Съветът на Европа е научил от първа ръка за повечето незаконни практики на българските власти спрямо търсещите убежище чужденци и мигранти. Това става ясно от доклада на специалния представител на генералния секретар на Съвета на Европа по миграцията и бежанците Томаш Бочек, който бе на мисия в страната през ноември миналата година.
Идеята за мисията се е родила по време на неговото посещение в Сърбия през юни 2017 г. Бочек се е срещнал с няколко мигранти, които са се оплакали, че са били зле третирани по време на престоя им в България. Той решил да дойде на място и да провери, защото България е един от основните бежански маршрути към Западна Европа. Това, което Бочек вижда и чува, не говори никак добре за страната, а той подробно го описва в доклада си.
Българските власти дават информация на търсещите убежище в брошури, написани на български, английски и арабски. Бочек отчита, че тази система е неадекватна, защото някои са неграмотни, а значителна част от хората четат и говорят фарси (основно от Иран) и пущу (Афганистан, Пакистан). ООН и български неправителствени организации са положили усилия да помогнат на някои от хората с преводачи. Томаш Бочек отбелязва, че това е работа на държавата, а не на неправителствения сектор.
Често задържаните за незаконно влизане в страната не са получавали навреме необходимата правна защита. Причината е, че Националното бюро по правна помощ няма достатъчен бюджет, а много от адвокатите не са обучени в тази материя. Представителят на Съвета на Европа все пак казва, че бюрото се е захванало с някои “окуражаващи” проекти.
Държавната агенция за бежанците е информирала екипа от Съвета на Европа, че на сирийците винаги се дава защита в България. Причината е, че там се води война. Афганистанците и иракчаните обаче не влизат в тази графа. Резултатът е, че България предоставя защита на под 1% от афганистанците, които са я поискали. Как се постига това? Понякога българските власти по време на на интервютата просто не записват разказите на хората за заплахите в родните им страни. Така те просто не се вземат предвид, а отсрещната страна няма как да реагира, защото може и да не разбере за този трик. Други обаче са разбрали и са разказали на представителите на Съвета на Европа.
Стойте си в ареста там
Българският закон подлага на риск от автоматично задържане под стража за един месец хора, които не бива да бъдат задържани, пише Томаш Бочек. Те не бива да бъдат задържани, защото имат легитимна причина да търсят убежище. Въпреки това автоматичните арести се случват. Причината е, че властите не могат да идентифицират бързо тези хора. Причината пак е липсата на преводачи, липсата на правна помощ и самия закон.
При посещението на Томаш Бочек в лагера от затворен тип в Любимец е имало 171 души от Афганистан, Ирак и Пакистан. Част от тях са разказали, че са били държани в полицейските арести между 1 и 30 дни, въпреки че всеки престой по-дълъг от 24 часа е незаконен. Някои от търсещите убежище са казали, че стоят вече десети месец в лагера, което също е незаконно. Мисията на Съвета на Европа установява, че преместването на хората от лагерите от закрит тип се бави пак заради невъзможността на властите да комуникират с чужденците заради липса на преводачи. Често мигрантите остават неинформирани за правата си да кандидатстват за убежище. Част от задържаните дори нямат заповед за задържане в лагера.
В българския закон не се правят никакви уточнения за начина, по който се задържат децата на бежанците, а това ги излага на огромен риск. България вече е осъждана пред Европейския съд по правата на човека за условията по задържането на три деца. Към страната вече има отправени препоръки от Съвета на Европа да реформира своето законодателство.
Оправихме се с ловците на бежанци
На този фон МВР е уверило мисията на Съвета на Европа, че България се е справила с ловците на бежанци по турската граница и като цяло тази практика е в миналото. Томаш Бочек изразява вярата си, че прокуратурата ще разследва и всички смъртни случаи на мигранти на българска територия.
Бочек е поставил въпрос за практиката на гранична полиция да изблъсква хора обратно към Турция, както и за физическото насилие, оказвано върху мигрантите. Той е получил информация за тези случаи от ООН, самите бежанци и неправителствени организация. Отговорът на МВР е, че всичко е разследвано, но нито един полицай не е бил намерен за виновен.
Томаш Бочек пише, че в момента цялата процедура по установяване на бежанците в риск лежи върху подкрепата на неправителствените организация. Той допълва, че би приветствал изпълнението на намеренията на Държавната агенция за бежанците да осигури 24-часово присъствие на социални работници в лагерите. Съветът на Европа предлага на България безплатно да обучи хора на международно право по защита правата на човека, за да се подобри системата.
Бочек критикува българските общини заради пълния им отказ да се включат в програмите за интеграция на бежанците. Той обяснява и причината за това: “Публичното отношение към мигрантите и бежанците (в България) е като цяло негативно, а антимигрантската реторика в политическия дискурс е засилва, особено около избори”.
Успехите
В доклада се признава, че България е положила “значителни усилия” да се справи с предизвикателствата за посрещане на мигрантския натиск. Другият успех са положените усилия за изпращане на част от децата на училище.
Въпреки тези успехи като цяло докладът е силно критичен. София се призовава да предприеме мерки, за да изгради устойчива система за предоставяне на международна защита за тези, които имат нужда от нея. Мисията на Съвета на Европа установява, че част от практиките на България по посрещане на бежанците “повдигат въпроси относно самата същност на правото да се търси убежище”.
Според Томаш Бочек всички установени проблеми повдигат въпроса дали България не нарушава ключови принципи от Европейската конвенция за защита правата на човека – правото на живот и забраната на изтезанията.
