Църквата “Рождество на Пресвета Богородица” в с. Дяково.

Краевед-изследователят  гл.ас. Иван Хаджийски от Дупница изпрати до в. „Вяра” писмо, в което разказа за църквата в село Дяково, по повод 95 години от построяването и освещаването й.

Част от книгите, които се съхраняват в църковния храм.

Ето какво написа Хаджийски: „Църквата “Рождество на Пресвета Богородица” е построена с доброволния труд и дарения на населението от с. Дяково през 1923 г. Храмът тържествено е осветен на 21 октомври 1923 г. от софийския митрополит Стефан. Бъдещият български екзарх е роден през 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско, под светското име Стоян Шоков. Завършил е Духовна академия в Киев, специализирал е в университетите в Женева и Фрайбург, доктор по философия и литература. От 1922 до 21.01.1945 г. е софийски митрополит, а до края на 1948 г. е български екзарх. След тази дата до смъртта му на 14.05.1957 г. е заточен в с. Баня, Карловско. Митрополит Стефан често е гостувал в гр. Дупница в семейството на аптекаря Никола Бадински и от там е посещавал Рилския манастир. На 20 октомври 1923 г. към 14 ч. черковният двор е изпълнен с много селяни и деца. В 15 часа мнозинството начело с литиите и учащата се младеж тръгват към края на селото, където е построена от ученици величествена арка в чест на гостите с надписи: “Добре дошел, Високопреосвещений Владико!”, “Добре дошли, скъпи гости!” По лицата на хилядното множество е личало нетърпение час по-скоро да видят своя върховен духовен пастир. Към 15,30 ч. от гр. Дупница пристига военната музика и много нови гости. Към 16,30 ч. е пристигнал с автомобила си софийският митрополит Стефан, придружен от дупнишкия архиерейски наместник свещеник Еню Маников и околийския началник Зеленогоров. Автомобилът е спрял на 100 крачки пред арката и митрополит Стефан е благославял стеклото се мнозинство. Пред самата арка, след като военната музика спира своя марш, скъпите гости са посрещнати от енорийския свещеник в с. Дяково Сотир Георгиев. Вълнуващо слово е произнесъл митрополит Стефан, в което е подчертал високото значение на религията. След това гостите са приветствани от директора на непълната прогимназия в с. Дяково Йордан Николов Ягоридков. В словото си той е заявил, че селото е честито, че в този тържествен ден той има като свои гости високите представители на Българската православна църква и на българската държава. Йордан Ягоридков е подчертал, че сърдечно приветства от името на цялото население на с. Дяково и учащата се младеж скъпите гости.

Паметни бележки на учителя Георги Н. Дюлгеров от 10.05.1894 г.

Гостите са поздравени и от жителя на селото Васил Георгиев Пейчов. На митрополит Стефан са поднесени хляб и сол от председателя на 3-членната комисия в с. Дяково Сотир Котев. Високият гост е поздравен и с букет цветя от името на учениците от учителката Александра Бабкова. След това всички заедно с гостите са отишли в новопостроената църква, където е отслужена вечерня. На всички е сервирана обща вечеря. На сутринта на 21 октомври 1923 г. софийският митрополит Стефан пред 10-хилядното множество освещава църквата “Рождество на Пресвета Богородица” в с. Дяково. След освещаването е сервиран обяд за високите гости и са произнесени редица тостове. Председателят на училищното настоятелство в селото Костадин Попов със силни патриотични слова е описал произхода на селото и ролята му в миналото като център на цялата култура в Разметанишкото корито. Митрополит Стефан е произнесъл блестяща реч, в която е отговорил и на отправените му приветствия. Следобед той е отпътувал за гр. Дупница, изпроводен от цялото множество и представителния хор. Вълнуващите тържества на 20 и 21 октомври 1923 г. остават за вечни времена запечатани в съзнанието на стари и млади от с. Дяково.

Трябва да отдадем и заслуженото на доцент, доктор на техническите науки, инженер Любен Борисов Йончев, роден на 04.12.1938 г. в гр. София. От около 30 години той и съпругата му живеят в скромна вила в с. Кременик. Любен Йончев е обходил близките села и в църквата в с. Дяково е открил 33 църковни книги, които са истинско богатство. В една от книгите е посочено за знание, че през учебната 1893-1894 г. учители в началното училище в с. Дяково са били Георги Николов Дюлгеров и Костадин Попстоянов. През същата учебна година Михал Атанасов от с. Дяково е бил начален учител в с. Гьоклемез (Усойка). На 10 май 1894 г. Георги Н. Дюлгеров е написал, че е от гр. Дупница и е бил 3 години начален учител в с. Дяково и е обичал учениците си „…повече от братя или чада!!!“ По доклад N:29-39 от 8 август 1905 г. на Димитър Петков, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, княз Фердинанд Първи издава Указ на основание Постановление N:10 от 2 юни 1905 г. на Дяковския селски общински съвет, Дупнишка околия, за отчуждаването на частни градини за построяване на училищно здание в с. Дяково. На основание член 2 и 3 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, за сметка на Дяковската селска община са заплатени имотите на: Яне Котев – 335 кв. м; Мите Тонев – 368,20 кв. м; Коте Иванов – 454,38 кв.м и Васе Шабанов – 660,35 кв.м по 20 ст. за квадратен метър. В двора на църковния храм е изградено старото училище, а новото – през 1936-1939 г. Светско училище в селото просъществува от 1876 до 2000 г.

08.09.2011 г., в кметството в с. Дяково: Виолета Аспарухова (секретар на кметството), гл. ас. Иван Хаджийски и кметът на селото Росица Илиева

На 18 май 1936 г. директорът на Дяковската народна смесена прогимназия Владимир Големинов с писмо N:9 уведомява председателя на Комитета за построяване паметник на св.св. Кирил и Методий в София, писателя Христо Цанков – Дерижан, че е успял да продаде 40 бр. от сборника “Равноапостолите св. св. Кирил и Методий” и на 27 юли 1936 г. парите са внесени в Комитета в София.

През 2013 г. Любен Йончев издаде историята на съседното село Кременик. Книгата е в обем от 242 стр. и авторът заслужава похвала за написания труд. На страници 118 и 120 обаче е допуснал груби фактологически грешки. Авторът посочва, че в училището в с. Дяково е учителствал Димитър Павлов Войнов, роден в с. Кременик, а в действителност той е роден на 15.04.1908 г. в с. Каменик, Дупнишка околия. Стойне Илиев Манов е роден през 1934 г. в с. Неделкова Гращица, Кюстендилско, бил е начален учител в с. Кременик, а след това в училището в с. Дяково. Доцент д.т.н. Любен Борисов Йончев е допуснал на стр. 120 също груба фактологическа грешка, като е посочил агронома Панчо Генадиев Бачев, дългогодишен зам.-директор, а след това и директор на Техникума по тютюна в гр. Дупница, като Тончо Стоименов Бачев. В действителност до 1968 г. продължават обучението си деца от с. Кременик в училището в с. Дяково.

Погрешно някои хора смятат, че църквата в с. Дяково е построена през 1932 г. и това предизвика публикуването на настоящата статия. Дълбоко съм признателен на Росица Илиева, която е дългогодишната кметица на с. Дяково от м. ноември 2003 и понастоящем през 2018 г., с едно прекъсване на мандата от 2011 до 2015 г. От 1992 г. тогавашният кмет на с. Дяково Кирил Иванов налага като празник на храма в селото 8 септември. От 2011 г. църковните книги се съхраняват, където са открити в храма “Рождество на Пресвета Богородица” в с. Дяково”.

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател