Предложението на Радев било “чистопробен популизъм, връщане към проекта “Южен поток” няма да има”
Няколко руски медии използват двудневното посещение на българския държавен глава в Русия, за да коментират шансовете на лансираната в понеделник от него идея за възстановяване на проекта “Южен поток” като “Български поток” чрез изграждане на пряк газопровод между България и Русия. Като цяло говорещите пред тези медии експерти са силно скептични, че осъществяването на тази идея е възможно. Според тях връщане към „Южен поток“ няма да има и България няма да стане газоразпределителен хъб на Европейския съюз в югоизточния ъгъл на Европа.
Пред РИА Новости руският сенатор Алексей Пушков заяввява, че отказът на България през 2014 г. от “Южен поток” е бил грешка.
“Отказът на България от “Южен поток” беше много груба грешка. Турция веднага се възползва от шанса си, а Федерална република Германия строи “Северен поток-2″. Добър урок за София”, написа Пушков в Туитър.
Агенцията припомня думите на президента Румен Радев в интервю за вестник “Комерсант”, че България се нуждае от преки доставки на руски газ през Черно море и че такъв проект може да бъде наречен “Български поток”.
РИА Новости цитира по този повод и мнението на политолога Александър Сафонов, според когото на България ѝ е повлиял примерът на Турция, имайки предвид “Турски поток”. Реализацията на руско-турския проект дава възможност да се решава как ще се доставят енергоресурси в Европа, смята политологът. “Ако те минат през България или ако България поне частично получава ресурси през турска територия, това ще е много изгодно за София”, казва Сафонов пред радио “Спутник”.
Предложението на президента Радев е “чистопробен популизъм, връщане към проекта “Южен поток” няма да има”, заявява руският бизнес аналитик Алексей Антонов, цитиран в “Газета”.
Въпреки наличието на културни и исторически връзки с Русия, България е членка на ЕС и НАТО с доста слаба икономика, зависима от външната подкрепа. Неуспешният опит с общия проект “Южен поток” нагледно показа, че вътрешната ѝ политика зависи от указания отвън, казва експертът.
Затова Москва направи избор в полза на алтернативния проект “Турски поток”. През 2017 г. “Газпром” инвестира в този проект 41,92 милиарда рубли; догодина се очаква да бъде готова първата тръба от газопровода, в края на 2019 г. – втората, пояснява изданието.
От 2014 г. насам геополитическата ситуация се изостри, а САЩ вдигнаха ограниченията върху износа на петрол и газ и днес активно се борят срещу прокарването на руски тръбопроводи за износ на горива. Затова Турция, която демонстрира несравнимо повече политическа самостоятелност през управлението на Ердоган, изглежда далеч по-изгоден и по-малко рисков партньор, смята Антонов.
“Сега се осъществяват едновременно няколко проекта, по-специално “Северен поток-2″. Отвъд океана се опитват да спъват изпълнението му. Активизирането на още един проект може да срещне по-сериозна съпротива”, допълва друг експерт, Богдан Зварич.
“Тъй че България, уви няма да стане основен европейски хъб в Южна Европа. Такъв вече стана значително по-сговорчивата и независима Турция”, заключава “Газета”.
Диверсификацията на маршрутите за доставка на руски газ в Европа е изгодна главно за Русия. Защото над “Турски поток” тегнат не по-малко заплахи, отколкото над украинския транзит. На Турция ще се наложи да издържа натиск от САЩ и е трудно да се предскаже какъв запас от якост ще има Ердоган, коментира за в. “Свободная преса” политологът Игор Шатров.
Според него българският президент действа “според новата конюнктура, формираща се в Европа, в стремеж да гради с Русия двустранни отношения, независими от Брюксел и Вашингтон. Затова напомня историята на руско-българската дружба. С което един вид претендира страната му да играе специална роля, ако Европа направи завой към Русия”, разсъждава наблюдателят.
“Конюнктурата се мени и невъзможното става възможно. Да не забравяме обаче, че България, както сочи официален доклад на Евростат, е най-бедната страна в ЕС по данни за 2017 година. Икономическата ѝ зависимост от евроструктурите е грандиозна. Политическата ѝ тежест в Евросъюза – ниска. Без подкрепа от Германия и Франция такъв проект (предложеният от Румен Радев, б. р.) няма да мине”, твърди Шатров. Но ако има тази подкрепа, България може да пренебрегне дори мнението на САЩ, изтъква той.
“България се опитва да заслужи “газова прошка” от Русия”, гласи заглавие във “Взгляд”.
Според онлайн изданието “София ще трябва силно да се постарае, за да се забърка Русия пак в тази история”.
“Българите трябва политически да направят пас към Русия. Например ако вземат, та гласуват срещу удължаването на (антируските) санкции от страна на ЕС, това би гарантирало на България газовата тръба. Те обаче няма да се осмелят. България нищо не иска да прави сама”, обяснява Игор Юшков, водещ експерт от руския аналитичен център “Фонд за национална енергийна сигурност”.
Според него София изчаква окончателно да се реши въпросът за “Северен поток-2”, за да получи газопровода си с усилията на германците, посочва “Взгляд”.
“Щом стане ясно, че “Северен поток-2″ е осъществен, българите ще започнат преговори с Брюксел. Със следните аргументи: германците построиха пряк газопровод, значи това не е политическо оръжие на Русия, а икономически проект. Следователно тръба може да се гради в коя да е страна в рамките на общото законодателство на ЕС, включително в България. Ако Брюксел се съгласи с тези доводи, ако одобри официално българската тръба, това ще е сигнал за Русия, че може да поднови преговорите с България”, заявява експертът на “Взгляд”.
