Парите минават и заминават и не доставят истинско щастие и радост на човека. Има хора, които са постигнали велики неща в живота, въпреки че са минали през много неблагоприятни обстоятелства. Влезте в интернет и ще видите такива случаи на хора без ръце, да гледаш в Youtube майка да кърми детето си с нозе, друг да рисува картина с уста, бидейки без ръце. Тези хора са могли да стигнат високо, а ти не можеш? Кой от вас е в това състояние? Въпреки това, ако ни обземе горчивина, ропот и оплакване, всички сме така, отчаяни и с чувство за малоценност, докато имаме всичко, но виждаш млад човек, със сили, харизми, способности, който казва: няма да успея в живота! Ще успееш! Защо да вярваш толкова силно, че няма да успееш? Защо да го казваш всеки ден? Отваряш очите си и вместо да кажеш слава Богу! Днес ще се боря с Божията помощ да постигна нещо!, ти казваш: какъв ден е днес, какво ще правя днес? Как ще мине денят, пак зле ще мине! След като го казваш, след като си го повярвал, след като не се надяваш и не живееш твоята мечта, която Христос влага в твоята душа, ще мине зле. Защо ти предизвикваш този хал. Голямо щастие в живота е да имаш това, което искаш. Хубаво нещо е. Има някои, които, каквото и да поискат, могат да го придобият. И между нас. Добре правят. Бог им е дал дарове, дал им е блага, имоти, дали с техния труд, дали наследствено, от техните роднини: искаш да отидеш на пътуване – можеш, искаш утре да си купиш нова кола – нямаш проблем, искаш да отидеш където си искаш, правиш го. Щастието, казват, е да имаш каквото искаш. Блажени са тези, които са така, но има и едно друго щастие – да си щастлив с това, което имаш. Колкото имаш – имаш малко? Щастлив съм. Имаш много? Пак съм щастлив. Когато поздравявам и питам някой друг човек: как си? и той казва слава Богу! Много добре! Аз много се радвам да го чуя, защото той изкарва от себе си не горчивина, а надежда.