Последните дни от поста, които изминаха, бяха изпълнени с пасхален смисъл. Когато видяхме Христос разпнат, ние разбрахме, че Той победи смъртта и потъпка греха. А това има отношение към нас, защото Той победи нашата, а не собствената Си смърт, тъй като грях у Него не се намери. Той беше издигнат на кръста, за да живеем ние, а не за да живее Той, защото Той е вечно жив. Онова, за което аз искам да ви насърча да направите, е да привлечете Христос към себе си, а не просто да говорите за Неговите страдания и възкресение, сякаш са някаква случила се история или изпята песен – това няма да ви донесе никаква полза. Трябва да доведете Христос при себе си, да направите от Неговата победа ваша победа и от Неговия живот ваш живот, иначе всичко ще бъде безполезно. Ние живеем в ужасно и убийствено душевно раздвоение, християнството за нас e една преразказвана приказка. Казвате, че християнството е религия, която никой не може да проумее и която никой не може да изпълни. Но християнството не е сбор от религиозни задължения за изпълняване. Вие казвате също, че християнството е трудно. Трудно е, защото не го практикувате, не го живеете и не се молите.

Малцина от православните християни се молят днес в църквите. Но ако вие сте пасхални хора, идете при близките и домашните си, хванете ги за раменете и ги разтърсите, провикнете се в лицето им и ги попитайте защо са спали, докато другите са се молили, защо са се грижили за приготвянето на ястията и за други неща. Трябва да ги разтърсите и да ги раздвижите, за да станат те нови, пасхални хора, които се радват във Възкръсналия изсред мъртвите.

Но да забравим за православните християните, които днес не се молят, които ги поучаваш, а те не се поучават, молиш се за тях, а те не се молят за себе си. Защото ги гъделичка онази тяхна слава, която са имали преди повече от петстотин години, когато е паднал Константинопол. Нашият православен народ е народ, който живее със старата си слава.

Но нека забравим това и да дойдем при Иисус, за да Го обикнем.

Елате заедно с мене при Него, при Този, Който е единствено жив и единствено побеждаващ, Който стои над света и над нашите похоти, желания, раздори, абсурди и утеснение.

Елате да се въздигнем към Него и да Му кажем, че сме Го обикнали, че Той ни привлича и ние желаем да станем Негови любими чеда.

Елате да Му кажем: Ти възкръсна от мъртвите и ние се уверихме в това не като в някакво събитие, разказвано по медиите, а като една истина, която е втъкана в нашата кръв и нашата плът.

Елате, дойдете при Него, за да Му кажем: тази плът и тези кости, в които обитаваме, са се преобразили. Плътта ни не е вече човешка плът, след като Твоето тяло се засели в нея, нито тези кости са вече човешки кости, след като си ни казал, че сме Божие потомство. Твоята плът е наша плът и Твоите кости са наши кости. Твоята кръв, след като я приехме от светата чаша, ни направи нови хора и ние вярваме, че Ти ще ни възкресиш от мъртвите.

Всички ние ще възкръснем, ще станем от гробовете, но целият въпрос е в това да се издигнем, да изоставим своите грехове, увлечения и похоти, да възжелаем възкресението и да се стремим към него. Не сте ли чули словото Му: Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее?

Нека всеки един от нас да направи завет с Иисус Христос, че възнамерява да стане нов човек. Нека Му кажем, че ние идваме в Църквата и че от днес нататък няма вече да се задоволяваме само да се наричаме православни християни и че сме решили да посеем това в плътта си и в костите си.

Ние си мислехме, че светлината, която просия от гроба и озари Твоето лице, просто е просияла там някъде, в Йерусалим, преди две хиляди години. А ако днес влезем в завета, завета на верността, любовта, предаността и послушанието, нека Му кажем: Видяхме Твоята светлина в нас, Твоята светлина, която е всичко за нас!

Ако тази светлина се излее върху вас, тогава кажете на Иисус Христос: благодарим Ти, Господи!

А ако не се излее, поискайте Му я, защото, ако не станете пасхални хора, вие сте земни, от тази земя. А ако станете, тогава вие сте небесни, от небето.

Изберете откъде да бъдете – от земята или от небето.

Източник: сп. „Моето паство“, бр. 14/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد14، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора