Сам Иисус цитира Исаия като автор на цялата книга.

Кулминационен център на всички старозаветни пророчества.

Отражение върху двата завета, Ветх и Нов, които Бог сключва с вярващите. 

Книгата на Исаия е една от най-цитираните в Новия Завет.

Заема водещо място в историята на човешкото спасение.

Свързваща като червена нишка идеята за жертвеното агне в Стария завет с мисията на Христос в Новия.

Доказателствата за единство на книгата са изключително стойностни и повече от достатъчни. Цялостното авторството на Исаия е добре защитено от самата Библия – както стилът и структурата на книгата му, така и нейното цитиране в Новия Завет. Сам Иисус цитира Исаия като автор на цялата книга. Същото се потвърждава и от апостолите, както и от юдейската и християнската традиция. Може да се допусне и редакторска намеса през вековете, както и някои особености при записването и предаването на пророческите вести, които най-напред са били прогласявани, а след това записвани от самия пророк или от други писари. Това добре се вижда от случаите, описни в книгата на пророк Йеремия и неговия писар Варух (Йеремия 36 глава и др.).1 Допуска се, че пророчествата на Исаия са били изучавани от съществуващите групи на пророческите ученици.

Поетичната дарба на пророка проличава на много места в книгата, както и в четирите песни за страдащия Раб Господен. Особена стойност има четвъртата песен в Исаия 52:13 – 53:12. Можем да я наречем още и плачевна песен за кръстните страдания на Месията Христос. Тук Той е представен като Божия Агнец, понесъл греховете на целия свят. Тази глава представлява кулминационен център на всички старозаветни пророчества и много силно рефлектира в евангелските вести на Новия Завет. Пророческата точност на описаните събития и задълбочения анализ, който обяснява по забележителен начин смисъла на Христовите страдания и Неговата жертвена и заместническа изкупителна смърт са изключителни. Много ясно се разбира разликата между животинските старозаветни жертви, които само ни насочват към истинската, която е Христос, и важните резултати, които произтичат от двете. Тези разлики дават отражение върху двата завета, Ветх и Нов, които Бог сключва с вярващите. Особено подходяща е думата „Ветх”, използвана в превода на Синодалната Библия, защото тази дума е носителка на много по-богато смислово съдържание от думата „Стар”. Има стари неща, които са по-ценни от новите и с остаряването стойността им се покачва, а състоянието се подобрява. Не е така обаче със заветите. Защото Старият Завет не е просто по-стар, но той е и овехтял, и близо до изчезване (2 Кор. 3:14; Евр. 8:13). Тук виждаме как една стара дума (Ветх) по-добре предава информацията за нещо друго, също старо, което е на изчезване (Стар Завет) и поради тази причина всъщност тя (старата дума Ветх) се запазва.

Важно е да подчертаем също така, че тази жертва не е проява на слабост и принуда. Напротив, жертвата е доброволна. Чрез нея е извоювана победа над греха, смъртта и злото. И тя става причина за проникване на изцелителна благодат и спасение за всички вярващи.

Книгата на Исаия е една от най-цитираните в Новия Завет. Неговите евангелски вести, макар и изречени 8 века пр. Хр. се изпълняват изключително точно, до най-малките детайли и подробности. Техните рефлексии не се ограничават само в Новия Завет, но чрез него повлияват и цялата Християнска епоха, като придобиват водещо място в историята на човешкото спасение и в нашата съвременност.

В 53 глава са описани събитията, разиграли се на Голготския хълм, като смирението и жертвената смърт на Божият Раб са предадени изключително точно и с големи подробности, сравними само с пророческото прозрение на цар Давид, описано в Псалм 22 (Слав. 21) – X-XI век пр. Хр. Разказва се за угнетителния съд, подигравките и хулите, мъченията, довели до това, че някои хора не издържали гледката и отвръщали глави от ранения Спасител. Споменато е и Неговото пробождане (halal прободен {с копие}) и жертвена смърт. Подчертана е Неговата невинност, независимо от което е причислен към разбойници, но по смъртта си при богатия. Нещо, което се изпълнява съвсем точно в Новия Завет, когато Йосиф от Ариматея отстъпва собствената си гробница, за да бъде погребан в нея Иисус. Разбира се, Исаия не пропуска да отбележи резултатите от Голготския подвиг на Иисус, който ще удиви и продължава да удивлява всички. Царе се прекланят пред Него, както е пророкувано. Римските императори от ревностни съперници се превръщат в ревностни поклонници на Христа.

От казаното до тук, като обобщим изложените доказателства, ще достигнем до извода, че Божият Раб е пророкуван още от пророк Исаия и се появява според пророчествата в Новия Завет като доказателство за истинността им и като рефлексия, свързваща като червена нишка идеята за жертвеното агне в Стария завет с мисията на Христос като Божий Раб (служител и учител); жертвен агнец, превърнал се в нашия Спасител, в Новия завет.

Милчо Найденски

1Известно е че Иисус Навин завършва Петокнижието след смъртта на Мойсей