Искаме български паспорти, мечтаем за поне един компютър в училищата, казват от българското малцинство
Над 40 ученици и учители от Рибново и Долно Дряново пяха и играха с българите в Албания. Нашенците заедно с директора на училището в гърманското села Рибново Манчо Джуркин, учителя Рахим Арнаудов и председател на сдружение „Неврокоп“ в Долно Дряново пропътуваха хиляди километри, за да бъдат заедно на гергьовденските празници с българите от община Кукъс и най-голямото село в общината Шищевец.
Учениците от Рибново и Долно Дряново се представиха на празниците в Шищавец с фолклорен концерт. Те подариха на връстниците си ръчно изработени сувенири, като бе връчено дарение от 100 букварчета и компютърна техника от Цветан Цветанов. Община Гърмен бе представена от председателя на ОбС Исмет Узунов. Управата на общинския център в Кукъс, който е голям почти колкото Гоце Делчев, предложиха дори на Исмет Узунов да почнат подготовка на документите за побратимяване на община Кукъс с Гърмен. Узунов бе поканен на официална среща в кабинета на кмета на община Кукъс Башким Шехо, като в центъра на срещата бе временно изпълняващата посланик на България в Тирана Адела Пъшкова.
На събора в Шищевец и празниците на община Кукъс прииждат и гости от съседните села. Джурджевдан или Гергьовден се празнува с музикални програми, много веселие, кушии, мазни борби. „Елате да ядете от моя хляб, имаме всичко, произвеждаме си и мляко, и сирене, и масло, и месото си е наше. Аз съм българка и децата и внуците ми са българи.
Искаме България да ни помогне да ни издаде български паспорти, децата в училището да учат български и да имат български учебници и учители”, заяви жена на средна възраст, която буквално хвърли в скута на посланик Пъшева красиво момиченце и каза, че това дете е българче и очаква внимание и помощ от България. Приликите с българското там не се изчерпват само с езика. Битът, облеклото, гостоприемството – удивително напомнят на тези в родопските села. В нито едно от селата на района на Гора няма уроци по книжовен български. В бедния район мечтаят за поне един компютър в училище и се надяват повече студенти горани да следват в български университети. Председателят на фондация “Българска памет” д-р Милен Врабевски разказа, че младите хора от районите с българско население в Албания са едни от най-добрите студенти в България. В неделното училище в Тирана броят на изучаващите български също расте, заяви Милен Врабевски. Училищата са в окаяно състояние със стари чинове, печки на дърва, продънени и изгнили дървени подове. Дотам децата отиват пеша по кози пътеки или с коне.
Българската етническа общност получи статут на малцинство редом с други 8 малцинствени групи. Само в Шищевец живеят 1800 албански българи. В Албания няма почти никаква икономика. Предприятията, които съществуват, работят на ишлеме. Заплатите са ниски, варират от 400 до 800 лева, а стоките им в магазините са по-скъпи от България и Македония.
