Илия Янев

 

Специализираната прокуратура започна нови разследвания по сигнали на граждани срещу бившия ръководител на Районния съд в Сандански Илия Янев. Според гражданите, подали сигналите, под командата на Янев били три златни фирми, чрез които са се осъществявали трансфери от порядъка на над 4 млн. лв. от ромските партии „Евророма“ и ДРОМ. Фирмите не са на името на Янев, а на жители от Сандански, между тях има и роми. Те въобще не разбирали за какво става дума и за какво са се разписвали, някои от тях са получавали между 300 и 600 лв. на месец за това имената им да стоят като собственици на фирмите.

Интересът към Илия Янев, който е обвинен за ръководене на организирана престъпна група, расте лавинообразно. Хора от цяла Югозападна България звънят в редакцията с въпросите къде е съдията в момента, с какво се занимава, в какво се изразява престъпната дейност на групата, защо лидерът на ДПС в Сандански Аспарух Костадинов внесе жалба срещу него, след като брат му Костадин Костадинов беше убит, докато се разхожда с Янев в София и т.н

Аспарих Костадинов

Поради високият читателски интерес припомняме факти, които вестник „Вяра“ осветли преди 10 години.

В средата на 90-те години Костадин Костадинов-Динко е стартирал бизнеса си с половин милиард лева. Един изстрел от пистолет със заглушител бе достатъчен и митът, че съдебната система има готовност да се пребори с корупцията вътре в себе си, рухна. 30- годишният бизнесмен беше убит около край едно от най-посещаваните заведения в София до НДК. Според сухата статистика, Костадин Костадинов е роден в Сандански през 1975 година. Завършва спортното училище в родния си град с профил плуване. Републикански шампион е за деца и юноши през 1985, 1986 и 1987 година.  Брат му Аспарух Костадинов (Пухи) върти бизнес с леки автомобили, има строителна компания и пресевна инсталация, в момента е общински съветник от ДПС. На местните избори през 2003 г. Динко се кандидатира за общински съветник в Сандански от партия Рома Дром, но без успех. Костадин Костадинов напуска родния си град. Известно време живее в Благоевград, но през 2002 г. сключва брак с юристката от областната администрация Маргарита Голомехова и младото семейство се мести в столицата. По информация от полицията в Благоевград след инцидента няма данни Костадинов да е свързан със силови групировки. Той е криминално проявен, регистриран е за измами и има две висящи дела за крадени леки коли. Не е осъждан. В Благоевград Костадин Костадинов е познат повече като управител на местното бинго „Елит“. Справка в регистрите на фирменото отделение на Благоевградския окръжен съд сочи, че Динко е собственик и управител на „Пирин филм“ ООД с основен предмет на дейност киноразпространение. Именно чрез тази фирма той наема най-голямото кино в Благоевград „Елит“ и го превръща в бинго зала. Осведомени обаче твърдят, че истината е малко по-различна от написаното в регистрите. Според тях бингото е собственост на бивша барета, сега – бизнесмен с екзотичен прякор, а Динко е най-обикновено подставено лице. Според друга клюка, долетяла откъм Сандански, Костадинов е проходил в бизнеса под крилото на небезизвестния висаджия Димитър Димитров (Маймуняка). На 28 януари 2002 г. срещу Маймуняка бе извършен страховит бомбен атентат в столичния кв. „Стрелбище“. Мощното взривно устройство бе поставено над пощенските кутии и задействано дистанционно в момента, когато жертвата и бодигардовете й са влизали във входа. В първия момент Маймуняка има невероятен късмет да оцелее, защото бомбата е била поставена в кутия, пълна с пирони и метални стружки. Но по-късно почина от раните си във Военна болница. Трета мълва пък свързва екзекутирания Костадин Костадинов с двама братя – софиянци, издигнали се през последните три-четири години до върховете на трибуквена силова групировка. Тези братя не се казват Кольо Бобъра и Ники Грудката и не са близки до нарочения от ген. Бойко Борисов за наследник на Косьо Самоковеца – Антон Милтенов (Клюна). Но е вярно, че те също фигурират в информационните бази на МВР като търговци на дрога и в никакъв случай не са дилъри на дребно. Тъкмо обратното… Та, според клюката, за която стана дума преди малко, въпросните братя се срещнали преди време с Костадин Костадинов в Благоевград. Темата на разговора им е била повече от доходоносна: какви са вариантите в Сандански и Благоевград да бъдат отворени бинго зали и казина във връзка с предстоящите олимпийски игри в Атина през лятото и очаквания мощен туристопоток. Дали тримата са си направили сметките без кръчмаря и дали именно олимпийският хазарт (а не дрогата) е пратил Костадин Костадинов в гроба, най-вероятно никога няма да научим. Почти толкова невероятно е да се разбере и друго – по грешка ли е разстрелян Динко, или и на него също му е дошло времето. Ден след екзекуцията се чу, че на инцидента е присъствал и бившият председател на Районния съд в Сандански – Илия Иванов Янев, който всъщност бил истинската мишена. Тази хипотеза обаче звучи доста несериозно по две причини. Най-напред Динко е убит от толкова близко разстояние, че за да се обърка, килърът трябва да е натиснал спусъка със затворени очи. Освен това Динко е гръмнат в гърба, и то в момента, когато се е качвал в беемвето си. А, както е много добре известно, поне засега не съществува лека кола, през чиито врати да влизат по двама души едновременно… Тук е моментът да си припомним едно изявление на ген. Бойко Борисов, направено преди около година и половина по подобен кървав повод: Ако тия момченца (за бизнесмените с екзотични имена става дума – бел. ред.) бяха там, където им е мястото – зад решетките, всички щяха да са живи. Един от най-чистите примери в това отношение е Костадин Костадинов, който освен двете неприключени следствия за кражби на коли има зад гърба си и други прегрешения, достатъчни поне за петнайсетгодишна ефективна присъда.

В края на 1999 г., по жалби на пострадали и публикации в медиите, Висшият съдебен съвет (ВСС) създава комисия, която трябва да разнищи нерегламентираната дейност на тогавашния председател на Районния съд в Сандански Илия Иванов Янев. Комисията е в състав апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов и Станко Кидиков – съдия в Пловдивския апелативен съд. През пролетта на 2000 г. тя внася за обсъждане във ВСС 16-страничен доклад. Четивото е изумително по две причини: в него се разказва за откровена и ненаказана корупция, вихрила се в продължение на цели пет години. При това – пред очите на всички. Приети (от комисията – бел. ред.) бяха копия от подписка на граждани от Сандански; изложение на инициативен комитет за борба с корупцията; сигнал на районния прокурор на Сандански от 1996 г. до Главна прокуратура; молби и жалби на граждани с приложени към тях документи – нотариални актове, договори, скици, изрезки от публикации в централния и местния печат; справки за пътуванията на съдия Янев в чужбина и за ползваните от него отпуски през периода 1995-1999 г.; удостоверения за актуално състояние на търговски дружества, регистрирани в Окръжния съд – Благоевград, за които се твърди, че са под контрола на съдия Янев; докладът за резултатите от извършената от Инспектората на Министерството на правосъдието проверка за дейността на Районен съд – Сандански, протекла паралелно с проверката на комисията на ВСС – се казва в началото на доклада, подписан от прокурор Росен Димов и съдия Станко Кидиков. С други думи – двамата магистрати са събрали достатъчно писмени данни за нерегламентираната дейност на съдия Илия Янев и всичко онова, което са описали по-нататък в доклада си, би трябвало да бъде прието за чиста монета. Кой знае защо обаче цялата работа приключва безславно, но ето че сега Янев е с обвинение. Ето защо не ни остава нищо друго, освен да припомним някои от най-любопитните моменти в този доклад. Като поредното доказателство, че кадровиците на Темида понякога имат доста странен поглед върху неща от живота: с готовност снемат магистратски имунитет за подкуп от 200 лв., но се правят на тотално разсеяни, стане ли дума за нещо по-сериозно. Приятелският кръг на съдия Янев – започва по същество разказът на Росен Димов и Станко Кидиков – посочен от почти всички събеседници на комисията и неотречен от самия Янев, са лицата Юлияна Костадинова Янева (негова близка приятелка – бел. ред.), арх. Здравко Александров Попов, Костадин Иванов Костадинов (убитият Динко – бел. ред.), Аспарух Иванов Костадинов (Пухи – брат на Динко – бел. ред.), Андон Янев Илиев, Румен Илиев Мешев. Въпросните лица са собственици и управители на 12 регистрирани търговски дружества с общ капитал от 552 828 неденоминирани лева. В двете дружества – Бодис ООД с капитал 5 млн. неденоминирани лв., и Дару – 1 ООД с капитал 440.060 млн. лв., съдружник е майката на Янев – Живка Апостолова Янева.Въпросните 12 търговски дружества, в различни комбинации, са участвали в приватизацията на цех за безалкохолни напитки, административни сгради, ресторанти, кланица, сладкарница, магазини, бинго зала, четири кина, оранжерии и складове, свинеферма, предприятие за опаковки. Без да е официален съдружник, съдията Янев е участвал в провеждането на преговори, изготвял е споразумения, лично е уреждал парични задължения по сделки в кабинета си, давал е консултации, насочвал е лица към кантората на Юлияна Янева. В обясненията си съдия Янев тотално отрича каквито и да било бизнес отношения с въпросните лица – се казва още в доклада на комисията. – По отношение на участието на майка му в търговските дружества, заедно с негови приятели, обяснението му е еднозначно: това си било работа на майка му и той не се бъркал в делата й. Майката на Янев е пенсионер, в недобро здравословно състояние, пенсионерка, по професия счетоводител.

„Според някои сведения, съдия Янев и приятелите му разполагали с едногодишни бизнес визи за Гърция и магистратът не отрича това обстоятелство. На въпроса как се е легитимирал като търговец пред гръцките власти, за да му бъде издадена подобна виза, Янев се е задоволил с отговора, че си бил платил на фирма, която го снабдила с въпросната виза. Заявява още, че него не го интересувало по какъв начин и с какви документи тази фирма е уредила визата му. От началото на 1995 до края на 1999 г. съдия Янев е пътувал 27 пъти в чужбина, преобладаващо в южната ни съседка. В повечето от случаите пред граничните власти той е заявявал, че пътува в командировка. Обяснението на Янев е, че е заявявал такава цел, за да не бъде питан при кого точно отива, каквото обяснение дължи, ако заяви, че е турист. През 1999 г. съдия Янев е осъществил 18 пътувания в чужбина, едно от които е със самолет до Германия. Коментирайки финансовите си възможности да осигури толкова пътувания, той обясни следното: еднодневно пътуване до Гърция му струва 50-100 марки, а за пътуването до Германия е похарчил 500 марки. Обяснява, че разполага с тези средства от пестене, тъй като не харчел за алкохол и цигари. При всичките си пътувания съдия Янев е бил придружаван от един, двама или трима от посочения по-горе приятелски кръг…Спираме дотук с доклада на апелативния прокурор Росен Димов и на апелативния съдия Станко Кидиков“, съобщава „Параграф 22“ и добавя: „Делото им може да бъде обобщено само с едно изречение: по време на работата си комисията на Висшия съдебен съвет е събрала достатъчно данни за образуване на няколко следствени дела срещу бившия съдия Илия Янев и т. нар. негови приятели, включително и убития Костадин Костадинов (Динко). За каквото му хрумне на човек: пране на пари, рекет, незаконна приватизация, използване на фалшиви документи, злоупотреба с власт с цел облагодетелстване на трети лица…Но, както вече стана дума, Висшият съдебен съвет не прави нищо съществено по въпроса. Вярно е, че дисциплинарното производство по случая Янев приключва с мнението, че той трябва да бъде наказан жестоко – в продължение на три години да бъде редови съдия в Тополовград. Цяло щастие за тополовградчани е, че още преди ВСС да гласува заточението на Янев, той подава оставка и доброволно напуска съдебната система. Кадровиците на Темида с облекчение въздъхват, архивират надлежно доклада на Росен Димов и Станко Кидиков и всички дружно забравят за случая. До онзи ден, когато бе разстрелян един от най-доверените хора на Янев – Костадин Костадинов (Динко).“

2 КОМЕНТАРИ

  1. Девиза на Пуйко
    „ЕДИН ОТ ВСИЧКИ, ОТ ВСИЧКИ ДО ЕДИН“
    действа по територията на цяла България!?
    А народеца ни с едната ръка си бърка в носа, а с другата се драпе по гъза….
    А после КВИЧИ ли квичи…ужас, народееее, ужас, децата ни бягат от България

  2. Good – I should definitely pronounce, impressed with your site. I had no trouble navigating through all tabs and related information ended up being truly simple to do to access. I recently found what I hoped for before you know it at all. Quite unusual. Is likely to appreciate it for those who add forums or something, site theme . a tones way for your client to communicate. Excellent task.

Comments are closed.