Сръбският президент Александър Вучич в два дни, 7-9 май, посети Анкара и Москва, тъкмо в навечерието на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в София

 

В турската столица посрещнали Вучич като голям приятел.

Никога досега не съм забелязал някое официално лице да е имало такова посрещане при турския президент, каквото имаше президентът Вучич, каза вицепремиерът Расим Ляич, член на делегацията.

Турски „поход“ към Сърбия

Ляич, който е и министър на търговията и туризма, каза по държавната телевизия, че не става дума само за приятелско отношение, а и за нови турски инвестиции в големи инфраструктурни проекти: изграждането на магистрала от Белград до Сараево, както и пътища в региона на Санджак (Югозападна Сърбия), преди всичко пътищата Нови Пазар-Сиеница, Нови Пазар-Тутин и Сиеница-Тутин.

Не случайно са избрани тези маршрути. По официалната статистика старинният град Сиеница е населен предимно с бошняци (ислямизирана южнославянска общност) и мюсюлмани. А Нови Пазар и Тутин – почти изцяло с етнически бошняци.

През последните десет години двете страни са увеличили търговския обмен девет пъти, а през последните две години има бум на турски инвестиции в Сърбия, призна Вучич.

Турция е най-голямата сила на Балканите и най-голямата държава в региона, което не оставя място за дилеми за влиянието и тежестта й. Това, което мисли Турция е важно, заяви сръбският президент в Анкара.

Домакинът му – президентът Реджеп Таийп Ердоган, го подкрепи на съвместната пресконференция: Западът „не може да понесе“ силната позиция на Турция на Балканите. Не може да понесе и стъпките, инициативите и усилията, които Турция предприема в региона.

Независимо от това, дали Западът може да го понесе или не, ние интензивно правим каквото можем чрез TIKA (Турската агенция за сътрудничество и координация) на запад, на Балканите, настоя Ердоган.

Чрез тази агенция Анкара реализира правителствените политики за развитие и съдействие извън границите на Турция, като предоставя помощ на над 40 страни из целия свят, може да се предполага главно в райони, населени с приели исляма хора.

Ердоган е по-конкретен: Ние демонстрираме нашите усилия най-вече чрез възстановяването и реконструкцията на историческите паметници. Ще продължим да го правим и в бъдеще. Да напомним, че споменатите сръбски градове някога са били част от Османската империя.

Само един проблем сякаш трови процъфтяващите двустранни отношения. Няма съмнения, че Турция е важен фактор за целия Балкански полуостров, както и че трябва да се постигне определена степен на разбирателство, но това, по думите на Вучич, е невъзможно, тъй като Турция е признала Косово…

Вучич се оказа първият чуждестранен държавен глава, който се срещна с президента на Русия Владимир Путин след началото на новия му мандат. Сръбският президент оцени това като „голямата чест за Сърбия“.

Но присъствието му на военния парад в Москва за Деня на победата (само той и израелският премиер Нетаняху бяха чуждестранните гости на Путин за събитието) противоречи на обявената политика на неутралитет. Така смята писателят Филип Давид. Пред „Данас“ той казва, че посещението на Вучич в Москва на този ден потвърждава обърканата сръбска външна и вътрешна политика, която по необходимост се позовава на Тито, на Движението на необвързаните, на Народно-освободителната война, а същевременно се реабилитират или величаят стари и нови военнопрестъпници.

Сръбските медии отбелязаха, че това е втората среща на Вучич и Путин за последните четири месеца (предишната беше миналия декември пак в Москва) и също така вторият случай от началото на конфликта между Русия и ЕС от 2014 г. (след анексията на Крим), в който сръбски официален представител присъства на военния парад в Москва. Вместо например да отбележи (като кандидат-член на ЕС) Деня на Европа, което повече би се харесало на Брюксел, където (и от САЩ) настояват за хармонизиране на сръбската външна политика с тази на ЕС и Запада, като цяло.

Какво очаква Сърбия от Русия

Белград очаква президента на Русия Владимир Путин до края на годината – той е приел поканата на Вучич. Датата на посещението ще бъде договорена по-късно.

Тогава ще му покажем колко много неща сме успели да свършим междувременно. И икономическите ни резултати, и по-напреднала, по-сериозна и по-силна армия, отколкото беше последния път, когато Путин беше в страната ни, каза Вучич след срещата си в Москва с руския президент.

Сърбия може да пази неутралитет, защото армията й е силна, каза наскоро военният министър на страната Александър Вулин. Силна с руско оръжие.

Сръбската армия ще бъде по-силна, а страната ни – по-сигурна, когато си набавим ново въоръжение от Русия. То не ни трябва за никакви конфликти, а за да можем да ги предотвратим, каза Вучич сред разговора си с Путин. Сърбия не възнамерява да става член на НАТО, нито на който и да е друг военен съюз, категоричен е той.

В същото време Сърбия очаква Русия да я подкрепя по въпроса за Косово. Без руско съгласие в ООН е невъзможно да се постигне каквото и да е решение. Русия много активно ще следи разговорите за Косово и „всичко, което става“, и винаги ще реагира правомерно, по определен начин, изтъкна сръбският президент като подчерта, че позициите на двамата съвпадали до голяма степен.

През 2014 г. Путин каза в Белград на предишния сръбски президент Томислав Николич, че Русия, „както и преди, винаги ще възприема Сърбия като най-близкия съюзник, най-близкия роднина“.

Какъв ход има ЕС?

Как би могъл ЕС да отговори на демонстративното сближаване на Сърбия с Турция и Русия? С убеждаване, с ускоряване на преговорите за членство, с обещания, с деликатно извиване на ръце? Тези методи бяха прилагани и досега, а разделителните линии са факт.

ЕС държи на диалога на Сърбия с Косово, но и на самото Косово, като независима държава и може би бъдещ член на Общността. Както стана дума, ЕС иска завой във външната политика, той санкционира Русия, а Сърбия не ще и да чуе да наказва приятел. С Турция дори е по-сложно – тя е кандидат-член на ЕС от десетки години, но е в постоянни конфликти с отделни страни и според европейски лидери се отдалечава с големи крачки от ЕС.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС на 19 декември 2009 г. На 1 март 2012 г. Европейският съвет даде на Сърбия статут на страна кандидатка. През януари 2014-а преговорите започнаха. Оттогава 10 от 35 преговорни глави бяха отворени за преговори, като две от тях вече са временно затворени.

Заедно с Черна гора Сърбия очаква дори „краен срок“ за приемане в Съюза – 2025 г. Погледът е отправен към срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 17 май в София, където ще бъдат президентите Вучич и Хашим Тачи (на Косово). Вучич каза наскоро: каквото и решение да взема за Косово, то ще сложи край на политическата ми кариера.