В книгата на пророк Исаия се намират четири песни, в които се възвестява за идването на Раба Господен, Който е светлина на света и страда, понасяйки греховете на човеците. (42:1-7; 49:1-9а; 50:4-9; 52:13-53:12). Пръв Дум (Duhm) през 1892 г. изказва хипотетичното мнение, че четирите песни са на един автор от по-късно време, който бил законоучител. Това се възприема от редица съвременни протестантски и други учени. Изследванията обаче посочват недвусмислено, че в хипотезата не са взети под внимание, както следва – особено за Исаия 52:13–53:12 – речниковият състав, стилистиката и жанровата структура. А те показват тясна връзка с останалия текст на Исаия 40-55 гл.”1 В първия химн (Исаия 42:1-7) се описва Господният Избраник, Който ще възвести съд над народите. Когато идва, Иисус подчертава, че не е дошъл да съди, а да спасява погиналото. Но също така говори и за бъдещ съд, една картина, описана във видението на пророк Данаил 7 гл. „Тази нравствена обнова на човечеството ще бъде предшествана от особено Божие действие – съдът над народите и изявата на Божията правда. Денят на Месията e особен ден ‘ден на Господа Саваота’ (yom la YHWH Zebaot – Ис. 2:12), ден на съд над народите и за откриване ‘вечната правда’ (Дан. 9:24).”2 Който Го приеме за Спасител и Господ, покае се и промени пътищата си, ще живее. Това е заявено от Бог, чрез устата на пророк Йезекиил под клетва (Йез. 18:21-23, 27,28; 33:14-16). Това е потвърдено и от Иисус. Всеки, който Му се довери и обърне живота си към добро, няма да се яви на съд, но е преминал от смърт към живот вечен. В песента се казва още, че Този Избраник ще бъде за завет на людете, ще отвори очите на хората, за да познават Господ и пътищата на живота. Ще бъде кротък и смирен, ще утешава съкрушените и отчаяните. Ще бъде толкова внимателен към наранените от греха, че “пречупена тръстика няма да нарани и замъждял фитил няма да угаси”.

Във втората песен се повтаря идеята, че Рабът Господен ще бъде за завет на народа. За този Нов Завет пророкува пророк Йеремия (Йер. 31:31-34; 2 Кор. 3:6; Евр. 8:8-13; 10:16,17). Споменава се и това, че царе и князе ще му се покланят, че е предопределен още от майчината си утроба да бъде светлина на хората, за да прогледнат слепите и да бъдат освободени угнетените.

Третата песен (Исая 50:4-9) споменава за учителската дейност на Раба Господен, Който е ненадминат по мъдрост и знание, и бързо смълчава всички, които желаят да спорят с Него. Споменава се и за побой, заплашване и подигравки, които ще понесе доброволно.

Изразът Раб Господен (cebed Jahwe)

Думата (cebed) има значение на роб. Но би било неправилно да вложим това буквално значение в този, а и в друг случай на нейната употреба в Стария Завет. По-скоро има значение на служител, но и това е недостатъчно. В този случай се прибягва към старобългарската дума “раб”, която като че ли е най-подходяща за употреба. Тя има от една страна значението на служител, а от друга включва и значението за принадлежност, но не непременно на робство. Но ако решим да ползваме и по-силната дума робство, ще подчертаем, че става въпрос в случая за “доброволно робство”, което има позитивно звучене за доброволно посвещение от любов и привързаност, за принадлежност и служба към някого, в случая към Бог. Раби са наричани в древността и държавни служители с ранг на министри, висши военни, посланници и др. „Самопонятно е, че министърът на царя (cebed hammelek) или изобщо по-висшият служител имат от своя страна много служители, наричани от своя страна също така ‘роби’ (cabadim). А независимо от положението си в държавната йерархия и от прякото си подчинение, всички те са царски cabadim, изпълняват задълженията си към владетеля и са предани на него. Това свидетелствува и случаят със Семей. Той е cebed, приближен на Давид и същевременно има свои имоти и cabadim. От приведеното става ясно, че терминът cebed в старозаветните текстове означава не само ‘роб’, но и ‘служител’, ‘подчинен’, ‘принадлежащ’ към по-висша особа и под негова разпоредба.”3 Ако дори в светската сфера раби са се наричали царските служители или висши офицери като термин за принадлежност към някого и служба, то колко повече това може да бъде валидно в отношенията на човека с Бога. Раби Божии са били наричани Авраам, Исаак и Яков, Мойсей и Давид, пророците. Раб Божий има значението на Божи човек. „Бог безкрайно обича човека (Втор. 7:8; Неем. 9:17; Пс. 145:8) и го благославя, и облагодетелства (Неем 1:5; Мих 7:18; Пс 28:1; 26:13; 113:20). Поради тези базисни разбирания в израза ‘роб Божий’ (cebed Jahwe) се влага позитивно съдържание, близко до онова на cebed в семейните отношения. Ударението не е поставено върху подчинеността, но върху това, че човек принадлежи към Бога и в Него намира прибежище и закрила (2 Цар. 22:3; Пс. 17:3; 93:22). … ‘чедо’ ‘син’ ‘дъщеря’.”4

Милчо Найденски, богослов

1Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 220

2Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), проф. д-р Славчо Вълчанов, Христоцентричност на Стария Завет, Месианската надежда в Стария завет, Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 217

3Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, , Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 222

4Пак там, стр. 223