Гейша – изкуството да бъдеш жена
Снимка – Pixabay

Прекрасни, загадъчни, незабравими… Умни, елегантни, сексапилни… Това са само малка част от качествата, които притежава една истинска гейша.

Какво ги отличава от останалите жени? Каква е тайната на тяхната привлекателност? Защо и днес продължават да вълнуват нашето въображение?

Гейшата създава усещане у мъжете, че са царе. Подаряват много повече от едно сексуално преживяване. Тайната им се крие във вътрешното състояние на красота, достойнство и женственост, в което се обучават от малки. Притежават умение да бъдат наблюдателни, да усещат другите хора и да уважават своя събеседник и себе си. Гейшите притежават вътрешна дисциплина и чувство за вкус. Използват множество различни женски хитрини, които им позволяват да се превърнат в живо произведение на изкуството. Гейша – така наричаме истинската жена.

В превод думата гейша означава артистична личност (gei – изкуство и sha – личност, „обучена в изкуствата“ танци, пеене, музика, етикет и др.), която забавлява гостите чрез различни умения. Първоначално гейшите са били предимно мъже (хокан), но постепенно те изчезват и названието започва да се използва само за жени.

Гейшата започва обучението си съвсем малка. Момичетата минават през специално училище, в което изучават всички тънкости на занаята. Гейшите са няколко вида. Това зависи от годините, прекарани в училището. За названието „Майко” се учи минимум 5 години, а за „Гейко” – 20 години. „Майко” имат свой придружител – приятелка, сестра или дори майка. По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът й е труден. Сутрин става в ранните часове и ляга късно нощем. Учи се да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент шамисен, наподобяващ китара. След дълго обучение един ден, ако Майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра, да рисува устните си в кърваво червен цвят, да си прави сложна фризура.

Гейшата (Гейко) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Задачата й е да създава атмосфера на спокойствие и уют. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на Гейко е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще прави секс със своя клиент зависи от самата нея, никой не я задължава.

Успехът на една гейша зависи от нейния талант, изтънченост и красота. Гейшата трябва да притежава минимум четири-пет кимона, които са различни за всяка отделна церемония. Облеклото им е скъпо, защото за направата на едно кимоно са необходими 13 метра ръчно рисуван плат. Специалният костюм се произвежда в занаятчийски работилници, които работят само за гейшите. Благодарение на гейшите националното облекло на Япония се е запазило и до днес.

 

Гейшата ползва специална козметика. Когато тръгва на работа, покрива цялото си лице с плътен слой бял фон дьо тен. Нейната бяла маска, традиционната черна перука, тяло, увито в кимоно… я правят неповторима. Червеният цвят също е запазена марка на гейшата. Вярва се, че червеното символизира плодородието. Гейшата винаги е с червено червило. Ветрилото също е сред основните й аксесоари. С него тя прикрива лицето си и така флиртува с гостите. Магията на погледа, изкуството на общуването, пластиката на походката и жестовете, умението да прави масаж са малка част от основните хватки за прелъстяване. Успехът в работата зависи и от това дали гейшата може да пази тайна.

Гейшите не са достъпни за простолюдието. Обикновените хора рядко може да видят гейша на улицата. Тези фини жени се наемат от много заможни японски бизнесмени или политици.Изпитание за всяка гейша е фактът, че трябва да „носи” на пиене, защото този тип жени не участват във вечерята, но задължително пият алкохол. Докато тече срещата, те са длъжни да не забравят основните закони в професията си – чувствата не се показват, а само се загатват. Забранени са всякакви контакти извън работа с присъстващи на масата от предишните вечери.

Всяка гейша крие старателно личния си живот. Избягват да се омъжват, защото мъжете им не са съгласни с естеството на работата им. Малка част от гейшите след определен период от време се отказват от професията си и започват да водят нормален живот.

В днешно време модерната гейша продължава да живее в традиционната къща – окия, най-вече докато трае обучението й. Все още продължават да изучават инструментите шамисен, шакухачи, както и традиционни песни, танци, икебана и чайна церемония. Професията на гейшите става толкова популярна, че през 30-те години на ХХ в. броят им достига 80 000. По време на Втората световна войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес в Япония има само няколко хиляди и то най-вече в Киото, където е и най-престижното училище за гейши. Всяка гейша посвещава живота си на тази професия.

източник: highviewart.com