Петя Александрова: Работех като роб по 12 ч в караваната за царевица на площада в Дупница, шефовете И. Иванов и Е. Райчева даже не ми платиха

Петя Александрова

Нямах чешма, мъкнех казаните на 300 м, жадувах, до тоалетна не можех да отида, уплаших се, че Иван ще ме бие, като казах, че напускам

Когато смениха зимната каравана с лятна, чистих до полунощ, подхвърлиха ми парче пица и дюнер

Петя Александрова

„Бизнес семейството Иван Иванов и Ева Райчева, които стопанисват пица на парче, каравана и сладоледена къща в Дупница, ограбват труда на персонала.

Иван Иванов

Работих на първата каравана на централния площад „Свобода”, осигуряваха ме на 2 часа, а работех от 9 до 21 часа. Накрая даже не ми платиха за цял месец. Винаги наемат беззащитни жени, да са абсолютно сигурни, че мъжът им е алкохолик или ги е напуснал и да няма мъж в семейството, за да правят с жената каквото са си наумили.

Ева Райчева

Така аз се водех на 2 часа, а работех по над 12. Не съм единствената. Има над 10 други жени, които ми споделиха, че са минали през фирмата и обектите на Иван и Ева и с тях са постъпили по същия нечовешки начин. Просто са ги завлекли, ограбили са труда, парите и времето им.

Иван подбира персонала, той е добър психолог и знае как да се възползва.” Това заяви Петя Александрова, която е пуснала сигнал и до Инспекцията по труда. Тя описа ужаса, който е преживяла.

„Една от предшественичките ми Адриана, работела за двамата, е блъскала 3 години без почивка. На друга – Васето, не й дадоха заплатата, защото била напуснала без предизвестие. Те са пълни с нарушения, но много добре могат да ги стоварват тези нарушения на главата на хора, които наистина се трудят. Никога не съм си позволила да ги излъжа или да злоупотребя с доверието им. Даже преди да си подам молбата за напускане, отворих караваната, сложих царевицата да се вари, постъпих човешки. За благодарност за работата ми от 20 дни не ми дадоха нито стотинка. Първоначално ми даваха по 20 лв. на ден. Сумата, която трябваше да ми платят, не е голяма, но за мен е от значение, защото нямах никакви пари. Дължаха ми 240 лв., като 40 лв. са за здравната книжка, а за тях работех през най- студеното време от 15 февруари, но договор ми дадоха едва на 1 март. На 23 април на Иван му връчих молбата за напускане. Той се отнесе много зле с мен тогава, започна да вика, да съска. Имах чувството, че ще ме удари. Крясъците му срещу мен ги чуха и други хора – Румен, който продава балоните, и Николай. Те чуха цялата разправия. Чуха, че ми крещеше „гледай ме в очите, ма!” и яко се развика.

Наскоро те се свързаха с мен и ми заявиха, че и те са имали усещането, че ще ме бие. И това изтърпях. Убедена съм, че трябва да се даде гласност, за да няма други жени, потърпевши от това отношение, което аз преодолях. Казаните за царевицата ги миех на 300 м от караваната, мъкнех ги до заведението с пиците, защото на караваната няма течаща вода, нямам вода, с която да почиствам, няма елементарни хигиенни условия. Жадувах за вода за пиене дори, а уговорката ни с Иван и Ева беше да ми помагат непрекъснато, а аз очите ми не можах да видя. Да знаете колко трудно и тежко ми беше в студените дни. Ръцете и краката ми бяха ледени. Добре че сложиха чешма близо до тоалетните при джамията, тази чешма ползвах за себе си и заведението. Когато дните бяха студени, тогава им бях удобна. Това са хора използвачи, които много, много обичат парите, а явно има някой, който им помага. Бащата на Ева е бил в Америка, тя е богаташка щерка, даже преди около 20 години е била и кметица на Долистово. Това със силното рамо на тате. А Иван пък се големее и праши из улиците на Дупница с БМВ Х5. Купиха си и нов апартамент на хубаво място, където по едно съвпадение на обстоятелствата живеят и известни политици от града. Уговорката ни беше поне да ме осигуряват на 4 часа и да получавам от борсата половин обезщетение, т.е. 500 лв. заплата и 180 лв. от борсата, но двамата дружно ме излъгаха. Но така са постъпили с всички, които са работили за тях. Една от техните бивши работнички ми стана приятелка. Казва се Димона, тя е работила 3 години при тях и е стигнала до там да праща мъжа си да й търси заплатата. Страшно много хора са избягали от тях, но веднага отиват и нови, просто не знаят и няма къде да започнат работа в този град.

Иван даже ме заставяше аз да вдигам тежките ламаринени капаци, където слага вечер фризерите. Заставяше ме и аз да блъскам тежката количка за сладолед на площада. Така като ми възложи и тези задачи и докато събера всичкия инвентар на караваната, стане 21 часа и докато измия съдовете, докато ги мъкна до далечните чешми, едва смогвам да се прибера до 22 часа и на другия ден отново. Така са страдали преди мен Албена, Василка, Красимира. Спомням си дори, че една вечер смениха зимната каравана с лятна. Тогава работих до полунощ, за да я изчистя и подредя. Имаше и роми, които дойдоха да помогнат. На ромите Иван даде пари, а на мен само едно парче пица. Жена му Ева ми донесе и един дюнер. Като на куче, подигравка си правят, такива хора са. Дано друг не им се върже вече. Един ден стигнах до рев. Иван дойде побеснял, разтопени му били сладоледите на витрината. Какво общо имам с витрината, тя е втора употреба. Да си купи нова или да увеличи температурата на замръзване на грохналата. Те искат да печелят много от всичко, без обаче да влагат много и без да имат условия. Не смеех да оставя караваната, за да ходя до тоалетната, стискала съм по цял ден. Отгоре на всичко хората, които минават покрай мен, ме подиграваха, други се страхуваха, защото царевицата трябваше да варя на газов котлон на площада. Минувачите казваха „или ще запалиш караваната, или ще я взривиш с този котлон. Това е опасно и незаконно”. Спомням си, че по цял ден им се молех да ми донесат вода.

Наскоро се разделиха и с Пламен и Божидар, които правеха тостерите. И там гръмна голям скандал, но това не ме интересува. Аз си искам парите за дните, в които съм работила като роб. Не съм лоша и не искам с лошо да си получа заработените пари. Винаги съм била добра с хората. Даже докато шетах около царевицата, виждах много страдащи хора, виждах и много пияни, неведнъж съм звъняла на 112. Надявам се да съм помогнала. Много ми е жал, като гледам колко страдащи има. На ден съм правила по 400 лв. оборот. Идваха мои колежки, аз съм бивша шивачка от цеха на италианеца, който също ни завлече. Сега няма толкова оборот, сигурна съм, но сами си предизвикват фалита и най-вероятно ще се стигне, защото така не може да постъпваш с хората и да напредваш. Вярвайте ми, оставиха ме без една стотинка”, разказа Петя.

Иван Иванов и съпругата му Ева бяха потърсени за коментар. Иванов отказа, но после поиска среща и се появи с прекрасния бях джип, който управлява.

Той беше категоричен: „Няма такова нещо, това е лъжа. Освободени са заради несправяне с работата. Получили са си всичко, дойде Инспекцията по труда, направиха предписания и това е всичко.”