Алпинистът Петър Атанасов: На тази голяма надморска височина снежната пещера е по-добро убежище, пази от студ и лавини, само дано има гориво

Цяла България стиска палци алпинистът Боян Петров да бъде открит жив и здрав.

Тримата шерпи, които тръгнаха вчера да го издирват, са достигнали до Лагер 1 под върха Шиша Пангма, но българинът не е бил там. Операцията ще продължи днес. Шерпите ще нощуват в района и се очаква да продължат издирването към Лагер 2.

„Тъй като има хора по трасето, това обезсмисля да се покрива и с хеликоптер. Те вървят по маршрута на Боян. Освен това хеликоптерът не може да бъде вдигнат над 6000 метра“, каза пред „Хоризонт“ съпругата на алпиниста Радослава Ненова.

Групата от трима шерпи тръгна вчера сутрин към Лагер 1 на 8-хилядника Шиша Пангма в Хималаите.

„Графикът за придвижване на тази спасително-издирвателна група е един ден до съответния следващ лагер. Днес тримата стигат до Лагер 1, следва Лагер 2 и следващия ден по-нагоре“, коментира пък Петър Атанасов, алпинист и специалист по екстремни спортове.

Според него няма нищо тревожно в това, че палатката на Боян Петров е намерена празна, защото в този момент той може да е тръгнал да атакува върха.

„Има вероятност да се е върнал в лагер 3 и след това да е продължил да слиза надолу към местата на лагер 2 и лагер 1“,

допълни Петър Атанасов и изрази надежда алпинистът да е стигнал до палатката си.

Като специалист по екстремни спортове Атанасов уточни, че на тази голяма надморска височина снежната пещера би била добро убежище, защото предпазва от студ и лавини:

„От друга страна обаче за алпиниста е много важно да разполага с гориво, за да си приготвя течности, защото на тази голяма надморска височина организмът не може без течности. Бързото обезводняване е много опасно“.
От няколко дни Петров е в неизвестност в Хималаите, след като започна изкачването на осемхилядника Шиша Пангма на 29 април.

Припомняме, че през 2016 г. той и екологът Андрей Ковачев бяха блъснати от автомобил в Кресненското дефиле, докато проучвали варианти за трасето на лот 3.2 на магистрала „Струма”. Тогава Петров показа страхотен дух и се възстанови бързо от тежките си травми и се устреми към покоряването на нови върхове.

Половинката на Боян Петров – Радослава Ненова, всеки момент чака новини за него. „Чакам информация дали са го намерили, или поне дали са намерили следи от някакво движение нагоре”, заяви тя.

„Опитали са се от базовия лагер с телескоп да разгледат върха – дали там няма някакво движение. Самата палатка е скрита зад скала, тоест не могат да видят дали в нея има движение”, посочи Радослава.

По думите й това, че палатката на алпиниста е намерена празна, означава, че в този момент се е катерил към върха. „Няма никакви признаци той да е бедствал тогава. Най-оптимистичният вариант е просто лошото време да го е накарало да се скрие в палатката и да очаква безопасно време, в което той да слезе”, каза Радослава Ненова.

Тя допълни, че в планината духа силен вятър, който на моменти е като ураганен. „Затова е просто немислимо да се тръгва.

Единственото, което може да направи, е да се скрие вътре. Там има храна и всичко за оцеляване за няколко дни,

отбеляза Радослава.

По думите й времето е станало доста по-лошо, отколкото са очаквали.

Алпинисти се надяват, че заради лошото време Боян е направил бързо спускане към лагер 2 или лагер 1 и няма връзка с него, защото не е взел със себе си сателитния си телефон.

Според алпиниста Слави Несторов, който преди време участва в една експедиция с Боян Петров, възможно е той да си е направил заслон и да чака времето да се оправи.

 „Боян е супер предпазлив човек и той си поставя точка джипиес координати на почти 100-150 метра, така че ако се е влошило времето, той със сигурност има следа,

по която се е върнал назад. На Шиша Пангма има два лагера, които са по-надолу, които са добре заредени от останалите алпинисти, така че има някаква възможност той да е слязъл надолу”, посочи Несторов. Той разказа още, че когато се е чул последно с Боян, той е бил в отлично здраве и кондиция.

Радослава Ненова допълни, че за момента няма проблеми, свързани с пари за спасителната операция.

Средствата са големи, но застраховката ще ги покрие. Той има най-голямата възможна застраховка, която покрива и хеликоптер. Всичко е предвидено още с тръгването, отбеляза Радослава.

„Има проблем да се изпрати хеликоптер, тъй като времето е много лошо. Освен това в Тибет няма хеликоптери и трябва да пуснат хеликоптер от Китай. Този въпрос също в момента се движи”, посочи тя.

Радослава призна, че трудно понася неизвестността, въпреки че не й личи. Тя е категорична, че в такива ситуации най-добре е да се стегнеш за няколко дни, за да решаваш проблемите, а след това да се отпуснеш и да дават воля на емоциите. „Когато сме емоционални, не можем да направим нищо”, смята Радослава.

 „В такива ситуации Боян често го няма по няколко дни, но реално не е зачезвал, без да знам какво се случва с него. За първи път изчезва наистина”,

подчерта тя.

На въпрос дали е възможно Боян да се е надценил, Радослава отговори: „Винаги е възможно да се е разглезил от успехите досега, но по-скоро ако има проблем, то е нещо непредвидено, не е като да не е премерил силите си и да е решил, че е по-силен, отколкото е. Понякога, колкото и да си се подготвил, природата си решава нещо друго за теб”.

Хиляди хора от цял свят вярват в благополучната развръзка. „За съжаление, аз не мога да отговоря на всички, защото те наистина са прекалено много, стотици, телефонът ми просто е залят от всякакви съобщения, което се надявам да донесе положителната енергия”, вярва Радослава.

* * *

Шиша Пангма е един от най-малко изкачваните върхове. На тибетски името му означава „Планина на пасищата”, но по-често е отбелязван на картите с индийското си име – „Светата обител”.

Наричат го Джуджето, защото е с най-малка височина сред 14-те осемхилядника – 8013 метра. За последния век са организирани над 260 международни експедиции. Десетки загиват по пътя към Шиша Пангма.

Върхът е на територията на Тибет и е на няколко километра от границата с Непал. Една експедиция продължава между 4 и 6 седмици. Най-трудната отсечка е склонът между лагер 2 и лагер 3 – той е много стръмен. Първият лагер е на височина 6300 метра. Вторият е на височина 7000 метра, а лагер 3 – на 7400 метра.

Повечето алпинисти достигат Централния връх, но малцина успяват да преминат ръба и да достигнат до Главния връх. Досега четирима българи са атакували хималайския осемхилядник.

През 1994 г. Йорданка Димитрова и Борислав Димитров достигат до 6400 метра заради ураганен вятър и силен снеговалеж. Най-близо през 1999 г. са били алпинистите Дойчин Василев и Карина Сълова. Те също не успяват да достигнат до Главния връх, а до Централния.