Благоевград почете паметта на Христо Ботев

Благоевград преклони глава пред живота и делото на българския революционер, поет и публицист Христо Ботев. 142 години от смъртта на великия българин бяха отбелязани с ритуал по полагане на цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев на площад „Народни будители”. Цветя положиха зам.- кметът по икономика и финанси на Благоевград Иво Николов, депутатът Даниела Савеклиева, заместник-областният управител Иван Стоянов. На церемонията бе и военна част от Военно формирование 26 400, представители на културни и образователни институции, политически партии, културни дейци, общественици и граждани.

Моменти от живота и делото на Христо Ботев припомниха възпитаници на 11 ОУ, което носи неговото име, с ръководител Даниела Кочаркова. Точно в 12.00 часа  сирени прозвучаха над Благоевград, за да почетат паметта на поета революционер.

Христо Ботев е роден на 25.12.1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в родния си град, по-късно в Одеса. Първото си стихотворение – “Майце си”, публикува през 1867 г. във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. Работи като печатар при Каравелов, по късно под негова редакция излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.След избухването на Априлското въстание, начело на чета, Ботев влиза в България. От Гюргево се качва с част от четата на кораба”Радецки” и на 17 май 1876 г. заставят капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.

На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.

България ще помни винаги стиховете „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „Борба“, „Хаджи Димитър“ и много други, напомнящи за историческото минало, както и заветните думи „Тоз, който падне в бой за свобода,. той не умира…“