(Ис. 52:13 [BUL-1940-RE])
Ето, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

(Ис. 52:14 [BUL-1940-RE])
Както мнозина се чудеха на тебе, (Толкова бе погрозняло лицето му, повече от [лицето на] кой да е бил човек, И образът му от [образа на] кой да е от човешките синове),

(Ис. 52:15 [BUL-1940-RE])
Така той ще удиви много народи; Царете ще затворят устата си пред него, Защото ще видят онова, за което не им се е говорило, И ще разберат това, което не са чули.

(Ис. 53:1 [BUL-1940-RE])
Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

(Ис. 53:2 [BUL-1940-RE])
Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

(Ис. 53:3 [BUL-1940-RE])
Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

(Ис. 53:4 [BUL-1940-RE])
Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

(Ис. 53:5 [BUL-1940-RE])
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него [дойде] наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

(Ис. 53:6 [BUL-1940-RE])
Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

(Ис. 53:7 [BUL-1940-RE])
Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.

(Ис. 53:8 [BUL-1940-RE])
Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които [трябваше] да падне ударът?

(Ис. 53:9 [BUL-1940-RE])
И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

(Ис. 53:10 [BUL-1940-RE])
Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

(Ис. 53:11 [BUL-1940-RE])
Ще види [плодовете] от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.

(Ис. 53:12 [BUL-1940-RE])
Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И [защото] взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.

 

Четвъртата песен представлява връхна точка в пророческото слово. По общо мнение, тя е ‘най-важният и най-дискутираният пасаж в Стария Завет’ и заслужава по-голямо внимание, особено във връзка с последните събития от земния живот на Иисус Христос. Тя би могла да се нарече Песен на кръстните страдания’ или ‘Първоевангелие за Христовите страдания’.1 Пророкът описва с големи подробности страданията, поруганието и разпятието на Месията така, сякаш присъства там, на Голготския хълм, и е свидетел на разпятието и пробождането Му (53:5). И това 8 века преди да е станало. Може да се сравни по точност на описанието с едно от най-важните събития в човешката история въобще (другото е възкресението), с Псалм 22 (По слав. 21), написан от Давид повече от хиляда години преди да се изпълни пророчеството, където е споменато за пробождането на ръцете и краката и за хвърлянето на жребий за имуществото на екзекутирания, в случая само една дреха. „Герхард фон Рад открива в песента следната структура: а) Божие слово (Ис. 52:13-15), б) хор (53:2-10) и в) отново директно Божие слово (53:11-12). Той съзира в случая структурно отражение на формата на богослужението в Йеруслимския храм и затова нарича песента в литературно жанрово отношение ‘пророческа литургия’.”2

Юдейският възглед

През средновековието се появява възглед, според който Рабът Господен не е отделна личност, а е колективен образ на страдащия юдейски народ. Този поглед придобива особено звучене по времето на Холокоста, когато загиват около 6 милиона евреи. Подобна насока на тълкуване вече е прилагана и по отношение Йезекиил 37 глава, където се описва поле, осеяно със сухи кости. Костите постепенно се обличат със жили и меса, изпълват се с духа и се изправя на нозете си една твърде голяма войска. Според много тълкуватели, тук е предадена картина от второто пришествие и възкресението на мъртвите. Но други виждат в това описание поваления еврейски народ по време на вавилонския плен. Те разчитат тази глава като послание за завръщане от плен, съживяване и възстановяване. Трети приемат и двете възможности като такива, които не си противоречат и взаимно не се изключват, а напротив, даже се допълват.

Проф. Н. Шиваров заключава: „Например в сферата на историята на традициите се преплитат и нови вниквания в библейския текст, за които не е ясно дали не са подсказани от самото начало. Ис.52:13-53:12 (т. нар. Четвърта песен за Раба Господен) в равинското юдейство, макар и с колебания, има тенденция за отнасяне думите в тази текстова единица към Израил. В новозаветно време в тях ясно се съзира пророчество за Голготските страдания, които са поети от Иисус Христос, без да има грях, и за спасението, което идва за всички чрез Неговата смърт на кръста (53:4-, 5-9).”3

Няма съмнение, че Рабът Господен е отделно лице, а не колектив (например Израил). Трябва да се отбележи още, че до това време ‘навсякъде в Стария Завет, терминът “раб” на Яхве се прилага към индивиди’, а не в колективен смисъл. Никъде Израил не е изобразен като праведен и невинен.”4

Пророчествата на Исаия силно рефлектират в Новия Завет. Йоан Кръстител (Йоан 1:29) посочва Иисус като Божия Агнец, Който взема греха на света, което много точно кореспондира с Исаия 53:7. Ще добавим и факта, че сам Иисус прилага към Себе си много пъти тези думи. Апостолските свидетелства също рефлектират в Иисус.

Милчо Найденски, богослов

1Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, , Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 224

2Пак там, стр. 224

3Шиваров, Н. Протопрезвитер. Херменевтика на Стария Завет. София, 2005, с. 124, 125; виж също стр.169

4Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, (Сборник с материали по библеистика), Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, Христоцентричност на Стария Завет, Страдащият Раб Господен, , Издателство Слово – Велико Търново, 1994, стр. 227