Красимир Каракачанов

Илиана Беновска направи интрвю с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. То бе излъчено днес в „Радио К2”, а по-късно и в предаването „Беновска пита” по „Канал 3”.   Илиана Беновска: Правим това интервю на 2 май 2018 г., във връзка с предстоящия  празник на армията 6 май. Ето го г-н Каракачанов, когото сме поканили в градината на Министерския съвет.

Здравейте, г-н Каракачанов!

Красимир Каракачанов: Здравейте, г-жо Беновска!   Илиана Беновска: Добре дошъл!

Красимир Каракачанов: Добре заварили, добре дошла!

Илиана Беновска: Как ще отпразнуваме 140-тата годишнина на българската армия?

Красимир Каракачанов: Започваме с Гергьовденския парад. Ще бъде малко по-пищен, така да се каже. Малко повече техника, малко повече войска, за да видят българите, че въпреки трудностите, последните 28 години, българската армия си изпълнява задълженията.

Илиана Беновска: Мечтаете ли си да имаме такъв голям парад, както прави Путин, например?   Красимир Каракачанов: Е, Вие ме питате, дали, си мечтая България да отиде на три морета, тогава? За да имаш такъв голям парад, трябва да си 120-130 милиона държава, каквато е Русия и разходите за отбрана да са много повече от тези прословути 2% от брутния вътрешен продукт.

Илиана Беновска: По Вашата карта, на ВМРО, сме били на три морета!   Красимир Каракачанов: Според историята на България, България е била на три, че даже на четири морета, до Карпатите, до делтата на Дунава и така нататък, но това е историята.

Илиана Беновска: Дайте да седнем, да ви поразпитам още някои неща. Мечтал ли сте си някога да станете вицепремиер и министър на отбраната?

Красимир Каракачанов: Мечтал – не съм, но когато човек се заема с политика и очаква, че ако си свърши добре работата, може би, в политиката ще се издига. Точно да съм си мечтал – не съм .

Илиана Беновска: Как станахте лидер на ВМРО?   Красимир Каракачанов: Аз съм един от малкото лидери в България, които са тръгнали от кота нула в политиката. Всъщност, от студентската организация на ВМРО, 1989 г., председател на студентската организация, докато завърша университет, след това организационен секретар, след което съпредседател и чак далечната 1997 г., тоест след 8 години вървене по стълбичката, станах председател.

Илиана Беновска: Баща Ви Дончо Каракачанов, който също е политик, беше депутат във Великото народно събрание, той зарази ли Ви, както казваше Гиньо Ганев с „елан“/вдъхновение- б.а./, към политиката?   Красимир Каракачанов: Не, той беше във Великото народно събрание 1990-1991 г., но с политиката съм заразен от историята още, защото още от 10 клас, четейки историята, всъщност цялата история е много, така…, става за сериал. До края на 9 клас бях обикновено, буйно момче, което предимно се занимаваш със спорт. Тренирал съм волейбол, футбол. По онези времена – цигарите, алкохола бяха непознати за поколението на 15, 16, 17 годишните. Имаше в 10 клас, в началото, тогава едни бригади, ако си спомняте, имаше и есенни, и летни. Нашата гимназия…

Илиана Беновска: Коя гимназия сте завършил?

Красимир Каракачанов: 15-та гимназия „Адам Мицкевич”, в София. Нашата гимназия ходеше на есенна бригада в Пазарджишко и береше грозде. Живеехме на квартири, като беше абсолютно забранено момчетата да ходят в женските квартири.

Илиана Беновска: Тъкмо щях да попитам.   Красимир Каракачанов: Или обратното.

Илиана Беновска: А, Вие, правихте ли го?   Красимир Каракачанов: Направих го, в смисъл, съвременното поколение не трябва да си го представя по този начин, както се случва сега. Тогава нещата бяха много по-романтични. Ухажване, свалки…

Илиана Беновска: Кошница грозде?   Красимир Каракачанов: Е, кошница грозде – не, но отидохме трима съученици в квартирата на четири момичета, с една бутилка вино, забележете, една бутилка вино за седем човека.

Илиана Беновска: Което си беше много алкохол за онова време, да Ви кажа честно!   Красимир Каракачанов: Не, напротив, като сравнявам сегашните критерии на младото поколение за алкохол – просто е несериозно, нищо. И така си говорихме, като сме направили една много сложна схема, при която, ако мине проверка от учителите, да не могат да ни хванат. Външната врата на двора сме я подпрели с една лопата и като отворят – лопатата да падне и да издрънчи.

Илиана Беновска: А, Вие, къде щяхте да се скриете?

Красимир Каракачанов: Е, ние сме си…маршрутът за „оттегляне“, както се казва, беше „прогонен”. Къщата беше на два етажа. Това беше полувтори етаж такъв – през прозореца, в градината, в другия двор и излизаш на другата улица. Обаче, явно се бяхме заприказвали повече, подчертавам, заприказвали. Едната бутилка вино не беше изпита, но пушихме цигари, по две-три цигари в един буркан от компот. В момента, в който чухме учителите, те бяха вече на вратата.

Илиана Беновска: А те бяха разбрали ли, че сте се събрали?

Красимир Каракачанов: Не, те просто си правят регулярни проверки. Когато започнаха да чукат на вратата – ние тръгнахме по резервния маршрут за отстъпление, през прозореца. Първият скочи и избяга, вторият…, аз бях третият. Обаче в момента, в който аз с качах, те влязоха в стаята и ме видяха.

Илиана Беновска: Сам, с четири момичета?   Красимир Каракачанов: Не, видяха и този преди мен. Първият успя да се скрие, защото прескочи. На другия ден ни вика директорката и казва – така и така, снощи… Викаме, няма такова нещо, ние си бяхме в квартирата, спяхме, защото веднага след това дойдоха в нашата квартира и ние се правим на заспали.   Илиана Беновска: Успяхте ли да се съблечете или се завихте до…   Красимир Каракачанов: Естествено! Е, две-три минути, бързо… Казаха: „Добре тогава, намерихме вино, намерихме цигари, значи момичетата са ги консумирали, следователно тях ще изгоним от бригадата.

Илиана Беновска: Ужас! Красимир Каракачанов: Ние, с другия младеж, Георги се казваше, решихме да си признаем, защото в крайна на краищата – да отидеш на гости и да пострадат домакините заради тебе, не върви, и си признахме, че ние сме били. Изгониха ни от бригадата естествено, за назидание, пред строя, за нарушение на правилника и така, и ни изгониха, и аз се прибрах в София.

Илиана Беновска: А успяхте ли поне да целунете някое от момичетата?   Красимир Каракачанов: Не, за съжаление, прекъснаха ни. Може би, щеше да стане.

Илиана Беновска: А имахте ли  и „по-други“ замисли?   Красимир Каракачанов: Е, най-вероятно! На 17 -годишна възраст – започват да ти се въртят тези неща в главата. Всъщност, най-вероятно, въртят ти се такива неща в главата, но пак подчертавам – в онази далечна, може би 1982 г., нещата не бяха такива, каквито са в 2018-та. Прибрах се в къщи, естествено – наказание, никакви джобни пари и няма къде да ходиш. Нито на кино можеш да отидеш, нищо не може да правиш. Тогава започнах да ровя в библиотеката на баща ми. Знам, че от дядо ми, той имаше стари книги, от преди 9 септември, някои от които ги бях виждал, но така, от нямане какво да правиш по цял ден… Нямаш училище, другите са на бригада, на тебе ти е скучно.

Илиана Беновска: Тоест, хормоните доведоха Каракачанов до историята?   Красимир Каракачанов: До македонския въпрос.

Илиана Беновска: Да.

Красимир Каракачанов: Попаднах на втория том от спомените на Иван Михайлов. Нещо, което ме шокира!

Илиана Беновска: Ванче?

Красимир Каракачанов: Да, Ванче Михайлов,ВМРО. Тогава, по тогавашните  разбирания за история, това е една фашистка, великобългарска, шовинистична организация. Тъй като са били антикомунистически настроени.

Илиана Беновска: Че тази  книга не беше ли забранена?

Красимир Каракачанов: Беше забранена, но в България попадаше. Това беше ксерокопие, но подвързано, направено и ми беше много интересно. Там гледаш събития, които са се случвали 1921, 1922, 1923, 1925, тридесет и някоя година. Виждаш как едно население …българско, за което в нашите учебници не се говореше… По онова време – официалната политика на комунистическа България беше, че ние нямаме териториални претенции към Югославия и не търсим дори права на българите в Македония, но ти виждаш нещо, което го няма в учебниците по история. Защото в учебниците по история – нещата бяха до 1912 година. Илинденското въстание, как България загубила Македония. Оттук нататък пада мъгла и няма нищо. Ти всъщност научаваш истината, след този период какво се е случило. Виждаш хиляди убити, изнасилени жени, запалени села, едно движение, съпротивително, защото ги виждаш на снимки, което като размах и като сила, и като идея, заряд е стократно по-голямо от така нареченото партизанско движение, с което ни набиваха главите, че било голямата работа. Това те запалва за историята. И така, изгонен от бригадата, нямайки пари за кино, лишен от джобните си финанси, нямайки какво да правиш – попаднах на тези неща, които ме заинтригуваха и почнах да ги чета. Още от 10 клас започнах да чета подобна литература и бях решил, в 11 клас, че въпреки мераците на баща ми да ме прави икономист като него или да завърша право, защото това са били престижни специалности, според неговите разбирания, аз реших да уча история. Когато се занимаваш с история, когато падна комунизма, беше ясно, че, всъщност, тези исторически факти и данни, които си научил, тази кауза, за която искаш ти да се посветиш на историята като наука – могат да бъдат реализирани по друг начин, чрез политически живот.

Илиана Беновска: Какво ще напише историята, съвременната история за Вас? Какво изречение можете, сега, да кажете, от днешна гледна точка, че би имало в учебника по история?

Красимир Каракачанов: Какво ще напише? Обикновено смятам за редно, за политически личности, актуални, да се пише поне 50 години, след като не актуални.

Илиана Беновска: Така де, ама, сега?

Красимир Каракачанов: Но какво ще напише следващата история – не знам. Зависи България каква държава е. Ако България попадне окончателно в лапите на крайния нихилистичен либерализъм, който иска да унищожи и унищожава на практика, с всичките подобни „джендърски”, правозащитни и всякакви други, в кавички, организации, ако успеят да унищожат националното съзнание на българина, ако успеят да разбият чувството му за етническа принадлежност, историческа принадлежност – сигурно в учебника ще пише, е съм бил някакъв „последен мохикан” на българския национализъм. Ако, обаче, успее да се пребори българският дух и той се възроди – може би, ще напише, че имам някакви, макар и минимални, заслуги за това да се случи.

Илиана Беновска: Отстъпчив ли е Борисов към либерализма, към Истанбулската конвенция, към прекаленото идеализиране, да кажем, на ценностните системи, които ни предлагат НАТО и Европейският  съюз?   Красимир Каракачанов: Не само НАТО и Европейският съюз, много други, и частни фактори.

Илиана Беновска: Казвам ги, защото това, така, като желание, да…?   Красимир Каракачанов: Всичките тези структури на Сорос, те си обслужват точно тази глобалистка идея. Всъщност, какво е глобализмът, той какво отрича? Отрича суверенитета на държавата, отрича националната принадлежност, опитва се да ги унищожава, да ги притъпява, отрича религиозните, националните ценности. А, всъщност, какво беше пролетарският интернационализъм, не беше ли същото? Само че има две различни цели. Едните смятаха, че унищожавайки идентичността на нациите и техните намерения да отстояват общия си национален интерес, ще постигнат едно глобално, комунистическо господство. Сега едни други хора смятат, че по този начин, когато разбиеш съзнанието на хората, когато националните държави нямат своите правомощия – светът ще стане един глобален пазар за няколко десетки мултинационални компании, които смятат, че са важни консуматорите, а не човекът като човек, със своето съзнание, национална принадлежност, ценностна система и така нататък.

Илиана Беновска: Не знам дали ме чухте или отбягвате да ми отговорите за Борисов?

Красимир Каракачанов: Ще Ви отговоря. Защото аз не мога да си намеря друго обяснение на въпроса – защо се опитваш от жените да правиш мъже, от мъжете жени, защо се опитваш да обясниш, че хората нямат нужда от националната си принадлежност, от собствената си история?   Илиана Беновска: И от собствената си религия.

Красимир Каракачанов: И от собствената си религия и ценности, които всичкото това създава. Защо се опитваш да налагаш един модел в общества, в които той е неприложим? Каква демокрация искаш да правиш, ти, в ислямските общества, където ислямът е съвсем различна идеология или примерно, в Азия, където хиндуизма и будизма са нещо различно. Така че – на въпроса за Борисов. Борисов като по-опитен политик от мен, в смисъл, той вече е трети мандат министър-председател – не иска да подценява тези фактори като възможност да пречат, а те могат да пречат много пълноценно и го правят, когато нещо не им харесва.

Илиана Беновска: Добре се измъкнахте, обаче отговорът е верен.   Красимир Каракачанов: Абсолютно вярно е! Тъй като аз съм си говорил много по темата и знам неговите разбирания. Те са разбиранията на всеки нормален човек в държавата.

Илиана Беновска: Даже бих добавила и нещо, което може да прозвучи като комплимент, но той разсъждава като мъж, а не като джендър.   Красимир Каракачанов: Точно така, разсъждава нормално, но тъй като натиска е силен, аз мисля, че, в конкретния случай, фактът, че аз поставих въпроса и благодарение на това в Министерския съвет, в обществото – тръгна една дискусия и ние стигнахме до гласуването на тази конвенция. Мисля, че не го разсърдихме особено, даже напротив… Мисля, че Ви дадох отговор на въпроса.

Илиана Беновска: О, беше, сега промъкват втори регламент, не знам дали знаете. Регламент №2 в Европейската комисия. Да се разрешат еднополовите бракове. От там, смятайте, че произтича осиновяване на деца от еднополови. Нали, знаете, че ако го приемат, това ще стане надзаконово и задължително за нас?

Красимир Каракачанов: Абсолютно, ами вижте сега, няма как да стане, ако българският народ гласува на един референдум против едно подобно нещо. Съжалявам, но никой не може да ни го наложи на сила. Какво, ще ни изключат от Европейския съюз, ще ни изгонят? А как това ще се случи в някои други държави, в които тези неща не ги приемат също? Как ще стане в една Унгария, в една Словакия, в други държави, в които… Всъщност истината е, че…

Илиана Беновска: Те, Унгария, сега в момента я плашат със санкции. Той, даже Орбан заяви, че може и без европейските фондове, ако продължават по този начин.

Красимир Каракачанов: Така го „уплашиха“, че Орбан спечели за трети път, този път с най-голямото мнозинство, което е получавал.

Илиана Беновска: Харесвате ли Орбан?

Красимир Каракачанов: Харесвам го, разбира се!

Илиана Беновска: Какво му харесвате?

Красимир Каракачанов: Харесвам го, защото първо е мъжкар, второ е човек, който защитава националния си интерес. Ние сме се запознавали с него за пръв път в далечната 1998 г., когато още не беше спечелил първите си избори. Беше дошъл на някакъв семинар, по линия на Европейската народна партия. Ако не ме лъже паметта, беше още лидер на младежкото движение, след което оглави партията и спечели изборите. Първият си мандат – той се опита да върви по свирката на бюрократите в Брюксел, след което изгуби изборите. Явно си взе добрите поуки.   Илиана Беновска: И пет години беше извън политиката.

Красимир Каракачанов: Точно така, и се върна в политиката, и както виждаме – той е незаобиколим фактор. Една държава има право на собствена национална воля и никой не може да й отнеме това право, още по-малко – хора, които се опитват да налагат противоприродни, противохристиянски или противочовешки идеологии. Каква е разликата между съветската бюрокрация и бюрокрацията в Брюксел? Може би, само в заплатите, които са в полза на брюкселската бюрокрация. Тежки, мудни, догматици, схоластици, хора, които повтарят едно и също – клишета, в които, дори самите те, не вярват. Тъй като получават много добри заплати, имат своите привилегии – не желаят да се разделят с тях и се опитват да налагат идеологеми, които, честно казано, нямат нищо общо с „живия” живот. Светът се тресе от сблъсъка между цивилизациите на християнството и исляма. Войните в Близкия изток продължават, обаче има едни чугунени глави в Брюксел, които смятат, че защитата на европейската сигурност, на европейските ценности – те са християнски, да подчертая, не са важни, а са важни гей-браковете. За тях гей-браковете са много важни. Ами добре, за българския народ…

Илиана Беновска: Много ли гейове, може би пък има в политиката там?    Красимир Каракачанов: Дори и да има – никой не им отнема правата. Аз не знам да има държава в Европа, не говоря в Европейския съюз, в Европа, която по някакъв начин да ограничава гейовете или различните, и България също. Аз не съм против това някой да има своите сексуални предпочитания, нямам нищо против.

Илиана Беновска: Но сте против Луковия марш, да се манифестира това?   Красимир Каракачанов: Не, против съм това някой да ми го налага и да ми обяснява насила и да ме кара да се закълна в това, че сексът между двама мъже е по-хубав от мъж и жена. Да се опитва да ми обяснява, че човечеството може да продължи и с хомосексуални връзки. При положени, че Европа е с най-ниската раждаемост от всички континенти, демографска криза, застаряващо население, и ти да стимулираш еднополовите бракове, при които няма възпроизводство на човешкия род – това не го разбирам за логично.

Илиана Беновска: Преди малко сбърках, като казах „Луковият марш“, исках да кажа за гей-парадите.   Красимир Каракачанов: Ама не, гей-парадите, извинявайте – нямам нищо против да си правят хепънинги и шоу, но да излизат и да ми казват, че нямат права! Какви права нямаш? Ако дойдеш да те наемат в някоя фирма на работа и те ти кажат: „Ти, гей ли си? Да, гей съм. Хайде, марш от тука, мръсен педераст!”, съгласен съм, че някой те обижда и ти нарушава правата. Ако никой не те закача за това, ти можеш да работиш и хората те оценяват според образование, качество или ценз и никой не те закача – за какви права говориш?   Илиана Беновска: Да, така е.

Красимир Каракачанов: Извинявай, но ако си мъж и ми дойдеш с токчета, с къса поличка и лакирани нокти – ами, няма да те взема на работа. Така ги разбирам нещата, но ако си имаш еднополов приятел…

Илиана Беновска: Засмях се, представих си Ви Вас, с токчета, с къса поличка!

Красимир Каракачанов: Няма такива, които ще ме издържат, малко съм тежичък за токчета и къса поличка.

Илиана Беновска: Шегувам се!

Красимир Каракачанов: Но не това е причината да не съм на „другия бряг”, както се казва. Въпрос на разбиране и въпрос на усещане, нямам нищо против. Има хора, изчислено е, няколко процента, 1-2% от хората, които се раждат, се раждат по този начин. Ти, не можеш да ги насилваш, да ги правиш други.

Илиана Беновска: Като говорим за либерализма, за уважението към религиите, за свободата и така нататък – новият проповедник на либерализма Макрон, който защити европейските права, мятайки ракети в Сирия… Как го оценявате?

Красимир Каракачанов: Той всъщност, според мен, не защити европейски права.   Илиана Беновска: Казвам го, цитирайки Вас, иронично.   Красимир Каракачанов: Защитаваше собствения си рейтинг, мисля аз, а и нещо друго…

Илиана Беновска: А, редно ли беше?

Красимир Каракачанов: Според мен не. В края на краищата затова има организация, която се нарича ООН. Тя има Съвет за сигурност, има постоянни и непостоянни членове и те вземат решение за подобно нещо. „Коалиция на желаещи” е една нова терминология, която всъщност е механизъм да заобикаляш Съвета за сигурност и ООН. Франция винаги е имала своите имперски амбиции, Франция дълго време е владяла Сирия.   Илиана Беновска: Да, така е.

Красимир Каракачанов: Всъщност съжалявам, обаче, Великобритания и Франция, които са основните виновници за това Близкият изток да бъде по този начин разделен и разпределен след Първата световна война и от там да следват всичките проблеми до ден днешен – сега те да ми говорят за морал и права на човека! Някак си, казвам го като историк, подчертавам, като политик да не ми се разсърдят, но какви са фактите – до 1918 г. това е част всичкото от Османската империя, тогава англичаните и французите се опитват да спечелят съюзници, от страна на арабите и на евреите. На едните и на другите обещават всичко. На евреите обещават, че след войната, те ще им създадат еврейска държава, което е хилядолетната мечта на еврейското население. В същото време обаче обещават на арабите голяма Арабия – всички арабски земи в една държава. Накрая излъгват и евреите, излъгват и арабите, недавайки държавност на еврейското население в Палестина и разделяйки арабския свят на много държавици, за да могат по-лесно да бъдат контролирани, налагайки своя протекторат. Великобритания върху Ирак и Египет, Франция върху Сирия и Ливан, имайки предвид, че Тунис, Мароко и Алжир са френски колонии. В един момент, ако човек се загледа в историята, ще види, че приказките за морала, с историческите събития, някак си не се връзват. А истината е, че всичко се случва в Близкия изток, последните 20 години, заради природните ресурси – газта и петрола.   Илиана Беновска: Като говорим за Макрон и за ракетите към Сирия, да отидем към президента Радев, който е главнокомандващ – в мирно време ли беше, а пък Вие по време на война или обратното?   Красимир Каракачанов: Не, по време на война, но по принцип той си има своите правомощия, има правото да получава информация за състоянието на армията.

Илиана Беновска: Пренебрегнахте ли го Вие, там нещо? Скрихте ли информация за удара в Сирия?

Красимир Каракачанов: Не, няма нужда. Така ли е казал, не знам?   Илиана Беновска: Така каза, че не е бил уведомен. Вие, твърдяхте обратното, че…

Красимир Каракачанов: Аз съм уведомил премиера. Военното разузнаване, на практика, с информацията, която имаше, информира мен, аз – премиера, за това, че тази нощ се очаква…

Илиана Беновска: А кой трябваше да информира президента?

Красимир Каракачанов: Самото Военно разузнаване, но аз мисля…   Илиана Беновска: Той казва, че… Много абстрактно звучи – „Военното разузнаване“…. Кой? Генерал Боцев ли, кой?

Красимир Каракачанов: Не, аз мисля, че не може да се говори за неинформиране. Предварителната информация, която имахме – тя е споделена.

Илиана Беновска: Говорите много общо.   Красимир Каракачанов: Никой не го знаеше конкретния час.

Илиана Беновска: Вие, казахте ли му: „Ало, президент Радев…”.   Красимир Каракачанов: Е, не мога да му кажа такива неща: „Ало, президент…”.   Илиана Беновска: Не, аз сега жаргонно…

Красимир Каракачанов: Президентът е информиран, повярвайте ми!   Илиана Беновска: Писмено?

Красимир Каракачанов: Не, писмено няма нужда, аз го научих в десет и нещо вечерта. Почивен ден беше.

Илиана Беновска: Как го научихте, по телефона?   Красимир Каракачанов: Обади ми се, който трябва, от съответната служба, която се занимава с тези работи и ме информира. И тъй като…

Илиана Беновска: Това не е ли такава криптирана, или как се нарича, информация, да не се разпространява по телефона.

Красимир Каракачанов: Те се случиха след 2-3 часа. Така че няма кога да се крие, то се случи и се случи точно в тоя тайминг, в който бяха…   Илиана Беновска: Добре де, какво обаче мислите за президента Радев и неговите, така, по военно му изказани тези и за армията, и за въоръжаването, и не на последно, може би, на първо място, за самолетите „Грипен“, на които той е силен фен?

Красимир Каракачанов: Вижте сега, по принцип, той като бивш военен – темата с армията му е силна тема. Първо смятам, че той се опитва да се разграничи от поведението на предишния президент, който, честно казано, много не се интересуваше от състоянието на армията, който не свикваше Консултативен съвет с месеци. Сегашният президент използва своето законово право и го прави добре, за да покаже, че президентската институция работи. По отношение на армията – ние нямаме разминаване за това, че на армията са необходими повече средства и че е необходима модернизация. Има разминаване в една позиция само, по отношение на новите самолети, а именно – той смяташе, че, преди да се занимаваме с възстановяването и поддръжката на сегашните самолети, трябва преди всичко, на първо место да купим нови. Само че, знаейки, че това е процес, който не може да стане за половин година или за един месец, защото дори да имаш парите и да си решил да отидеш да си ги купиш – това не е магазин. Трябва да ги поръчаш, без значение от коя фирма. Те трябва да се направят. Тоест, минимум, от сключването на сделката, минимум две години, даже, може би и три са необходими, за да минат, за да могат да се доставят самолетите, да се обучат пилотите и те да могат да бъдат функционални. Точно поради тази причина моята теория беше следната и аз я реализирам, а именно – първо вървим, двата процеса, едновременно, паралелно. Проектът за закупуване на нови изтребители си върви заедно с проекта за възстановяване и поддръжка на тези, които съществуват. То имаше може би опасенията, че, възстановявайки старата авиация, ние няма да тръгнем да купуваме нови, което мисля, че, още за първите 3-4 месеца на моето битие на министър на отбраната, разбра, че моето намерение е…

Илиана Беновска: Ще купуваме ли ние „Грипен“-и, я, кажете истината?   Красимир Каракачанов: Вижте сега, ще купим онези самолети, които ни бъдат предложени на най-изгодна цена, условията за тяхната поддръжка са най-изгодни. Който даде най-добра оферта. Лично аз смятам, че това е правилен подход. Дали, ще бъдат „Грипен“, дали, ще бъдат „Еф-16“, дали, ще  бъдат „Еф-18“,  дали, ще бъдат Юрофайтър? Който направи най-доброто и изгодно предложение.   Илиана Беновска: Руската оферта, ако е най-добрата?   Красимир Каракачанов: Руска оферта няма как да има, защото условието е самолетите да бъдат произведени в страна членка на НАТО или на Европейския съюз, за да може постепенно, поетапно да преминаваме към европейските и натовските стандарти на въоръжение, съвместимост с муниции, комуникации и така нататък. Просто руска оферта няма да има, това е положението. Макар че, трябва да кажа, за да бъдем откровени, „МиГ-35“ е един прекрасен самолет, бих казал наравно със самолети като „Еф-16“ и като „Еф-18“. В някои отношения, дори…   Илиана Беновска: Не се ли страхувате, че Радев може да каже: „Каракачанов, Вие какъв сте, „кашик” ли сте? Какъв сте?”.

Красимир Каракачанов: Не, аз съм ракетчик.

Илиана Беновска: Ракетчик в България, а се произнася за самолетите!?   Красимир Каракачанов: Ами чета, а в края на краищата, служейки в ракетни войски, тъй като ние трябваше да ги събаряме тези самолети, още тогава съм чел. Това са добрите самолети. Въпросът е, че в края на краищата, а има разбира се и други хубави самолети, но те са много скъпи, не са по нашите възможности. Както виждате, дори една част от по-богатите европейски държави, не си го позволяват.

Илиана Беновска: Като говорим за руските оферти – каква руска оферта Ви даде за България вашият партньор Волен Сидеров от Атака, като посети Крим и тука предизвика големи „драми”?   Красимир Каракачанов: Оферта няма. Аз не знам защо се правят тези „драми” от посещението на Волен и неговите изказвания по отношение на Крим? Според мен, ако той беше сменил политическите си позиции и приказване, щеше да бъде по-тревожно, че нещо се случва. Това, което каза преди две седмици и което направи, го е правил и преди. Трябва ли човек, само защото е в някакво друго ниво на властта, да си сменя политическите убеждения? Мен специално…

Илиана Беновска: Може да се очаква по-голяма прецизност. Валери Симеонов иска връщане на пушенето. Вие „за“ ли сте?

Красимир Каракачанов: Подкрепям го, но връщането аз го разбирам по следния начин – заведенията, които позволят това – да бъдат разделени за пушачи и за непушачи, както беше преди десетина години или пък да има само заведения за пушачи и само за непушачи.

Илиана Беновска: Вие, ще приемете ли моето предложение?

Красимир Каракачанов: Какво е Вашето предложение?

Илиана Беновска: Ами тези, които пият алкохол – много миришат, да вземем да направим зали за пиещи алкохол и за тези, които не пият.   Красимир Каракачанов: Ама, то има такива заведения. Има заведения, в които сервират само боза, наричат се сладкарници ,има заведения, в които…

Илиана Беновска: Имах и друго предвид, след като Вие сте голям…   Красимир Каракачанов: Знаете ли как са издавали лицензите преди 9 септември за заведенията? Примерно сладкарница, млекарница от една страна и питейни заведения.

Илиана Беновска: Демек?

Красимир Каракачанов: Да, пиеш, отиваш да пиеш, затова не е правилно да го наричаме Снек Бар, да го наричаме еди какво си… Това е питейно заведение, хората отиват да пият там.

Илиана Беновска: Ами, хайде, защо не забраним алкохола, а забранихме цигарите? Вие, сте пушач и аз съм пушач.

Красимир Каракачанов: Е, обичам от време на време да попийвам.   Илиана Беновска: Чакайте, ама сигурно не отивате да карате пил, не отивате да убивате, да крадете, да изнасилвате, нали, под въздействие на алкохола?

Красимир Каракачанов: Това не може да се случи.

Илиана Беновска: Се случва… А под  въздействие на цигарите – не се случва.

Красимир Каракачанов: Последствия от цигарите, за съжаление има.   Илиана Беновска: Какво е това лицемерие?

Красимир Каракачанов: Лицемерие е, но в следствие от цигарите – максимум може да отидеш при белодробния доктор. За съжаление, това е факт.

Илиана Беновска: И за цироза можеш, в следствие от алкохола.    Красимир Каракачанов: Всеки човек сам си прави сметката. Всеки сам си поема риска. Лицемерието е следното – да говориш против тютюнопушенето, при положение, че производството на тютюн от земеделските производители е законно.

Илиана Беновска: Това щях да  кажа.   Красимир Каракачанов: Даже, се поощрява. Производството на цигари е законно.

Илиана Беновска: Бандероли – събираме, приходи…

Красимир Каракачанов: Продажбата е законна и ти, забраняваш употребата! Това е лицемерие, от сорта… То, всъщност пак дойде от брюкселските бюрократи, които се чудят какво да правят. Нали, знаете, някой път Дяволът, като няма работа – какво прави, народната поговорка? Няма да я…, ама не е много цинична.

Илиана Беновска: Валери Симеонов добре ли работи като вицепремиер? Какво мислите?   Красимир Каракачанов: Аз не съм му наблюдаващ, все пак. Ние сме равни по ранг.

Илиана Беновска: Знам, но сте партньори в Обединени патриоти.   Красимир Каракачанов: Определено е активен по някои теми. Виждате го и това е според мен това е правилно, за тютюнопушенето. Активен е по много въпроси. Сега, някои от нещата ги споделям, други не ги споделям.   Илиана Беновска: В какви отношения сте?

Красимир Каракачанов: Нормални.

Илиана Беновска: Нещо, напоследък, имате ли коалиционни съвети?   Красимир Каракачанов: С него се виждахме буквално преди няколко дена.   Илиана Беновска: Не е въпроса да се виждате, а да имате някакъв резултат.

Красимир Каракачанов: Коалиционни съвети не сме правили скоро. Вижте, малко италианско семейство сме ние.

Илиана Беновска: Кои Вие – патриотите или ГЕРБ?

Красимир Каракачанов: Патриотите. Както се казва – единни в многообразието, нали такъв беше девизът на Европейския съюз? Единни в многообразието. Ние сме различни. Аз, Сидеров и Симеонов сме различни хора. Трите политически формации имат много общи неща в политически план. Управляват се по различен начин. Имат различна мотивация за много от нещата.

Илиана Беновска: Ще изкарате ли цял мандат?   Красимир Каракачанов: Това не зависи от Корнелия Нинова или от някои, които много им се влиза във властта. Зависи от това, дали, ще си свършим работата. Ако си вършим работата – аз мисля, че ние сме един добър коректив във властта. Много от нещата, които примерно, в предишния мандат, Реформаторите не ги интересуваше и не го правеха, и Борисов ги пропускаше, сега ние сме нещо като някакъв коректив. Поставяме едни теми, които всъщност са теми, по които и той има същото разбиране. Мисля, че работим добре, разбираме се добре. Сега, разбира се търкания в парламента има. Г-н Цветанов е известен, така, с хитринките си, които от време на време организира.

Илиана Беновска: Вие, говорите за Цветанов като Радев. Къде съзряхте в него „хитринките“?

Красимир Каракачанов: Не, говоря за едни такива неща – някой път предпочита да си намери някакви гласове, от ПП Воля, примерно, отколкото да проведе един по-дълъг и може би, неприятен разговор с коалиционните партньори.

Илиана Беновска: Вие, не харесвате Цветанов ли?

Красимир Каракачанов: Не, не харесвам начина, по който, когато ние имаме някакво различно мнение – вместо да дебатираме по този въпрос, се заобикаляме и си търсим, така, „патерици”.

Илиана Беновска: А, казал ли сте му?

Красимир Каракачанов: Е, казал съм му…

Илиана Беновска: „Цветанов, виж какво – недей постъпва по този начин.”.   Красимир Каракачанов: Казвали сме му, разбира се.

Илиана Беновска: И той?

Красимир Каракачанов: Е, казва, че „няма такива неща“.

Илиана Беновска: Като споменахте Корнелия Нинова преди малко – забелязахте ли, че на 1 май тя, даже, имаше дрон в небето, за да се заснеме протестната манифестация срещу корупцията и бедността.   Красимир Каракачанов: Ами, вижте, то и медиите го използват, и други. Всъщност ВМРО беше първата политическа формация, която използва дрон, на затварянето на границата между България и Турция – използвахме дрон, за да видим колко автобуса се натрупват и как реагират турските власти.

Илиана Беновска: Ама не, аз сега Ви питам не с ироничен привкус и да иронизираме Корнелия Нинова, а да ви питам…

Красимир Каракачанов: Тези дронове са на по 500 лева.

Илиана Беновска: Тази манифестация на 1 май, вие даже си направихте труда – вие като вице, Томислав Дончев като вице и финансовият министър Влади Горанов, така, да направите един политически анализ. Аз Ви попитах – „тримата тенори” на властта ли бяхте?

Красимир Каракачанов: Така се случи. Ако бяхме тръгнали по тържества – нямаше да може да се съберем. Още в петък, с премиера Борисов и с Томислав Дончев ходихме в Търговище, за да гледаме „Терем – Хан Крум”, военният завод, в който ние имаме намерение да правим бронираните машини. Предишният ден бяхме разговаряли пак тримата, с премиера, по тези въпроси.

Илиана Беновска: Да де, затова ви попитах – „тримата тенори” ли сте, „тримата басове” ли, „тримата баритони”?

Красимир Каракачанов: Конкретната тема, по  конкретната тема за проектите за модернизация на армията – сме тримата, от които зависят нещата. Военният министър, който трябва да направи съответните…

Илиана Беновска: Не сте „тримата от запаса” или „тримата глупака”, сега се сещам и за други трима…

Красимир Каракачанов: Е, „тримата глупака”! Мисля, че между тримата / Каракачанов, Дончев, Горанов –б.а./  няма чак толкова глупави. От запаса сме и тримата – дотолкова, доколкото всички сме ходили войници и сме от запаса.

Илиана Беновска: Две минути за финал – Западните Балкани и Турция в политиката на Борисов, ВМРО?

Красимир Каракачанов: Абсолютно правилна е! Както знаете, от много години аз говоря, като лидер на ВМРО – било като депутат, било извън парламента, че България има едно поле за действие и това са Балканите, по две причини. Първо – исторически, България има своите ангажименти към някои от Балканските страни. Второ, ако България иска да бъде фактор в Европа, тя трябва да бъде фактор на Балканите. Какъв е българският интерес? Максимален ред, спокойствие и мир на Балканите, защото всички тези граждански войни, размирици и проблеми, които съществуваха и съществуват до ден днешен, на практика нанасят икономически вреди на България. Прогонват чужди инвеститори. Аз съм бил свидетел, когато в Щатите съм агитирал една от големите компании да инвестира в България. Това беше преди двадесет и няколко години, точно в разгара на гражданската война в Югославия, 1994 година. На картата, изпълнителният директор на тази фирма, гледа и казва: Да, да, да – ама то тука, нали, на голямата карта си представяте, като сложиш пръст върху Югославия, България, така е дългата страна на пръста. „О, ама те там се бият и се колят. Ще изчакаме, не е перспективно. Може да дойде конфликтът и при Вас.”.

Илиана Беновска: А перспективно ли е, според Вас, ще се постигне ли наистина едно морално, да го кажа най-общо, обединение на Западните Балкани, защото не искам да влизам в отделните страни?   Красимир Каракачанов: Би следвало, ние имаме общи проблеми. Общи проблеми, свързани с липсата на инвестиции, общи проблеми, свързани с липсата на комуникации. Извинявайте, ама, Европейският съюз развива не знам си колко коридори, транспортни, навсякъде. Между балканските държави, ако искаш да тръгнеш от София и да стигнеш в Черна гора или в Сараево, че дори до Скопие, което е само на 200 километра от София, губиш много повече време, защото няма нормални пътища. Нямайки нормални пътища, нямайки ЖП връзки между тези балкански държави, нямайки магистрали между тези двете държави, нямайки дори нормални пътища – няма да има и икономическо развитие и бизнес. Така че политиката на Борисов в това отношение е правилна, участвам в нейното създаване и я подкрепям изцяло.

Илиана Беновска: Страшно Ви благодаря за това интервю!   Красимир Каракачанов: И аз!

Илиана Беновска: И успех, да издържите целия мандат!

Красимир Каракачанов: Както се говореше в казармата: „Ще се стараем!”.   Илиана Беновска: Благодаря още веднъж!

Красимир Каракачанов: Благодаря!

Илиана Беновска: Довиждане!