Аз: Боже, може ли да те питам нещо?
Бог: Разбира се.
Аз: Обещай, че няма да се ядосваш…
Бог: Обещавам.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много лоши неща?
Бог: Какво имаш предвид?
Аз: Ами, събудих се късно.
Бог: Да.
Аз: Колата ми запали след цяла вечност.
Бог: Добре.
… Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог: Хъм.
Аз: По пътя за дома батерията на телефона ми падна, точно като ми звъннаха.
Бог: Добре.
Аз: И за връх на всичко това, когато се прибрах, исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше!!! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Бог: Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време.
Аз (смирено): О-о-о.
Бог: Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз: (засрамен)
Бог: Човекът, който ти направи първия сандвич днес, беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз (смутен): Добре.
Бог: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше, щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (нежно): Ясно, Боже.
Бог: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам, Боже.
Бог: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш… във всичко – в доброто и в лошото.
Аз: Ще ти се доверя.
Бог: И не се съмнявай, че моят план за твоя ден е винаги по-добър от твоя!