„Самодивски къргове“ от челядинки и гигантски пърхутки са покрили полето край курота Говедарци на община Самоков, устанони екип на вестник ВЯРА.  Гъбите са толкова много, че само за минути пълниш торбичка, а освен всичко са и много вкусни.

Събирането на гъби трябва да става от професионални гъбари, за да се избегнат неприятни и опасни инциденти. Пърхутките, подобно на други видове гъби не са много трайни, затова ги съхранявайте в хладилник и ги консумирайте възможно най-скоро след закупуване/набиране.

Месото на пърхутка е много нежно, затова трябва да се съобразите с този факт по време на приготвяне. Най-подходящо е да я панирате – така е и най-вкусна. Възможно е да се изпържи в силно загрято масло, но за съвсем кратко време. Пърхутката може да се задушава или по-точно да се приготви с маслен сос. За целта разтопете масло и го разредете с бульон и подправки, а гъбите сложете съвсем накрая.

По желание може да консумирате пърхутката леко запечена. Нанижете я на постни шишчета или такива с месо. Няма много варианти за приготвянето на пърхутката, но за сметка на това, тя е една от най-вкусните гъби.

Ползи от пърхутката

Научни изследвания откриват редица полезни свойства в пърхутките, някои от които имат антитуморни, антивирусни и антибактериални качества. Спорите на гигантската пърхутка съдържат химически съединения от групата на пеницилиновите антибиотици.

Вреди от пърхутка

Опасността от консумация на пърхутка отново идва от вероятността за объркване с някой отровен вид. Добрата новина е, че гигантската пърхутка няма двойник с подобни размери, поради което трудно може да се обърка. Консумирайте само гъби от проверени източници и при най-малкото съмнение за отравяне потърсете лекарска помощ.

Челядинки

Обикновената челядинка /Marasmius oreades/ е вид базидиева гъба, която се среща много често в територията на нашата страна. Другите наименования на челядинката са джуджулка, кокошинка, гвоздейка и челадинка. Челядинката има шапчица, която в младо състояние е звънчевидна, а в по-узрял вид е развита – гуглата вече е развита, широко дъговидна, с плоска гърбица в средата.

Важно е да се отбележи, че оцветяването варира според влажността. В сухи условия цветът е по-блед, независимо то възрастта на гъбата. При наличието на влага потъмнява до бледокафяв.

Челядинките се среща в Европа и Северна Америка, но навсякъде е силно ценена ядлива гъба. В нашата страна се среща предимно в тревата по пасища, поляни, градини и ниви. Казват, че лесно се разпознава и освен това расте всяка година на едни и същи места /стига да има достатъчно влажност/. Освен това расте на големи групи, много рядко единично. Понякога групата от челядинки толкова се разширява, че формира т.нар. „самодивски кръг“. Челядинката расте от април до октомври месец.

Обикновената челядинка има пластини, които са разположени нарядко, свободни от пънчето, широки, дебели и белезникави. Пластинките са по-светли от гуглата, редуват се по-къси с по-дълги. Спорите са яйцевидни със заострен край, гладки и безцветни. Споровият прах е бял. Пънчето е плътно и цилиндрично, а при старите екземпляри е жилаво и кухо – не става за консумация.

Пресни челядинки

Избор и съхранение на челядинки

Челядинките са вкусни гъби, които могат да се открият на пазарите и в магазините. Избирайте добре изглеждащи гъби, които имат хубав аромат и никакви следи от разваляне. Гъбите не са трайна храна, затова по възможност ги сгответе веднага след закупуване. Ако все пак се наложи, съхранявайте ги в хладилник. Челядинките могат да се сушат.

Челядинки в кулинарията

Челядинката е много добра ядлива гъба. Преди кулинарна обработка я почистете и измийте добре. Гъбата е подходяща за мариноване, готвене в масло или комбиниране с месо и зеленчуци.

Сред своите родственици, челядинките се отличава най-вече със своя фин вкус. Гъбите се тежко ястие, но челядинки се нареждат в най-леката категория в това отношение. Това я прави много добър избор за супи. Най-лесният начин за такава супа е комбинация от челядинки и картофи, масло и подправки като черен пипер, сол, лук, щипка девесил. По желание сложете фиде на тази супа и я застройте. Освен лесна, тази супа е и много вкусна.

Супа с челядинки

Челядинките са подходящи и за задушаванеили пържене. Запържвайте я с масло – предпочитаната мазнина при всички видове гъби. Челядинката е гъба, която не изисква кой знае какво подправяне, а най-хубавата новина е, че може да се консумира в по-големи количества.

Вреди от челядинката

Челядинките имат два много отровни двойника – Clitocybe dealbata и Clitocybe rivulosa. И двата вида са силно отровни, което само потвърждава факта, че беритбата на челядинки и всякакви безопасни на външен вид гъби е изключително опасна. C. dealbata е сравнително по-бледа от челядинката, докато C. rivulosa е по-кафеникава.

Пластинките и на двата вида са сраснали със стъблото и се спускат надолу по него. Гуглите им са вдлъбнати в центъра – мястото, където ядливата челядинка има пъпка. Все пак тези разлики може да не се забележат от неопитните гъбари, което крие много сериозни рискове за здравето. Опасността от консумация на отровни гъби се крие в късната поява на симптоми и протичащите през това време сериозни увреждания. Затова при най-малките съмнения за нередност се обърнете към лекар, за да избегнете евентуални тежки последствия.