч 5500, ПК41, Национален офис ХИИО. стр. 317