Ако нещата не са така, както ги искаш, се опитай да ги промениш, не плачи, а промени това, което не ти харесва. Не ти харесва работата? Направи я по-хубава, ако може; не ти харесва колегата? Накарай го чрез твоя характер и разговор да промени държанието си, говорете, изяснете отношенията си! Ако не се променя, тогава ще се научиш да се примиряваш с това. Един светец се молил така Господи, много Те моля, дай ми сила да променя това, което мога, и да се примиря с това, което не се променя, както и разсъдливост да разбирам всеки път кое от двете трябва да правя – да променям или да се примирявам! Не се примирявай с проблемите си, някои от тях можеш да промениш, можеш да се бориш, съветва архим. Андрей Конанос. Бог иска да ти даде радостта на съвместното творчество, Той помага, но и ти ще си помогнеш, за да се зарадваш на това, което Той ще ти даде.  Направи това, което можеш, излез от твоето блато, от твоето бездействие, от твоята меланхолия и кажи – Бог няма да ме остави, ще се боря и ще се стремя към това, което искам. Прави ми впечатление, че Христос никога не допуснал от душата Му да изчезне картината на царството Божие. Той винаги имал пред Себе Си трудни и своенравни хора, но винаги проявявал любов, надежда, оптимизъм, не Го виждаме да се огъва, дори в най-трудните моменти на Неговото страдание и мъчение. И не казвайте, че Той е Христос, защото св. Йоан Златоуст казва, че и ти можеш да станеш Христос и Божие дете и да подражаваш на Христос в Неговите постъпки. Можем да постигнем изключително много неща в живота. Ако разберем тези неща, ако разберем колко кратък е нашият живот, ще видим, че всички проблеми са много малки и не си струва да ни разболяват.  Трябва да внимаваме в нашите мисли, защото те предизвикват болести – ако не живееш твоята мечта, за да имаш кураж и радост, а чувстваш депресия и отчаяние, това ще те разболее и душевно, и телесно. Болестите не се появяват без причина, неопределено, а по някаква причина. Ракът, кръвното налягане, сърдечните проблеми много пъти започват от големия стрес, от умората на душата, от отчаянието. Една жена живее с мъжа си, но е много потисната, не говори с него, за да промени нещо, нито той с нея, и тя го преглъща и се разболява. Тя готви, чисти, глади, но не казва нищо, за да се промени нейният живот. Колко ще продължи това? Минали са години. От колко години сте женени? От 18 години – ми каза жената – но чувствам, че още не сме съединени. И как издържаш? Не издържам, влача се. Ако се влачиш, това не е живот. Ние не живеем, за да се влачим, не живеем, за да казваме просто какво да правим, животът ни така минава… Как ще издържа? И един ден да умрем, без да се порадваме на нищо. Направи нещо, за да се зарадваш в живота си.