Проблемът със силната регионална диференциация обаче остава

Компютърните специалисти в България получават около пет и половина пъти по-голяма средна заплата спрямо работещите в хотелите и ресторантите. Това показва докладът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за договарянето на заплатите през 2017 г. (по-известен като доклада за доходите), представен на пресконференция в София.
По-конкретно един IT специалист взима средно около 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лв., показват обявените днес данни.
„Ниската заплата на заетите в туристическия сектор на фона на растежа му през миналата година означава или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс“, обясни огромната разлика президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той очаква, че през това лято няма да има сериозно увеличение на наетите в туризма.
Сравнено с другите европейски държави, като цяло, възнагражденията в страната изостават номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1,8-2,2 пъти спрямо новите държави членки.
През 2017 г. компенсацията на 1 отработен час в България е 5,1 евро при 23,1 евро средно за ЕС. Номиналната разлика е 4,5 пъти. Преди 10 години, през 2007 г., нивата са били съответно 2,3 и 19,5 евро, а разликите – 8,5 и 3,9 пъти, пресмятат синдикатите.
„Ножицата на доходите продължава да се отваря. Все още говорим за голям контингент на работещи бедни у нас. Средно със 115 лв. се е увеличила работната заплата през изминалата година, като размерът й е достигнал 1060 лв. Това донякъде се дължи и на нашите действия“, каза Пламен Димитров.
Най-ниското увеличение на заплатите в предприятията е било между 3 и 10%, посочи лидерът на КНСБ.
Той обяви още, че в някои от „проблемните“ сектори няма колективни трудови договори (КТД). За пример бяха посочени секторите на леката промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост.
„На местно ниво има над 150 колективни трудови договори, сключени в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати“, отчете още Димитров и добави, че подписването на нови колективни трудови договори ще бъде акцент в бъдещите проекти на организацията.
Разпределението на вписаните общински колективни трудови договори показва най-висок относителен дял в сектор „здравеопазване“, където са сключени 41 бр. КТД и 3 анекса в общо 20 области на страната. От тях по видове дейности най-много КТД се отнасят за училищно и детско здравеопазване – 25 бр., здравеопазване общо – 10 бр., детски ясли – 5 бр. и ОДЗ – 1 бр.
На второ място с 34 КТД и 4 анекса, регистрирани в 18 области, се нарежда сектор „Образование“. Значително по-слабо е договарянето на общинско равнище в сферата на култура и социални дейности, където са сключени само по 3 КТД в шест общини от страната.
„Изводът, който се налага, е, че като цяло в сключените през 2017 г. нови КТД и анекси-община, страните успяваха да отразят увеличените размери на договорените клаузи по заплащане на труда от отрасловите и браншови колективни трудови договори, което важи в най-голяма степен за системата на средното образование“, посочват от КНСБ.
По думите на Пламен Диитров промишленото производство за миналата година се е ускорило и има реални възможности за по-голям растеж на заплатите в индустрията.
Докладът на КСНБ показва, че има намаляване на наетата работна ръка, което според синдикатите означава оптимизация на персонала. В 15 сектора в промишлеността плащат повече от средната работна заплата за страната, което показва възможности за увеличението на доходите в индустрията, обяви още президентът на КНСБ.