„Моето семейство – майка ми и баща ми, както и Тончо Русев, който беше мой духовен родител – ме направиха човека, който съм.“ Това заяви пред бТВ покрусеният от тежката загуба на двамата си най-близки човека, Веселин Маринов. „Тончо Русев е най-големият композитор. Той ми се обади, той ме потърси да изпея една негова песен. Краката ми се подкосиха. Първият път като ме поздрави се почувствах все едно Господ ми е казал някакви мили думи. С годините станахме близки. Той много се радваше, че пея с чувство и преживявам всичко“, разказва той. „Не можах да се сбогувам с Тончо Русев. Той беше в болница много дълго време. Последните месеци беше с много тежка апаратура. Казваше, че не е за гледане и не искаше да се виждаме. С дъщеря му се чувах“, обяснява гласовитият изпълнител. „Последната ни среща беше в тях. Той не излизаше“, допълва той. „Аз хванах най-хубавите години на Тончо Русев. Като се запознахме той беше на 60. Написа гениални песни. За мен преброих 84 – 86. Много са. Той ме научи как да се справям с живота. Яд ме е, че такива големи хора се знаят като имена, а като лица не“, с прискърбие казва Маринов. „Едни от най-хубавите моменти в живота ми са, когато след големи концерти в провинцията сме се събирали в някоя кръчма и си говорим – случки, истории“, спомня си той. „Звездице моя“ беше любимата моя песен на баща ми. Ние бяхме много близки. Той си отиде отведнъж. Получи инсулт. Винаги ми е бил пример за сила и мъжество. Имаше респект към него“, разказва Веско. „Последните му думи бяха, да наглеждам лимона, който е символ на нашата къща и, че няма да може да засади доматите тази година. За него къщата и дома ни бяха много важни“, ридае певеца.