Мастните киселини освен всичко друго се различават по броя двойни връзки между въглеродните атоми. Ако липсват двойни връзки, говорим за наситени киселини. Ако има двойни връзки – говорим за ненаситени киселини. В зависимост от броя на двойните връзки киселините могат да бъдат мононенаситени и полиненаситени. Съответното наименование получава и мазнината, съдържаща тези киселини. Тези детайли имат сериозни и съвсем различни последствия за вашия организъм, тъй като делят мазнините на условно добри и условно лоши.
За да живее човек и да се чувства добре, са му необходими 4 полиненаситени мастни киселини: липоева, линоленова, арахидонова и докозагексаенова. Те се отнасят към омега-3 и омега-6 киселините, полезни за онези, които се интересуват от здравословно хранене. Тези чудесни и известни на всички “омега” киселини понижават нивото на холестерола; изчистват и възвръщат еластичността на съдовете; предпазват от образуването на тромби; оказват антиоксидантен, т.е., подмладяващ ефект; подобряват кръвоснабдяването на мозъка и крайниците; спомагат за обновяването и развитието на клетките от централната нервна система; ускоряват възстановяването на костната тъкан и подобряват състоянието на ставните връзки. А омега-3 киселините освен всичко друго, оказват противовъзпалително действие.
При недостиг на омега-3 се влошава зрението, развива се мускулна слабост, изтръпват ръцете и краката. А децата забавят растежа си. Изследвания показват, че при ниско ниво на омега-3 мастни киселини в кръвта, хората са предразположени в по-голяма степен към негативни мисли. Омега-3 се срещат основно в морските дарове: мазната риба, калмарите и прочее. Има ги в достатъчни количества и в много растителни продукти – тиквени семки, соеви зърна, орехи, тъмно-зелени листни зеленчуци. Съдържат се и в растителните масла – ленено, масло от гроздови семки, сусамено и соево.
Омега-6 киселината нормализира мастната обмяна, намалява сухотата на кожата, поддържа нормалното състояние на клетъчните мембрани, намалява мастната инфилтрация на черния дроб. Омега-6 киселините се срещат в тези продукти, в които се съдържа и омега-3. При недостиг на омега-6 може да се развие екзема, да започне да пада косата, да развиете дислипидемия.
И още един вид мастна киселина – омега-9 – това е мононенаситена олеинова киселина. Организмът може да я синтезира, но е желателно тя да постъпва с яденето. Олеиновата киселина се усвоява добре и е единствената, която никак не влияе на нивото на холестерола. Има я в зехтина и бадемовото масло. При недостиг на омега-9 се развива слабост, повишена уморяемост, влошаване на храносмилането, запек, появява се сухота на кожата и косата, чупливост на ноктите, сухота на влагалището.
Наситените мастни киселини понижават чувствителността към холестерола и той бавно напуска кръвотока, което означава повишаване риска от отлагането му по стените на съдовете. Но наситените мазнини имат и един плюс: те дават енергия на организма. Заедно с ненаситените мастни киселини, наситените се съдържат в кравето масло, сланината и месото.
Холестеролът, както и всички останали мазнини, е много нужен на организма, но с мярка и без прекаляване. Той влиза в състава на клетъчните мембрани, от него се синтезират половите хормони и хормоните на стреса, витамин D и жлъчните киселини. И още: холестеролът увеличава изработката на серотонин – хормонът на доброто настроение, затова при нискомаслени диети е напълно обясним депресивният вид. Имайте предвид, че 80% от холестерола се изработва от организма и само 20% постъпва с храната. Но прекалената употреба на холестерол е опасна с образуването на плаки в кръвоносните съдове с всички произтичащи от това заболявания от типа на атеросклерозата. Холестерол съдържат продуктите от животински произход: яйцата, млечните продукти, месото. Най-много го има в мозъка на животните, в яйцата и по-малко – в рибата. Между другото, в два яйчни жълтъка се съдържа около 400 мг холестерол, т.е., дневната норма.
Какво да консумираме?
Класическата пропорция белтъчини, мазнини и въглехидрати в здравословното хранене е 1:1:4. Мазнините в общата калоричност на храната не трябва да превишават 30%. А оптималното съотношение в ежедневното меню: 70% животински мазнини (от риба, месо и млечни продукти) и 30% растителни (от ядки и растителни масла). Въобще, препоръчва се да се употребяват наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини в пропорции: 3:6:1. Обаче почти във всеки продукт мастните киселини се съдържат в комбинации, затова не е трудно да си осигурите “средно статистическата” потребност от тях при балансирано хранене. Приемането на хранителни добавки, съдържащи полезните мастни киселини, се препоръчва ако има преки показания за това. Основното е – всичко да е с мярка. Да, мазнините са полезни, съвсем без тях не бива, но и прекаляването е вредно. Zdrave.to
